Да произвеждаш милиони от Макдоналдс Монополи
През 1987 г. Макдоналдс решават да използват нов начин за привличане на клиенти в своите заведения. За целта избират Hasbro за партньор и популярната игра „Монополи“. Идеята е, че срещу определени продукти в заведението, клиентът получава възможността да спечели парична награда, друг продукт или промоционална стока от бранда. Ако самият талон е имот, върху него е написана определена стойност, но за да бъде спечелена, клиентът трябва да събере всички прилежащи имоти на дадената улицата.
Всеки талон има определен срок за изпълнение и след това автоматично става невалиден. Някои талончета могат директно да съдържат печалба от 5, 10 и дори 100 000 долара, а годишната награда обикновено е 1 милион долара. Играта продължава и до днес в някои страни, но правилата са значително променени. И както винаги се случва, когато човек е достатъчно изкушен, той може да направи чудеса, въртейки колелото с парите за собствени облаги. Това е историята на Джером Джейкъбсън и шеметните 12 години в машинации и измами.
Роденият през 1943 г. Джером Пол Джейкъбсън е имал само една мисия в живота си – да стане полицай. Опитвайки да пробие с тази кариера, Джером не успява да покрие физическия норматив в следствие на лошото си здраве. През 1976 г. се добира до администрацията, но след като претърпява инцидент с китката и лекарите откриват неврологично заболяване, отново става безработен. Когато жена му заминава в Атланта, Джорджия, за да разботи като одитор в счетоводна фирма, намира и работа и на него като охрана. Фирмата обслужва сметките на братя Дитлер, издател с тежката отговорност – принтиране на всичко от компанията Саймън Маркетинг. Саймън Маркетинг пък са отговорни за отпечатването на всички талони с обща стойност от близо 500 милиона долара. Някъде в този период за Джейкъб следва развод, както и кариерно развитие – супервайзър на печелившите талони в лотарията на Макдоналдс.
Някои бивши колеги си спомнят, че г-н Джейкъбсън карал всички да свалят обувките, когато отиват до тоалетна, за да е сигурен, че никой не се е възползвал от взимането на печеливш талон. Дори в тоалетната присъствали придружители. Любимото занимание на бившия полицай е да пише критики, да следи всички и да подозира всички. Все пак е повече от ясно, че Джером получавал годишна заплата от 70 000 долара и това никак не било малко. Проблемът е, че изкушенията са били по-големи. През 1989 г. той взима първия печеливш стикер и го дава на брат си. Наградата е 25 000 долара. Тогава още мотивите не са ясни, бившият полицай и бъдещ крадец още не бил сигурен дали искал да се изфука, че може да направи това или е искал да тества системата. Следващата награда се озовава при местен месар срещу 2000 долара. В замяна притежателят получава 10 000 долара от корпорацията. Спечелването на наградата от 1 милион долара в статистическо изражение изглеждала така – 1:250 000 000.
Към следенето на персонала присъствало и още едно по-сериозно занимание – транспортирането на напечатаните талони до фабриките на Макдоналдс, където да се разпределят на случаен принцип. Тук съдбата също помогнала до известна степен – Джером получава и специална пратка от Хонконг с холограмни лепенки, гарантиращи предоставянето на печелившите билети до финалната дестинация. Лепенките доказват, че никой не е подменял талоните. С тяхна помощ се отворила цяла нова вселена! При всяко следващо пътуване, печелившите талони се разменяли с обикновени, най-често в тоалетните на летищата. Веднъж щом има сигурните печалби в себе си, Джером започва да търси „случайните“ победители. Сред тях присъствал и Дженаро Колумбо – собственик на нощен клуб и казино в Ню Йорк.
Двамата много бързо си допаднали, а самият Колумбо обяснил, че ще намери и други кандидати на процент, за да може парите да отиват в един и същи джоб. Колумбо прибира един милион долара, жена му също, брат ѝ и тъста ѝ ще спечелят наградата в различни щати, за да не предизвикват вниманието. Схемата работи брилянтно. Всеки победител трябва да даде процент на кръстника на Макдоналдс Монополи. Никой не може да спечели просто така и да си тръгне с парите. Типично за новобогаташ, Джером започва много бързо да сменя адресни регистрации, да трупа луксозни машини в гаража си и във всеки удобен момент пътува на луксозни пътешествия.
Изчисленията показват, че за 12 години успява да вземе 24 милиона долара. През март 2000 г. в централата на ФБР попада анонимен сигнал, който разказва за сериозната измама. След като се прави по-обстойна проверка, обвързваща всеки победител с чичо Джери, започва сериозно разследване. Никой над служителя не е обръщал внимание какво се случва с наградите, всички имали доверие. Междувременно Джейкъбсън вече произвеждал милионери, ако някой му е симпатичен, директно давал по една скромна награда, без да иска нищо в заманя.
Когато започват арестите, Джером вече притежавал сумата от 12.5 милиона долара и в продължение на 15 години е раздавал пари на всички свои близки. Много по-късно ще признае, че е направил най-голямата грешка в живота си, но е доста късно за покаяния. До днес никой не знае кой е пуснал анонимния сигнал във ФБР, но със сигурност е спрял една много сериозна сага. Промоционалната игра продължава да съществува и до днес в редица страни, но контролът е значително повишен.
