Как един баща чака 30 години, за да отмъсти на убиеца на дъщеря си
Отмъщението се сервира сурово и студено, изисква време за подготовка и изпипване на детайлите. Така може да се превърне в шедьовър. В историята и литературата сме виждали редица случаи, в които главното действащо лице изчаква, за да нанесе своя фатален удар. В случаят с Калинка Бамберски, можем да видим на какво е способен един родител в търсенето на справедливост.
Главно действащо лице в тази история е Андре Бамберски. Той е роден през 1938 г. и идва от Полша. По време на Втората Световна война се намирал в Германия, а през 70-те години на миналия век се изхранвал като счетоводител. Мъжът има семейство и две деца. За известно време е заедно с Даниеле Гонин и двамата живеят в Казабланка, Мароко.
Именно там се запознават с Дитър Кромбач и неговата втора съпруга – първата е починала на 24-годишна възраст, при това внезапно. Кромбач работил като лекар за немския консул и много скоро започнал тайна афера с Даниеле. Когато Андре разбира за забежките на своята съпруга, следва развод и децата често оставали при немския доведен татко, докато биологичният баща имал възможност да вижда децата в определените периоди от време. Като разумни хора, тримата успяват да намерят решение и сякаш животът продължава по нормален начин. И така до 9 юли 1982 г. Малко преди това, Андре изпраща двете си дъщери в дома на бившата му съпруга и нейният нов партньор.
14-годишната Калинка може да се похвали като спортна личност, която винаги намира време за всякакъв вид активност. С пристигането в дома, момичето съобщава, че иска да хване малко повече тен, а Дитър ѝ предлага да я инжектира с кобалт и желязо, за да може да помогне за по-бързото почерняване. След като лекарството е поставено вечерта, момичето е открито мъртво в леглото си на следващата сутрин. Докторът поставя още няколко инжекции с надеждата, че ще успее да я събуди, но това не се случва, а по-късно в съда ще сподели, че е дал приспивателно на Калинка, защото не можела да заспи след полета. След два дена в моргата, аутопсията ще покаже, че освен разнообразие от лекарства, Калинка има и разкъсвания във вагината, които са настъпили след смъртта ѝ.
Открита е и субстанция в половия ѝ орган, която дори не е тествана. По някаква причина, лекарите премахват половия орган на момичето и до днес никой не може да каже защо това се случва. Когато аутопсията е предадена в ръцете на Андре, той търси друг лекар и иска да разбере истината за дъщеря си. За съжаление показанията се разминават и вторият лекар смята, че инжекцията е много силен опиат, освен това смъртта е настъпила малко след вечеря, а белите дробове разкриват още една тайна – последният удар на сърцето се е случил по време на кома или много сериозна упойка. Според втория експерт, инжекцията е била поставена малко след вечеря и е отговорна за рязкото спиране на кръвообръщението.
Само една година по-късно, бащата е сигурен, че неговата дъщеря е била убита, като след настъпването на смъртта е била изнасилена. Френският съд признава Дитър за виновен и му налага глоба от 500 000 немски марки, но той самият отказва да плати каквото и да било. Андре едва ли е искал пари, той е искал да види убиеца на дъщеря си зад решетки и от този момент посвещава живота си точно на това. Към това не трябва да забравяме, че съдът в Мюнхен през 1987 г. ще обяви, че липсват доказателства за подобно обвинение и всичко ще се потули.
Това накарало Андре да замине в родния град на доктора и да започне да разпространява листовки, в които твърди, че именно той е изнасилил и убил неговата дъщеря. Според патолозите, най-вероятно момичето се е задушило, когато се е опитало да повърне храната си – още един „забравен“ факт. Дитър веднага побързал да заведе дело и издействал солидна глоба за своя противник. И до днес същата не е заплатена, освен това се забелязва една интригуваща традиция между двете страни, които отказват да платят каквото и да било. Андре не искал да се откаже, всеки път излизали нови и нови доказателства, докато Дитър накрая не издържал и решил да се разведе с Даниеле през 1989 г. През 1995 г. френският съд решава да го осъди дори и след като отказва да се появи в съда. Германия не желае да го екстрадира за присъда, но такава има, при това от цели 15 години.
