Коя държава смени датата на националния си празник – трябва ли и ние?
Смяната на датата на национален празник не е чак толкова срещано събитие, особено след като повечето страни имат ясно оформена история. Интересен факт е, че ако България е тръгнала да променя националния празник от 3-ти март на 24-ти май, практически ще забележим откъсването на някои добавени стойности, които по един или друг начин идват като задължение и поклонение. Преди да обърнем внимание на двата празника, нека забележим и прилагането на тази практика в една друга държава. Филипините официално празнуват своята независимост на 12 юни, но историята ни показва, че датата е променяна няколко пъти.
Преди години, Филипините празнуват своята независимост за първи път на 12 май 1964 г. и тогавашния президент Диосдадо Мацапагал решава да го премести на 12 юни, за да може да се почита и Емилио Агиналдо, който първи обявява независимостта на Филипините от Испания на същата дата през 1898 г.
Идеята на тогавашния президент е, че има твърде много събития, които поставят основите на страната и точно на 12 юни 1898 г. започва патриотичното освобождение и с него редица патриоти като Агиналдо, Ризал и Бонифацио повеждат народите на Азия към свободата. Има един проблем, след като Испания е прогонена, САЩ успява да владее територията повече от половин век. Никога не е вървяло Исторически погледнато, Филипините никога не са били в една по-добра географска и историческа позиция, следователно колонизаторите са използвали повече въпросната територия за собствени цели.
САЩ празнува своята независимост на 4-ти юли, докато Филипините правят същото на 4-ти юли 1946 г. и следва сериозен въоръжен конфликт, който трябва да премахне и последните японски войници на територията си. През 1934 г. ще видим, че има още един договор, в който САЩ предоставя независимост на Филипините и премахва всички претенции. Това обаче ще стане в 10-годишен период, когато властта ще бъде предадена. Жителите на Филипините не виждат това като мирен период и със сигурност не усещат някаква форма на независимост. Икономически и асиметрични отношения между Филипините и запада продължават, а външния империализъм започва да се заменя с някаква форма на домашна диктатура.
Поради факта, че тази страна трябва да се разправя с Испания, САЩ и дори Япония, на финала се стига до там, че плавният преход на предаване е потъпкан и патриотите взимат нещата в свои ръце. По мнението на много историци, националните празници никога не са особено точни във времето, разбира се, в България можем да видим, че има достатъчно подписи върху официални документи, които показват точни дати.
Проблемът обаче е, че когато Филипините получават своята силна независимост, те не искат да носят датата, която съвпада със САЩ. Следователно до тогава 12 юни е бил просто символична форма на независимост. Истината е, че ще трябва да чакат близо 48 години, когато най-накрая датата да се признае и използва. Това оставя въпросът за българския национален празник и факта, че реално имаме повече от една дата, която да използваме и със сигурност е по-подходяща от 3-ти март. Осъзнаваме, че не всеки ще е съгласен с тази идея, но нека разгледаме основните идеи. На първо място ще открием, че са изминали 145 години от освобождението на България.
Със сигурност има достатъчно благодарни граждани на страната, които виждат намесата на Русия като свещена помощ, но ако погледнем историята и фактите, то винаги трябва да се притесняваме от подобен вид свобода. Русия не веднъж е идвала с идеята за освобождение. Нека не забравяме, че Тракийското въстание завършва с успехи между руската армия и българското опълчение, но когато Османската империя официално плаща милиони златни гулдени, Руската империя си тръгва и забравя своите бойни другари. С други думи е повече от ясно, че намеренията за свобода още в първия път не са били чак толкова чисти.
От друга страна ще открием, че след подписването на мирния договор, България се сдобива с нова съседка – Източна Румелия и много пъти става ясно, че същата е била предназначена за активиране от Руската империя в удобно за нея време. И не е случайно, че когато става съединението на България през 1885 г. именно руснаците са най-големи противници на процеса и правят всичко възможно, за да не се случи. Точно това в историята е онзи опит, с който очите на Батенберг трябва да бъдат извадени, а се изписват веждите.
Практически ще забележим, че голяма част от бедите, които в исторически план се развиват, реално идват от Руската империя, която приема освободените от нея територии, за длъжни да се ръководят по нейната външна политика. След като това не се случва, можем да забележим какво се случва в Сърбия, където често напрежението се повишава отново и отново. Те са подтикнати към война с България малко след събитията от 1885 г. започва Сръбско-българската война, която не завършва особено положително за Сърбия, която от нападател се превръща в защитник.
