Джоузеф Самюъл е английски престъпник, роден през 1780 г. След като е арестуван за грабеж на 15-годишна възраст, Самюъл е осъден и изпратен в Австралия през 1801 г. По това време Австралия има наказателна колония в залива на Сидни. Сигурността в тази колония бе засилена и от това, че тя беше сравнително изолирана – пазачите се доверяваха на австралийската фауна да убие всеки затворник, който успее да избяга.
Въпреки риска обаче, Самюъл успява да избяга, заедно с група хора затворници. Бандата е от крадци и съответно първото нещо, което правят, е да ограбят дома на богата жена. Докато се опитвали да откраднат чантата, пълна със златни и сребърни монети от бюрото й, идва полицай и човек от бандата го убива.
След това убийство бандата е арестувана. Понеже у Джоузеф Самюъл бяха отрити някои от откраднатите монети, когато и факта, че жената го идентифицира като един от хората, които я ограбиха, той беше грубо разпитван и в крайна сметка призна за грабежа, но твърдеше, че не е убил полицая.
Почти всички членове на бандата на Самюъл бяха оправдани за това престъпление поради липса на доказателства, с изключение на един – Исак Симондс, въпреки че Симондс отказа да признае изобщо за всяко престъпление. Все пак Джоузеф Самюъл беше осъден на смърт чрез обесване.
Така на 26 септември 1803 г., на 23-годишна възраст, Самюъл се озова пред примката, заедно с още един престъпник. Събира се тълпа, която идва, за да стане свидетел на съвместното обесване. Тя обаче не знае, че е на път да види не две обесвания и две смърти, а четири обесвания и само една смърт.
Исак също е доведен от полицията, за да наблюдава. Те се надяват обесването да го уплаши и той да си признае за убийството.
По онова време обесванията не са били извършвани по начин, по който човекът да умре моментално. Вместо познатата ни бесилка върху платформа, в която се отваря дупка и обесеният пропада в нея, тогава клетникът стои изправен на каручка, теглена от кон, и след като примката е поставена на врата му, конят подкарва каручката. По този начин, вместо бърза, почти мигновена смърт, бедният осъден е оставен да умре от удушаване.
Примките за бесене тогава са направени от пет дебели върви коноп, които можеха да издържат около 450 килограма без да се скъсат.
След като примките бяха поставени около вратовете на Джоузеф и другия осъден престъпник, двамата се помолиха заедно със свещеник. Тогава Самюъл казва, че наистина е извършил грабежа, но истинският убиец на полицая всъщност стои сред тълпата, след което го идентифицира, посочвайки Исак. Като се има предвид, че го казва пред свещеника и е на секунди от смъртта (и съответно не би искал да съгреши като казва такава груба лъжа), мнозина от публиката му вярваха и някои дори правят опит да хванат Симондс.
Въпреки това, след изказването му и след като тълпата беше успокоена от властите, конят дърпа каручката. Докато другият обесен мъж умира в мъки, въжето около шията на Самюъл необяснимо как се къса, заради което той пада на земята и си изкълчва глезена.
Донася се още едно въже и Самюъл отново е качен на каруцата. Този път, когато конят тръгва, примката около шията му се разплита и удължава въжето достатъчно, за да може ботушите му да докоснат земята.
С твърденията на Самюъл за невинност и тези две необикновени събития, случили се едно след другос въжета, които бяха проверени преди да бъдат използвани, тълпата сега скандираше Самюъл да бъде освободен, като мнозина смятат, че това е божествена намеса.
Въпреки това, около врата на Самюъл е поставена и трета примка, като предварително въжето беше внимателно огледано. И все пак обаче, когато осъденият увисва за трети път и това въже се скъса.
На този етап вече тълпата е неконтролируема и вика яростно за освобождаването на Самюъл . Тогава маршалът нареди екзекуцията да бъде отложена, докато не намерят губернатора. Когато той пристига внимателно разглежда трите въжета и след като не намира следи от манипулация се съгласи с тълпата и казва, че трите неуспешни опита наистина са знак за невинността му от Бог. Така Джоузеф Самюъл беше освободен и градският лекар прегледа изкълчения му глезен. Независимо дали е чудо или не, остава фактът, че Джоузеф Самюъл е единственият известен ни човек, оцелял три последователни опита за обесване.
Междувременно пък Исак Симондс е осъден и обесен за убийството на полицая. Той нямаше нито късмета, нито божествената намеса на Джоузеф Самюъл и обесването му е успешно.