Дитър отнася делото до Европейския съд за човешки права и за пореден път присъдата се анулира. Така или иначе сексуалният хищник е на път да извърши следващото престъпление. През 1997 г. е осъден за дрогирането и изнасилването на 16-годишна пациентка. Покрай нея се появяват още 5-ма пациенти, които твърдят, че именно този човек ги е изнасилил, но техните показания се отхвърлят поради липса на доказателства, както и медицинска експертиза. Сред обвиняемите присъстват и две сестри, чиято майка започнала да се влюбва в Дитър още в самото начало. Семейството заминало за Лондон, ходило на почивка във Франция, където отново дамите били инжектирани с кобалт и желязо, за да почернеят. В последствие и трите били изнасилени като най-малкото момиче е на 14-годишна възраст.
Историята се повтаря и става още по-зловеща, но за пореден път немският съд отказвал да разгледа делото на Андре и да го добави към обвинението. За изнасилването на 16-годишното момиче в семейството, Кромбач не можел да практикува медицина в следващите две години. През 2006 г. се оказва, че докторът продължава да практикува медицина без разрешително и влиза в затвор за 18 месеца. Междувременно бащата осъзнава, че издадената присъда има давност от 30 години и ако Дитър не бъде изпратен във Франция, той не може да бъде осъден и втори път делото не може да бъде възобновено.
Една от причините за отказ от действие е фактът, че Германия и Франция трябва да подпишат ново икономическо споразумение и подобни конфликти изобщо не са на дневен ред. Андре започва да мисли всякакви варианти, с които да получи възмездие и в съзнанието му се прокрадва идеята за убийство. Единствената причина, поради която се отказва от това, е желанието да изправи убиеца на дъщеря си на съд. В самото си ядро, Андре е изключително коректен, а и убийството можело да бъде извършено преди 27 години, сега вече е било твърде късно. Единственият вариант да има присъда е немецът да се озове на френска земя.
Това може да стане чрез отвличане. За съжаление, предишните два пъти е платил сериозни суми на двама престъпника и те бягат с парите. През 2009 г. съдбата го среща с Антон Красники, а той самият води и още един човек – Бабловани. Същата година, двамата косовски джентълмена се озовават пред дома на доктора в Шайдек. На 17 октомври го натоварват в кола, преминават австрийската граница, след това и Швейцария и накрая го разтоварват завързан на улицата в град Мюлуз.
Когато полицията го открива и Дитър се идентифицира, те го задържат като престъпник. За съжаление един от похитителите изпуска парче хартия, на което са написани данните на Андре, както и адреса на немеца. След проверка на телефонни записи става ясно и кой е поръчителят. В последствие Андре също се озовава в съда, но съдията се оказва по-снизходителен и го пуска под гаранция срещу сумата от 19 000 евро. Точно толкова, колкото той трябвало да плати на двамата похитители. Андре е задържан в хотелска стая с парите. Междувременно немските адвокати се опитват по всякакъв начин да спрат делото, но без успех – Дитър е осъден на 15 години за убийство по непредпазливост и влиза в затвора.
Преди да започне делото на Андре, той заявява, че е готов да влезе в затвор за делото си, стига да има справедливост. След като делото приключва, опозореният баща се надява, че ще може да живее малко по-спокойно и най-накрая да има мир в съзнанието си. Вече нямало да му се налага да гледа файлове и досиета, включително тези на дъщеря му – основно занимание през последните няколко години. Днес Андре води тих и спокоен живот, признава, че дъщеря му му липсва, но поне е успял да изчисти името ѝ и да спре всички спекулации. Дитър Кромбач е освободен през февруари тази година, защото има здравословни проблеми, в момента е на 85 години и не се очаква да извърши ново престъпление.
