Един съвсем уловим, но неукротим престъпник

Годината е 1721. Корабът се казва Принс Ройъл, а дестинацията му е американските колонии, където Великобритания изпраща престъпниците си. Тортата пък е изключително вкусна.

Британците на кораба не би трябвало да са изненадани, когато намират пила в тортата. Тя е сложена там от и за Джеймс Далтън – известен крадец и майстор на бягствата, който е пътувал между Великобритания и Америка повече пъти и от посланиците. За негова жалост този му опит за бягство е неуспешен. За негово щастие обаче винаги ще има следващ път – както всеки път досега.

През 18 век затворите на Острова са меко казано отвратителни – повече осъдени умират в затвора, отколкото на бесилото. Но най-страшната присъда е да те пратят в колониите. Между 1718 и 1776 съдът заточва около 50 000 престъпници по американските колонии – практика, позната като „транспортирането“. Веднъж щом пристигнат, затворниците са обречени на сложба, която е неразличима от робство. При неподчинение наказанията били разнообразни, включително и бичуване. В ранните години на „транспортирането“ половината транспортирани умирали, докато са още в окови.

Група престъпници малко преди транспортирането си

Съвсем очаквано, затворниците не харесвали това наказание и често се опитвали да избягат. Повечето дори се връщат обратно във Великобритания въпреки, че вече са подсъдими и за самото си бягство. Джеймс Долтън е един от тези затворници.

Той пораства заобиколен от престъпност – баща му мами на комар, а майка му и сестра му получават заслужено „транспортиране“. Баща му не последва съдбата на жена си и дъщеря си, защото няма как – екзекутират го за обир, когато Джеймс е на 5. И в някакъв извратен опит за възпитание – баща му го скрива в каруцата, с която го водят към бесилото, за да може малкият да гледа види екзекуцията му.

Криминалната кариера на самия Джеймс започва, когато е 11-годишен. Както пише в мемоарите му, той краде парче мокър плат от простор, както и играчки от магазина. Също така е главатар на улична банда и нарича себе си „един от най-непоправимите и нагли престъпници в историята на Англия“. Почти всичките му плячки отивали за жени (което на по-късен етап също ще му създаде проблеми).

Като въпрост на чест е за престъпниците да не крадат един от друг и да се уважават. При Джеймс няма такова нещо – той свободно краде от другите в бандата и когато един от приятелите му го издава, двамата свидетелстват един срещу друг и Далтън е осъден на транспортиране.

През май 1720 той е качен на борда на кораб под ироничното име Хонър (от англ. honour – чест), с който да отплава към Вирджиния. С него пътуват още 35 мъже и 20 жени престъпници, значително повече от 12-те души екипаж начело с капитан Лангли, които трябва да ги пазят.

Презокеанските плавания често срещали бури и както пише самият Далтън „един ден задуха много силен вятър и отнесе най-горната ни мачта…“ 12 от затворниците, включително и той, са освободени от оковите си, за да помагат с поправянето на палубата – Джеймс е назначен за стюарт на затворниците. Той много добре знае провизиите на кораба от негов приятел, Хескот, също затворник – назначен да помага с товаренето им: „около 20 килограма пилешки гърди, две шишета Geneva (джин), сирене и масло“. Джеймс и другарите му взимат всичко за себе си, a когато Хескот се оплаква на капитана, Далтън дава сигнал и заедно с още 14 затворника изземват всички оръжия на борда, завръзват целия екипаж и поемат контрол върху кораба.

Всичко протекло изключително цивилизовано. Един от затворниците, който първоначално отказвал да се присъедини към преврата, скоро след него променил мнението си, а Джеймс позволил да откупи своята свобода срещу 10 лири, за които дори получил касова бележка.

Илюстрация на кораб със затворници (този конкретно пътува за Австралия)

Метежниците държали кораба в продължение на 14 дни. Близо до бреговете на Финистере, Испания, те лишили капитана и помощника му от скъпоценностите им на стойност около 100 паунда, след това пили сс тях по едно питие, качили се на спасителната лодка и отплавали, оставяйки ги на свобода. След няколко часа вече били в Испания, а от там – в Португалия. А от там – на кораб за Амстердам, където Далтън продължава с грабежите. От тях успява да спести достатъчно пари, за да се ожени за носачката Мери Томлин.

Заради начина си на живот и препитания двойката се разделя и Далтън отива да живее с друга жена – тя обаче го издава на властите. Той е заловен, осъден и и отново на кораба за Америка с присъда от 14 години. Тръгват през август 1721.

Джеймс отново мисли за бунт. Екипажът на Принс Ройъл обаче е внимателен и след като намира пилата в тортата, завръзва хубаво затворника и го държи под око. Този път корабът стига до дестинацията си. Там обаче Джеймс успява да избяга. Той живее като яде дивеч и мъх, докато не е заловен отново. И пак успява да избяга. И пак е заловен – това се повтаря много пъти. Отношенията между него и господарите му не са много мирни, основно защото отказва да се държи с тях като с такива: „Когато господарят ми заповяда да отида да работя, аз му отговорих, че работата е за коне, а не за християни.“

След като бяга за пореден път в Лондон, разбира се, е и заловен за пореден път. От страх да не бъде обесен, той се споразумява със съда и издава 6 от приятелите си, в следствие на което пък те биват обесени. Страхът му не секва, защото се появява опасността вдовиците на обесените да изготвят план срещу него. Затова с 40-те паунда, които получава от правителството за съдействието си, отплава по собствено желание за Вирджиния.

В крайна сметка обаче го сполетява същата съдба, която сполетява мнозина осъдени на, но избягали от транспортацията. Той е осъден за обира на Джон Уалър. Джеймс страстно отрича, въпреки че признава за един куп други престъпления, и смята Уалър за хроничен лъжец. През 1730 година, 10 години след първата му „транспортиране“, той е осъден на смърт и успешно обесен.

2 години по-късно Уалър пък е осъден за лъжесвидетелстване – отново при обвинения в грабеж. Той е заключен на стълба на позора (подобно на картинката по-долу), а брат му го го пребива до смърт.

Като престъпник Далтън има 9 живота. Той на практика тормози господарите си, отказва да работи и какво ли още не като всичко му се разминава. Освен това той е и чудесен съпруг. По време на един от престоите му в затвора го посещават 4 от бившите му съпруги. Те се разбират помежду си, като за единият му брак се знае, че е бил по бизнес – момичето е било бременно и семейството й са платили на Джеймс да се ожени за нея.

„Транспортирането“ като практика приключва с американската революция. След като американците добиват независимост, Великобритания трябва да пренасочи целия поток затворници към Австралия. Там се озовават 3 пъти повече хора, отколкото в САЩ. Повечето осъдени са болни или ако не са, се разболяват и едва малцина оцеляват и се женят – така че генът им не се продължава.

Към края на живота си Далтън добива някаква известност заради мемоарите си, а при описанието на семейството му един свещеник казва: „Човек лесно може да предположи какво дърво ще се роди от това семе.“ Самият Джеймс никога не му противоречи.