Историята на анонимните и краят на едно хакерско общество
Сигурно сте чували за популярната група „Анонимните“. Така наречените хактивисти започнаха да получават популярност като белите рицари на интернет, борещи се срещу несправедливостта. Може би в този период от време имаше такава нужда от тях, но днес са неоткриваеми и потънали в забрава. Кои бяха тези толкова популярни господа и защо изчезнаха толкова бързо.
Историята им започва някъде през 2003 г. с помощта на забавния сайт 4chan, който някога можеше да предостави всякакви форми на забавление.
В социални сайтове като тези, все повече хора откриват възможността да се изразяват, да споделят своето мнение и за разлика от мрежи като Facebook, повечето подобни форуми бяха много по-освободени. Сформирането на групи с различни интереси и обединяването им в името на правдата е и началото на толкова познатите онлайн почитатели на Робин Худ. 4chan присъства в историята поради простата причина, че именно там беше насочена по-сериозната маса от хора.
Съответно всеки един човек, който иска да привлече общественото мнение, предимно в САЩ, започва да се изявява там. Първият, който усеща гнева на публиката е г-н Хал Търнър. Той успява да разгневи доста хора с изявленията си, че афроамериканците все още трябва да бъдат роби в САЩ. И докато самият Търнър води своите подкасти и нажежава обстановката, мнозина просто не обръщат внимание на фалшивия гуру.
Интересен момент е, че малко след това се появяват достатъчно мераклии, които да го саботират. Мнозина се занимават с пускането на заплахи, други се опитват да спрат сайта му, а по-лошото е, че зажаднелите за справедливост наистина не са малко. Търнър се отбранява и намира достатъчно вратички, с които да неутрализира аудиторията, която не е подготвена за воденето на такива дебати.
Опитите да бъде разобличен се провалят и причината е, че ораторът е достатъчно подготвен за тях. Това, за което не е подготвен, са хакерските атаки. В следващите седмици неговият сайт е постоянно обект на DDoS атаки – бомбардиране с пакети информация на сървъра му, водещи до затруднена работа. Следващата стъпка е да започнат да се правят редица поръчки до домашния му адрес, а някой от още по-запалените го регистрира за сексуални услуги в Craiglist.
Понякога може да бъде зловещо какви чудеса могат да се извършат с помощта на интернет. Изпратените стоки винаги са с неговото име и съответно трябва да бъдат заплатени. Щетите са огромни! Подобни действия са достатъчно детински, за да заслужат голямото внимание, тогава на помощ идват и истинските хакери с особено сериозен морал. Пробивът в личните сървъра на Търнър разкрива много „красива“ информация.
Сред откритията се появяват и доказателства. че Хал е информатор на ФБР. Те вадят още повече въпросителни, включително и с какви хора работи ФБР. Съдът също влиза в играта и повдига обвинение на господина за заплаха на съдии в Чикаго. Може би това е и повратния момент, в който се оформя интернет общество, чието мнение не остава просто в страниците на социалната мрежа, а се превръща в действие. За първи път започва да работи гневна тълпа от интернет тролове, които очевидно не са със завързани ръце. А щом към тях се присъединяват хакери, тогава положението достига нови нива на опасност. Разбира се, историята не приключва само с изгарянето на Хал Търнър, забавлението тепърва предстои.
Изведнъж хората със забавни картинки се превръщат в армия, но за разлика от много други наемници, тяхната цел е справедливост. И така се стига до следващия комичен момент в интернет историята, където участва г-н Том Круз и великата църква на Сциентологията. На 15 януари 2008 г. сайтът Gawker публикува видео, в което Том Круз възхвалява философското движение. Цялото изпълнение е изключително смешно и абсурдно, но обидените миряни/философи бързат да използват авторското право и да съдят сайта. Действията на църквата доказват колко обвързани са с юристите по авторско право, защото всеки опит видеото да бъде качено в YouTube, бързо позволява да бъде заличено и да изчезне, сякаш никога не е съществувало.
Разбира се, добрата стара практика показва, че опитите да скриеш нещо в интернет е почти невъзможно. Анонимните последователи успяват да намерят всякакви вратички и да напълнят интернет с г-н Круз и неговите философски възгледи. И това не е основната причина за навличането на публичния гняв. Когато църквата започва да води подава жалби към съда, тя не пропуска възможност да превърне всеки в злодей и да го обрисува в най-грозните възможни перспективи. И така битката е обявена, а всеки, който познава двете крайности, започва да се подготвя за едно шоу, което нито една ефирна телевизия не може да предложи. Хлябът и зрелищата идват благодарение на интернет. Какво се случва? Всеки номер и адрес започва да се бомбардира с фалшиви доставки, включително и на секс продукти.
