Кое е най-старото човешко погребение в света?

В кой момент от нашата еволюция човечеството е започнало да се занимава с концепцията за смъртта и да отбелязва кончината с гробове? Трудно е да се каже, но можем да научим много от археологическата история на ранните човешки погребения.

Едни от най-ранните доказателства за умишлено погребение идват от пещерата Кафзе в Израел, където се намират 25 човешки гроба, датиращи от десетки хиляди години. Широко разпространено е мнението, че телата са погребани умишлено там, което се дължи на десетките погребални предмети на обекта, като черупки и реликви, оцветени с червена охра.

Според проучване от 1993 г. най-старият от скелетите датира отпреди поне 100 000 години, въпреки че според други той може да е на възраст до 130 000 години.

Тази датировка може да се счита за изненадващо ранна, тъй като е много преди горния палеолит (приблизително 50 000 до 12 000 години) – период, в който доказателствата отразяват как човешкото поведение става забележимо по-сложно с абстрактно мислене и технологично развитие.

Погребенията често са поставяни в класа на „напредналите“ поведения, заедно с неща като създаване на произведения на изкуството и носене на лични накити, тъй като подсказват за осъзнаване на абстрактни понятия, индивидуална идентичност и непостоянство. Истината обаче може би не е толкова категорична (малко повече за това по-късно).

Погребенията в пещерата Кафзе са на хомо сапиенс, но на други места в околния регион можем да открием също толкова стари доказателства за погребения на нашите роднини – неандерталците, които може би са погребвали умишлено своите мъртви преди около 120 000 години.

В Африка има конкретни доказателства за човешки погребения, които датират отпреди поне 78 000 години. Проучване от 2021 г. идентифицира погребение на младо дете от нашия вида в пещера близо до брега на Източна Африка в днешна Кения, като предоставя ясни доказателства, че погребението е било умишлено.

Ако сте почитатели на научно-документалните филми по Netflix, може би сте запознати със сензационното предаване „UNKNOWN: Cave Of Bones“, което се фокусира върху работата на палеонтолога Лий Бергер в пещерата Изгряваща звезда в Южна Африка. Той твърди, че е открил доказателства, че изчезнал роднина на човека с малък мозък, наречен хомо наледи, е погребал мъртвите си преди повече от 240 000 години.

Това е увлекателно твърдение, което обаче не успява да убеди много други изследователи. По-късно рецензия на статиите на Бергер пък установи, че доказателствата са „непълни и неадекватни“, и те бяха широко отхвърлени от научната общност.

* * *

Погребенията обаче може да са само малка част от цялата картинка. Днес много култури по света практикуват погребални ритуали, които не оставят следи, като ефективно отстраняват физическото тяло от Земята, най-вече кремация и разпръскване на пепелта. В Тибет и други части на Азия се практикуват и „небесни погребения“, при които човешки трупове се оставят на планински връх, за да се разложат или да бъдат разкъсани от лешояди.

И двете практики са изпълнени с ритуален смисъл, но не оставят почти никакви следи, да не говорим за веществени доказателства, които да издържат хиляди години и да бъдат изследвани от бъдещите хора.

Струва си също така да се има предвид, че погребенията невинаги показват някакво „дълбоко“ разбиране на смъртта. Не е трудно да си представим, че това събитие е започнало като начин да се държат труповете далеч от хищници или мършояди или да се контролират болестите и миризмите.

Въпреки това въпросът кога хората са започнали да погребват мъртвите е от основно значение за разбирането ни за самите нас, тъй като бележи ключов етап в развитието на когнитивните способности, социалната комплексност и може би дори разбирането ни за смъртта.

В една отлично озаглавена статия от 2016 г. на тема „Любов и смърт в каменната ера“ авторката Мери Стинер заключава: „Погребението може да разкрие първия доказано ритуализиран мост между живите и починалите в човешката еволюционна история“.