Историята на България е цветна и изпълнена с най-различни дати, постижения и влияние, не само на Балканите, но и в цяла Европа, включително и на изток. След един доста странен век, прекаран отново с изключителното влияние на Русия във всяко едно отношение – политическо, икономическо и дори културно, откриваме една интересна тенденция.
Храмът „Александър Невски“ е кръстен на руснак, повечето улици са кръстени на руска история. Паметникът пред Народното събрание е на Александър II, макар и винаги да сме имали много по-сериозен и богат каталог. Защо това е така? За да отговорим на този въпрос, трябва да обърнем внимание на думите на Юри Безменов и начина, по който работи руската пропаганда.
„Това е перспектива за смяна на реалността до такава степен, че дори и при наличието на толкова много информация, никой да не може да стигне до адекватно заключение в интересите на самозащитата на себе си, семейството, обществото си и държавата си. Това е един огромен процес за промиване на мозъци, който работи бавно и методично.“
И не е странно, когато СССР влиза и установява своя терористичен режим, защото комунистическият режим е официално смятан за такъв, повечето паметници се унищожават или заменят, докато историята разказва, че Руската империя е дошла добродушно, защото е страдала и милеела за нас и пожелала да ни помогне, защото сме християни. Никой не казва, че големият апетит е бил свързан само и единствено с идеята, че иска да има граница на Черно море и да започне да контролира по-сериозен спектър от морските търговски канали. Разделя се на няколко базови стъпки.
Първата фаза е деморализация и отнема около 15-20 години. Периодът е толкова дълъг, защото това е необходимото време за изучаването на едно поколение. Следващата фаза е да започнем да представяме чуждата идеология. Това става благодарение на нежните ръе на предишните три поколения.
Онези, които изпаднаха от училище през 60-те години, днес заемат ръководни постове и имат политическо влияние. Те вече са подготвени да реагират по определен начин в определена ситуация. Дори и да ги изправите пред неоспорими доказателства, те няма да повярват.“
Безменов ясно показва това, което се е случило и тук. Един народ се възпитава в едно меко робство, в което вижда Русия като своя небесен ангел, макар и реално да говорим за предрешен дявол. Националният ни празник изисква да отидем и да се поклоним на Руската империя, но без да имаме информация колко точно трябва да благодарим, колко точно от златния ни резерв трябва да замине за Москва и какво още може да бъде разграбено. Нашите исторически фигури имат най-малко място в градската флора и фауна, те са изгонени, особено ако нямат политическо и партийно потекло, както мнозина искат.
Фабрикуването на данни също не е изключено, все пак знаем истинската история на Никола Вапцаров, не виждаме причина да бъде сравняван с хора като Славейков, Вазов или дори Смирненски и Дебелянов. Неговите политически убеждения и терористична дейност ще му гарантират вечна слава, сякаш някога Вапцаров е виждал нацист или е можел да говори за такива. На фона на всичко това ще открием, че от толкова много история, българската просто липсва, липсва от учебниците, липсва от улиците, липсва от паметниците и само Северна Македония чака да започне разместването.
Един интересен факт е, че винаги можем да направим Българската независимост – национален празник. Имаме свободата да направим и Съединението на България като национален празник. В момента интересът е насочен към 24-ти май. Защо? Първо, имаме уникалната писменост, която успява да помогне и за въвеждането на религията. Добавяме факта, че от няколко години слушаме само един и същи виц – Македония е създател на българската писменост – лъжа, повтаряна от самия Владимир Путин по много причини. 24-ти май е в пъти по-голям, отколкото 3-ти март и не за друго, а защото нашият език ни е съхранил много повече, отколкото руската имперска армия, която някога е пристигнала, за да се превръща в мъченик днес.
Именно нашата азбука се използва в Русия и този път, ако променим един път празника си, някой друг ще трябва да се поклони. Странно е, че виждаме радетели за празник, в който някой със своя собствена амбиция е дошъл да печели войни в името на своята собствена империя. 145 години в поклонение и благодарност стигат, особено след като НРБ успя да изплати много години, при това с 3 златни резерва. Свободата е платена, а може ли сега да спрем с поклоненията, в противен случай, ако трябва да сме благодарни, нека не забравяме колко точно плаща България на Руската империя за своята свобода? Имаме отговор!