Историята продължава с извличането на факс номерата и пускането им в публичните пространства. Анонимният интернет трол изпраща най-различни картинки и чудеса, за да може да предизвика колкото се може повече фурор и разбира се, да претовари методите за комуникация. Впрочем, господата изпращат чисто черни страници, за да може да изразходят колкото се може повече тонер. Дори горещите линии, които винаги трябва да са свободни, са заети и претоварени. Къде са хакерите в цялата работа? Те разработват специален инструмент за DDoS атаки. Пускат го в свободен сайт, изпращат инструкциите и всеки може да се включи в голямата забава – бомбардирането на сървъри. Хакерите практически предоставят оръжието и милионите, които са събрали много гняв, започват да го използват.
В резултат на това, дори сайтът на църквата е свален. Дни по-късно излиза и първото видео, в което аудиторията се обявява като движение и споделя, че е в открита война. Ръкавицата е хвърлена и битката започва. Следващата фаза е да искарат всички господа на улицата за протести пред тези центрове, разбира се, има препоръка за носене на маски. Така привържениците на църквата няма как да започнат да съдят някого, след като не знаят кой е зад тях. Тук идва маската на Гай Фокс. Желанието за протест е толкова сериозно, че се превръща в глобално забавление. Всеки център е принуден да посрещне гневната тълпа. Ответен удар следва и онези, които могат да бъдат проследени, получават покана да прекратят заниманията си или ще бъдат изправени в съда. ФБР също се намесва в играта, защото покрай протестите присъстват заплахи за убийство, бомбени заплахи, агресивни мейли и още много други.
Някои са заплашени да получат 5 години затвор, други трябва да платят сериозни глоби. Присъдите не закъсняват. Макар и да са изключително несправедливи, фактите са факти. Някои наистина страдат сериозно от философската църква. Оказва се, че правораздаващата система може да работи и може да отвърне жестоко по-жестоко, отколкото мнозина биха подозирали. Някои се отдръпват от тази форма на забавление, но както самите анонимни казват „Зад всеки паднал ще се наредят десет нови“. През 2010 година се ражда и толкова популярната организация WikiLeaks, която бърза да разпространи дипломатически кореспонденции.
В повечето случаи показаното засяга широк спектър от интереси, а в резултат на това финансирането и каналите за приходи, които идват през PayPal и други финансови структури са отрязани. В този период са публикувани повече от 4000 секретни документа засягащи войната в Ирак. Преди появата на Едуард Сноудън, това е един от най-големите пробиви в системата. След като компаниите отказват да насочват приходи към WikiLeaks, но същевременно работят за редица други скандални сайтове, анонимните вече имат нова цел. Отново „Йонното оръдие“ влиза в действие, но вместо да се използва публичен сайт като 4chan, господата се връщат в старата IRC мрежа и смело започват да работят по тази технология. За отрицателно време сайтовете на тези корпорации спират да работят.
Скоро интернет обществото започва да се намесва в политиката. По време на Египетската революция, страната блокира интернет и забранява свободно достъпа и публикуването на случващото се. Подобна цензура се налага винаги, когато една страна иска да прикрие сериозните сблъсъци. Именно благодарение на анонимните започват да се разкриват редица зверства, които до този момент сякаш не са се случвали. Когато и това не помага, Египет официално прекратява работната дейност на 80 интернет доставчика. Никакъв трафик не влиза и никакъв не напуска страната. Спускането на завесата обаче не помага. Появяват инструкции как човек в Египет може да възстанови мрежата си и как да започне да предава отново информация.
Някои дори подсигуряват алтернативни мрежи с добрите стари телефонни модеми, оставяйки публични пароли. Освен това се доставя информация за третиране на обгазени със сълзотворния газ, базови медицински операции и още много други. Изведнъж интернет се превръща в животоспасяваща линия за страната и за пострадалите. И така през 2011 години Хосни Мубарак се оттегля от власт. За първи път интернет активисти правят нещо повече от споделянето на постове. Много скоро от тази група излиза организация от няколко души, които очевидно знаят всички тайни на един компютър. Новата групировка носи името LulzSec и започва да работи много по-жестоко, по-грубо от предишната.
Господата хакват абсолютно всичко, което им привлича вниманието и пускат тонове лична информация. Когато мрежата на Sony е ударена, повече от 77 милиона души са разобличени и данните им са в интернет. Разбира се, това бавно и сигурно започва да отдръпва останалите почитатели. Тук вече няма битка за добро, а само нанасянето на щети. Започват да летят имена, много скоро ФБР знае адресите на някои от организаторите. Оказва се, че някъде по цялата линия Хектор Монсегур е разкрит и след като вариантите пред него са разкрити: да отиде в затвор за много дълго време или да издаде своите бойни другари, резултатът не закъснява.
Анонимността вече липсва. Привържениците потъват и отказват публичност. Повечето се разпръсват по света или се отдалечават от идеята. Някои най-вероятно продължават да работят по своите каузи, но какво наистина се случва, това не е ясно. За кратко интернет се превръща в изключителен инструмент и дори създава обществено мнение, което не може да бъде заглушено толкова лесно. Резултатът е налице, а дали ще има повтаряне на историята, дали ще има възраждане, никой не може да бъде сигурен, историята ще покаже.
