Четирите поведения, които предсказват развод

Случвало ли ви се е да сте по средата на разгорещен спор, когато изведнъж другият човек изважда телефона си и започва да си цъка нещо?

Ако отговорът е „да“ и ако това се случва постоянно, надяваме се, че този човек не е половинката ви.

Този маниер на игнориране е една от четирите реакции, които Джон Готман, психолог от Вашингтонския университет и основател на института „Готман“, определя като предупредителен знак, че всичко в брачната двойка не е наред.

Всъщност, когато Готман и психологът от Калифорнийския университет в Бъркли Робърт Левенсън обединяват пренебрежението с три други поведения – презрение, критика и отбранителност – и измерват колко често се срещат в рамките на 15-минутен разговор, те откриват, че могат да предскажат кои бракове ще завършат с развод с поразителна точност.

Когато психолозите добавят въпроси за удовлетвореност от връзката и колко пъти изследваните лица са мислили за раздяла, те могат да предвидят кои бракове ще завършат с развод в 93 % от случаите.

Цифрата е получена в резултат на 14-годишно проучване на 79 двойки, които живеят в Средния Запад на САЩ (21 от които се развеждат през периода на проучването) и е толкова поразителна, че кара изследователите да нарекат четирите поведения „четирите конника на апокалипсиса“.

Макар че първоначалното проучване, публикувано през 2002 г., е малко и фокусирано върху специфична група от населението, десетилетието на изследванията на брака и развода дава допълнителна подкрепа на идеята, че разводът е свързан със специфични негативни поведения.

Едно скорошно проучване на 373 младоженски двойки например установи, че тези, които са си крещели един на друг, показвали са презрение един към друг или са прекъсвали разговора по даден въпрос през първата година от брака, са по-склонни да се разведат дори и след 16 години.

И така, как всъщност изглеждат тези четири „апокалиптични“ поведения в една връзка?

Презрение

Презрението – смесица от гняв и отвращение – е много по-токсично от обикновеното разочарование или негативизъм. То включва възприемането на партньора като нещо по-ниско от вас, а не като равностоен човек и участник във връзката.

Само по себе си това поведение, казва Готман, е „целувката на смъртта“ за една връзка.

Вземете например един ежедневен спор за купуването на хранителни продукти. Когато се приберете вкъщи и разберете, че половинката ви е взел ердин вид чушки вместо друг вид чушки за вечеря, слушате ли го, докато ви обяснява, че може би трябваше да му кажете какъв вид чушки искате? Обмисляте ли това и когато осъзнаете, че може би е прав; извинявате ли се? Или пък си мислите: „Какъв идиот – не знае, че едните чушки са за пържене, а другите – за салса?“

Причината, поради която презрението е толкова силно, е, че то означава, че сте се затворили за нуждите и емоциите на партньора си.

Ако постоянно се чувствате по-умни, по-добри или по-чувствителни от половинката си, не само че няма да възприемате мнението ѝ като валидно, но и – което е по-важно – ще сте много по-малко склонни да се поставите на нейно място, за да се опитате да видите дадена ситуация от нейната гледна точка.

Критика

Подобно на презрението, критиката включва превръщането на дадено поведение (нещо, което партньорът ви е направил) в обобщение за неговия цялостен характер (той е такъв-и-такъв човек и няма други качества).

Да речем, че партньорът ви има неприятния навик да оставя из къщата използваната си чиния за закуска – с неизядени остатъци в нея, още по-ужасяващо.

Ще изчакате ли да се прибере, за да му споменете, че това поведение ви притеснява, и ще му предложите ли внимателно да постави изпразнената купа в мивката или в съдомиялната машина? Или пък ще си помислите: „Защо съм с човек, който оставя полуизядени чинии навсякъде?“

С течение на времето тези лични забележки могат да се натрупват и да подхранват по-тъмни чувства на обида и презрение.

Отбранителност

Ако редовно се оказвате в ролята на жертва в трудни ситуации с партньора си, може би сте прекалено отбранителни. Което е лошо, когато ви пречи да приемате градивна критика.

Вземете например закъснението за сватбата на братовчед ви. Вие ли сте първият, който казва: „Не съм аз виновен!“, когато най-накрая пристигнете? Или се замисляте, преди да обвините другия човек, осъзнавайки, че вероятно не е трябвало да си взимате двучасов душ, когато сте имали само един час да се приготвите?

Поемането на отговорност за ролята ви в трудна ситуация може да е неприятно, но често това е нещото, което предпазва лошата ситуация от ескалиране, казва Готман.

Той установява, че за двойките, които се развеждат през първите няколко години от брака си – един от моментите, когато процентът на разводите е най-висок – „навлизането в негативността е като да влезеш в блато с плаващи пясъци. Лесно е да се влезе, но трудно се излиза от него.“

Пренебрежение

Знаете кога е на път да започне спор. Чувствате как сърдечният ви ритъм се увеличава, а гласът ви става малко по-силен. Но в момента, в който нещата започнат да се разгорещяват, изваждате телефона си, тръгвате си или просто игнорирате партньора.

Блокирането на разговора може да бъде също толкова токсично за връзката, колкото и презрението, защото ви пречи да се справите с проблема. Така той си остава. А след него може да се натрупат и още.

Влизането в спорове с партньора ви е обратното на приятно, но тези временно неудобни ситуации често са мястото, където можете да започнете да стигате до големи осъзнавания за собственото си поведение и да решавате потенциално вредни проблеми.

Важно е да имате предвид, че понякога да проявявате някое от тези поведения – или дори всички – е напълно нормално. Повод за безпокойство е, когато тези негативни поведения се случват толкова често, че изместват по-позитивните взаимодействия с партньора.

Простото признаване на факта, че правите нещо, което може да вреди на връзката ви, е първата стъпка към активната борба с него. Ако успеете да измислите как да избегнете това поведение или да го замените с по-положително, вероятно ще направите връзката си още по-силна.