Един съвсем уловим, но неукротим престъпник

| от chronicle.bg |

Годината е 1721. Корабът се казва Принс Ройъл, а дестинацията му е американските колонии, където Великобритания изпраща престъпниците си. Тортата пък е изключително вкусна.

Британците на кораба не би трябвало да са изненадани, когато намират пила в тортата. Тя е сложена там от и за Джеймс Далтън – известен крадец и майстор на бягствата, който е пътувал между Великобритания и Америка повече пъти и от посланиците. За негова жалост този му опит за бягство е неуспешен. За негово щастие обаче винаги ще има следващ път – както всеки път досега.

През 18 век затворите на Острова са меко казано отвратителни – повече осъдени умират в затвора, отколкото на бесилото. Но най-страшната присъда е да те пратят в колониите. Между 1718 и 1776 съдът заточва около 50 000 престъпници по американските колонии – практика, позната като „транспортирането“. Веднъж щом пристигнат, затворниците са обречени на сложба, която е неразличима от робство. При неподчинение наказанията били разнообразни, включително и бичуване. В ранните години на „транспортирането“ половината транспортирани умирали, докато са още в окови.

A-Fleet-of-Transports-under-Convoy.-1781-cropped

Група престъпници малко преди транспортирането си

Съвсем очаквано, затворниците не харесвали това наказание и често се опитвали да избягат. Повечето дори се връщат обратно във Великобритания въпреки, че вече са подсъдими и за самото си бягство. Джеймс Долтън е един от тези затворници.

Той пораства заобиколен от престъпност – баща му мами на комар, а майка му и сестра му получават заслужено „транспортиране“. Баща му не последва съдбата на жена си и дъщеря си, защото няма как – екзекутират го за обир, когато Джеймс е на 5. И в някакъв извратен опит за възпитание – баща му го скрива в каруцата, с която го водят към бесилото, за да може малкият да гледа види екзекуцията му.

Криминалната кариера на самия Джеймс започва, когато е 11-годишен. Както пише в мемоарите му, той краде парче мокър плат от простор, както и играчки от магазина. Също така е главатар на улична банда и нарича себе си „един от най-непоправимите и нагли престъпници в историята на Англия“. Почти всичките му плячки отивали за жени (което на по-късен етап също ще му създаде проблеми).

Като въпрост на чест е за престъпниците да не крадат един от друг и да се уважават. При Джеймс няма такова нещо – той свободно краде от другите в бандата и когато един от приятелите му го издава, двамата свидетелстват един срещу друг и Далтън е осъден на транспортиране.

През май 1720 той е качен на борда на кораб под ироничното име Хонър (от англ. honour – чест), с който да отплава към Вирджиния. С него пътуват още 35 мъже и 20 жени престъпници, значително повече от 12-те души екипаж начело с капитан Лангли, които трябва да ги пазят.

Презокеанските плавания често срещали бури и както пише самият Далтън „един ден задуха много силен вятър и отнесе най-горната ни мачта…“ 12 от затворниците, включително и той, са освободени от оковите си, за да помагат с поправянето на палубата – Джеймс е назначен за стюарт на затворниците. Той много добре знае провизиите на кораба от негов приятел, Хескот, също затворник – назначен да помага с товаренето им: „около 20 килограма пилешки гърди, две шишета Geneva (джин), сирене и масло“. Джеймс и другарите му взимат всичко за себе си, a когато Хескот се оплаква на капитана, Далтън дава сигнал и заедно с още 14 затворника изземват всички оръжия на борда, завръзват целия екипаж и поемат контрол върху кораба.

Всичко протекло изключително цивилизовано. Един от затворниците, който първоначално отказвал да се присъедини към преврата, скоро след него променил мнението си, а Джеймс позволил да откупи своята свобода срещу 10 лири, за които дори получил касова бележка.

caged-convicts-on-a-prison-ship-bound-for-australia

Илюстрация на кораб със затворници (този конкретно пътува за Австралия)

Метежниците държали кораба в продължение на 14 дни. Близо до бреговете на Финистере, Испания, те лишили капитана и помощника му от скъпоценностите им на стойност около 100 паунда, след това пили сс тях по едно питие, качили се на спасителната лодка и отплавали, оставяйки ги на свобода. След няколко часа вече били в Испания, а от там – в Португалия. А от там – на кораб за Амстердам, където Далтън продължава с грабежите. От тях успява да спести достатъчно пари, за да се ожени за носачката Мери Томлин.

Заради начина си на живот и препитания двойката се разделя и Далтън отива да живее с друга жена – тя обаче го издава на властите. Той е заловен, осъден и и отново на кораба за Америка с присъда от 14 години. Тръгват през август 1721.

Джеймс отново мисли за бунт. Екипажът на Принс Ройъл обаче е внимателен и след като намира пилата в тортата, завръзва хубаво затворника и го държи под око. Този път корабът стига до дестинацията си. Там обаче Джеймс успява да избяга. Той живее като яде дивеч и мъх, докато не е заловен отново. И пак успява да избяга. И пак е заловен – това се повтаря много пъти. Отношенията между него и господарите му не са много мирни, основно защото отказва да се държи с тях като с такива: „Когато господарят ми заповяда да отида да работя, аз му отговорих, че работата е за коне, а не за християни.“

След като бяга за пореден път в Лондон, разбира се, е и заловен за пореден път. От страх да не бъде обесен, той се споразумява със съда и издава 6 от приятелите си, в следствие на което пък те биват обесени. Страхът му не секва, защото се появява опасността вдовиците на обесените да изготвят план срещу него. Затова с 40-те паунда, които получава от правителството за съдействието си, отплава по собствено желание за Вирджиния.

В крайна сметка обаче го сполетява същата съдба, която сполетява мнозина осъдени на, но избягали от транспортацията. Той е осъден за обира на Джон Уалър. Джеймс страстно отрича, въпреки че признава за един куп други престъпления, и смята Уалър за хроничен лъжец. През 1730 година, 10 години след първата му „транспортиране“, той е осъден на смърт и успешно обесен.

2 години по-късно Уалър пък е осъден за лъжесвидетелстване – отново при обвинения в грабеж. Той е заключен на стълба на позора (подобно на картинката по-долу), а брат му го го пребива до смърт.

pillory-4

Като престъпник Далтън има 9 живота. Той на практика тормози господарите си, отказва да работи и какво ли още не като всичко му се разминава. Освен това той е и чудесен съпруг. По време на един от престоите му в затвора го посещават 4 от бившите му съпруги. Те се разбират помежду си, като за единият му брак се знае, че е бил по бизнес – момичето е било бременно и семейството й са платили на Джеймс да се ожени за нея.

„Транспортирането“ като практика приключва с американската революция. След като американците добиват независимост, Великобритания трябва да пренасочи целия поток затворници към Австралия. Там се озовават 3 пъти повече хора, отколкото в САЩ. Повечето осъдени са болни или ако не са, се разболяват и едва малцина оцеляват и се женят – така че генът им не се продължава.

Към края на живота си Далтън добива някаква известност заради мемоарите си, а при описанието на семейството му един свещеник казва: „Човек лесно може да предположи какво дърво ще се роди от това семе.“ Самият Джеймс никога не му противоречи.

 
 
Коментарите са изключени за Един съвсем уловим, но неукротим престъпник

Повече информация Виж всички