Как „Черният септември“ постави на колене немската полиция в Мюнхен

Летните олимпийски игри през 1972 г. в Мюнхен остават завинаги в историята не с триумфа на човешкото тяло и поставянето на нови рекорди, а с тероризъм. Вместо виковете на публиката, вместо даването на медали и чупенето на рекорди, целият свят е прикован пред телевизорите, за да стане свидетел на един от модерните терористични актове, които познаваме. Западна Германия става център на събитията, след като членове на организацията „Черният септември“ взимат израелските състезатели за заложници.

Събитията от 1972 г. започват във втората седмица на летните олимпийски игри. Властите се опитват да не използват силите на армията и полицията и искат да представят страната като много по-мирна и цивилизована. Мнозина се опитват да забравят последната олимпиада, когато Адолф Хитлер използва всички възможни сили, за да демонстрира своята пропаганда, като в този случай само един човек е решил да демонстрира здрав разум и до ден днешен снимката на Борис III стои като паметник и олицетворение на единствената здравомислеща страна по време на втория глобален конфликт.

Липсата на военен персонал притеснява много израелската делегация, когато същите пристигат в Мюних. Отборът е настанен в сравнително изолираната част на олимпийското селце, получават партерния етаж на малка жилищна сграда и продължават да вярват, че са уязвими на атака. Организаторите помолили криминалистът Гьорг Сийбер да изработи повече от 26 сценария за евентуално нападение. Сценарий 21 предлага точна прогноза за евентуална атака срещу израелския отбор, взимането на заложници и опит да се избяга със самолет.

Германецът очевидно е имал поглед над ситуацията и за жалост се оказва прав, като терористичната група действа точно по този план. Поставянето на охрана застрашавало първончалния план за безгрижни и свободни олимпийски игри. Според немското издание Der Spiegel, през 2012 г. излизат данни, че властите са получили и сигнал от палестински информатор в Бейрут за подготвящата се акция. Според предадената информация, в Западна Германия се подготвял „инцидент“, външното министерство предава сигналът и заявява, че всички необходими мерки трябва да бъдат взети. Вечерта на 4-и септември израелските атлети отиват на театър, за да гледат израелската звезда Шмуел Роденски.

В 4 часа и 30 минути сутринта на 5-и септември, докато всички спят, осем души в спортно облекло влизат в селището, носейки сакове с автомати „Калашников“, пистолети „Токарев“ и ръчни гранати, прескачат оградата, помагат им други атлети, които вярват, че най-вероятно това са състезатели, които се опитват да се приберат след тежка алкохолна вечер. След това е много лесно да намерят пътя до мечтаната локация и с помощта на откраднатите ключове. Веднъж преoдолели ключалките, терористите се натъкват на Йосеф Гутфройнд, който с тяло блокира вратата и започва да крещи, че са нападнати.

Опитът да се вземат всички заложници е напразен, някои успяват да избягат, други нямат този късмет и посрещат оловото на нападателите си. На финалът остават 9 заложника. Няколко часа по-късно министър-председателят на Израел – Голда Майер се обръща с призив към всички нации за спасяването на гражданите на страната. Отказва да изпълни условията на терористите, които в този момент искат освобождаването на затворници. Израел отказва да съдейства под претекст, че ако това искане се изпълни, жителите на страната ще бъдат постоянно изнудвани и борещи се за живота си.

Терористите желаят освобождаването на 234 души, някои с палестинско потекло, които били затворени в Израел. За по-сериозно внимание, господата оставят трупа на един от атлетите пред сградата, обещавайки, че скоро ще има още, ако исканията им не се изпълнят. Израел предлага да изпрати своите специални сили за противодействие, но Западна Германия отказва. Скандалът става още по-жесток, защото на територията на страната са задържани евреи. Немските власти са готови да подпишат празен чек, както и да предложат немски представители от високите постове. Терористите отказват и двете предложения. Отговорът им, при повторен опит е „Парите нямат никакво значение за нас, животите ни нямат никакво значение за нас.“.

Междувременно игрите продължават нормално и всички останали състезатели се връщат към нормалната служба, което насочва вниманието на журналистите и след 12 часа всички занимания са прекратени. Американският маратонец Франк Шортър гледа събитията през балкона си обяснява, че на всеки 5 минути се чували викове, приканващи всички да бъдат застреляни, а след това някой друг предлагал да се изчака още малко.

 

Съществуват две версии за опита на немската полиция да реши случая. Някои споделят, че полицаи облечени в спортни екипи започват заход. Очевидци смятат , че това са гранични полицаи, други твърдят, че са от обикновената служба. Планът е да пропълзят през вентиалционните шахти и оттам да неутрализират нападателите. Единственият проблем е, че всичко се излъчва на живо по телевизията и терористите са способни да гледат всяко едно действие в реално време. Планът е осуетен, но в 6 часа следобед се предлага ново искане – транспорт до Кайро.

