Да убиеш президента „по американския начин“

Президентът Джеймс А. Гарфийлд лежеше в пълното с плъхове болнично крило на Белия дом с куршум в тялото. Минали са седмици от момента, когато нападателят му стреля по него и вече повече от дузина лекари се надпреварват да го спасят. Ден след ден, летните температури се доближаваха до 37 градуса и в блатата около Вашингтон летяха все повече комари. Четирима служители на Белия дом наскоро се разболяха от малария, както и първата дама – Лукреция Гарфийлд. Инфекциите на президента се разпространяваха, треската му се появява и изчезва и сърцето му започна да отслабва. Той го усеща най-вече в долните си крайници – острите усещания, които оприличава на „нокти на тигър“, го хващаха редовно. Помощници край леглото му стиснат неговите крака и прасци с всички сили, за да облекчат болката.

„Да, аз в известна степен страдам“, каза той на един от присъстващите. „Предполагам, че тигрите се връщат, но обикновено не остават дълго. Не се тревожи, момче!“

Трите му най-големи деца – Хари, Джеймс и Моли, всички тийнейджъри, са отведени в стаята му за посещения, посъветвани да водят по-голямата част от разговора и да не говорят за нищо неприятно, за да не утежнят състоянието на баща си. Лекарите отчаяно сондираха корема на Гарфийлд с нестерилизирани инструменти и немити ръце в търсене на куршума, който се бе настанил безобидно в меката тъкан близо до прешлените му. Такава огнестрелна рана днес ще изисква не повече от няколко дни в болницата. Но 20-ият президент на Съединените щати се е насочил бързо и сигурно към смъртта си.

Джеймс А. Гарфийлд

Чарлз Джулиъс Гуйто, психически нестабилен 41-годишен адвокат, дебне Гарфийлд месеци по-рано, за да го застреля на жп гарата Балтимор и Потомак във Вашингтон на 2 юли 1881 г. Въпреки че Гуйто издържа адвокатския изпит и използва пари от наследството си, за да създаде адвокатска кантора в Чикаго, той никога не успява да се развие отвъд събирането на задължения и се сблъсква с проблеми повече от веднъж заради кражби на събраните суми. Насочвайки се към политиката, Гуйто написва реч в подкрепа на бившия президент Юлисис Грант като кандидата на Републиканската партия за изборите през 1880 г . Когато Гарфийлд изненадващо получава номинацията, Гуйто редактира речта си към Гарфийлд и я чете няколко пъти пред малка публика. След изборите той попада под заблудата, че е отговорен за победата на Гарфийлд над демократа Уинфийлд Скот Ханкок и веднага започва да притиска новия президент да го назначи за посланик в Австрия.

„Предстои ми да се оженя за богата наследница от този град – пише Гуйто на Гарфийлд – „и двамата с нея смятаме, че заедно можем да представим тази нация с достойнство. Вярвам, че ще обърнете внимание на това приложение.“ Няма обаче никаква наследница и Гуйто разполага едва с няколко долара. Той отново пише, за да иска пост в Париж, който той твърди, ще му подхожда по-добре. Нито една от молбите му не получава отговор – нещо, което, признава Чарлз, „ме нарани много тежко“. Той се мести във Вашингтон, където отсяда от хотел на хотел без да плаща. Прекарва по-голямата част от дните си в парк Лафайет срещу Белия дом и по всичко личи, че вече е решен да убие президента.

Чарлз Джулиъс Гуйто

Отначало смята да го направи с динамит, но след това променя намеренията си. „Страхувах се да не объркам нещата, тъй като бях неопитен и динамитът може да избухне в ръцете ми и така да ме разкъса на парчета“, признава той по-късно. Чарлз също се опасява да не убие и невинни хора, което според него би било „твърде руско, твърде варварско. Не! Исках да го направя по американския начин.“

Той също обмисля и стилето (ножът, не обувките с токчета), но признава, че президентът е твърде силен, за да се приближи толкова близо с нож. Гарфийлд „би изтръгнал живота от мен с един удар“, каза той. Най-накрая се спира на пистолет, с който „мога да се прокрадна зад него и да го застрелям в главата или в сърцето“.

Скеч на пистолета на Гуйто

Гуйто е сигурен, че ще го хванат: „Разбира се, че щях да бъда екзекутиран, но какво от това, когато ще стана безсмъртен и за мен ще говорят всички следващи поколения?“ Той взема назаем малко пари от свой приятел и дава 10 долара за красив револвер British Bull Dog. Той избира този пистолет, защото смята, че ще изглежда добре в изложба след убийството на президента. Той се упражнява да стреля в една ограда и в крайна сметка заключава, че е по-добър стрелец, отколкото си е мислил.