Министър-председателят на Египет Азис Седки отказва на Западна Германия и настоява страната му да не бъде намесвана, но въпръке това се действа спрямо исканията на терористите. Два военни хеликоптера Bell UH-1 пристигат в селцето, за да закарат господата във военна база на НАТО, където ще могат да излетят до международното летище близо до Мюнхен. Тук се крие и планът на властите да неутрализират членовете на групировката. Пътят до хеликоптерите можел да разкрие най-накрая заложниците и похитителите.

Първоначално всички трябвало да извървят 200 метра през подземен гараж, където полицейските снайпери вече се подготвяли за покриването на периметъра. За съжаление се оказва, че някой създава твърде много шум и господата решават да променят маршрута, използвайки автобус, с който да стигнат до хеликоптерите. Снайперите се пренасят на летището, трима се качват по покривите, други двама се настаняват в контролната кула. За пореден път можем да видим липсата на подготовка, германците нямали умения за стрелба с дакелобойно оръжие, а такова дори не било доставено, всички имали обикновената бойна пушка. Без оптика, без нощно виждане и без никакви други шансове за противодействие.

Какво са правили на тези позиции. Началниците ги избрали, защото същите участвали в съботните състезания по стрелба. По време на избора, един от избраните за снайперист е обяснил, че изобщо не смята, че е правилният човек за задачата. Защо не се е намесила армия и защо на Израел е отказано да изпрати свой екип за действие, това ще разгледаме по-надолу в материала. От друга страна за мнозина би било неетично да участва чужд екип от командоси на територията на една страна. Приготвен е Боинг 727 за отлитане към Кайро, но междувременно целият пасажерски екип е заменен от полицаи в цивилни униформи.

Планът бил всички на борда да бъдат елиминирани от полицаите, докато снайперистите убият терористите, които останат извън самолета. В последният момент обаче се оказало, че групата въоръжени е от 8 човека – твърде много за неподготвените снайперисти, както и за всички на борда. Улрих Вегенер – основателят на немските контра-терористични GSG ще заяви, че това ще доведе до пълен провал от самото начало, но никой не го слуша. Хеликоптерите кацат в 10 и 30 вечерта, четиримата пилоти излизат заедно с шест от терористите.

Когато се качват в самолета и виждат, че е празен, всички тичат наобратно към хеликоптерите. В опита им да избягат, един от снайперистите се опитва да стреля по лидера на групата, надявайки, че ще накара останалите да се предадат. Пропуска, ранявайки друг, полицаите откриват огън. На място са убити терористите, които остават в хеликоптера, останалите успяват да се скрият и започват стрелба по осветлението на летището. Пилотите успяват да избягат, заложниците нямат този късмет.

Изпратени са бронетранспортьори, които да асистират, но никой не се е сетил да разчисти движението и колите остават блокирани. След полунощ трафикът се отпуска и най-накрая се прибягва до действия. Четири минути след полунощ, двама заложника са изправени пред един от хеликоптерите и по тях се открива огън от упор. След това хвърлят и граната в летателния апарат, гарантирайки смъртта и на хората вътре.

Всеки един от членовете на „Черният септември“ е посрещнат от огън. Последните 5 заложника са избити от упор в другия хеликоптер, след като Аднан Ал-Гаши изпразва пълнителя си по тях. Сражението приключва в 1 часа и 30 минути на 6 септември. Първоначално немските медии съобщават, че всички терористи са мъртви, а заложниците са спасени. Официалните данни потвърждават, че истинското число на жертвите е 11. Двама са убити при нападението в селото, а останалите на летището. Къде се крият основните проблеми? На първо място се смята, че немската полиция не е била подготвена, което е очевидно и едва два месеца по-късно ще се създаде контра-терористичен отряд.

Немската армия не можела да се намеси, поради ограниченията на конституцията, която не им позволява участие, освен ако няма война на територията на страната. Броят заложници и терористи бил ясен едва след натоварването им в хеликоптерите, но снайперите нямало как да знаят, защото нямали дори радиостанции. Пилотите били инструктирани да кацнат на дължина срещу контролната кула, позволявайки по-висок шанс за обстрел, но не изпълнили тази заповед. Цялата операция се водила от Бруно Мерк, Ханс-Дитрих Геншчер и Манфред Шрибер – двама политици и един тактик.

Тактикът бил обвинен за неволното причиняване на клането, но след това е оневинен, защото през цялото време трябвало да се бори и с други критици. Телата на 5-мата терористи, които умират в стрелбата на летището – Афиф, Назал, Чик Таа, Хамид и Джамал – заминават за Либия и са погребани с военни почести. В отговор на този триумф, изралески бомбардировачи удрят бази на Сирия и Ливан, убивайки военни и цивилни. Оцелелите трима членове са дадени на съд, но на 29 октомври самолет на Луфтханза е отвлечен и терористите настояват за освобождаването им.

Германците ги пускат и господата успяват да се върнат в Либия, където разказват за своя невероятен успех. Според някои теоритици, тук се крие и още една тайна спогодба между терористичната организация и Западна Германия, в която се преговаря за окончателното спиране и опериране срещу немски граждани и компании. В последствие Мосад ще получат зелена светлина да започнат работа и да издирят и убият последните оцелели, но така или иначе Олимпийските игри са вече очернени.