Защо подсъзнателните съобщения в музиката на Judas Preist взеха жертви (18+)

Чували ли сте легендата, че рок музиката е дяволска и промива мозъците на младите? През 70-те и 80-те години се заражда идеята, че ако завъртим плочата наобратно, можем да чуем дяволски послания, което пък доведе до много надрани плочи и търсене на тайните послания. И така, докато два фена не откриват тайното послание през далечната 1985 г. В края на годината Реймънд Белкнап, тогава на 18-годишна възраст и неговият приятел Джеймс Ванс (20-годишен) прекарват около шест часа в пиене и пушене на канабис, придружени със звуците на Judas Preist и албума им Stained Class.

Не е ясно какво точно е мотивирало господата да посегнат към жестоките мерки, но в комбинираната нирвана между опиати и рок музика, двамата взимат пушка и произвеждат по един изстрел в лицето си. Реймънд умира на място, но Джеймс оцелява, макар и животът му никога повече да не е същият. В следващите три години ще живее в тежка депресия и след като не може да понесе факта от обезобразеното си лице, също умира. Преди да умре, родителите на оцелялото момче започват да съдят рок групата за сумата от 6.2 милиона долара.

Според версията на семейството, в музиката на бандата има подсъзнателни съобщения, мотивиращи слушателите да се самоубият, да бъдат мъртви и евентуално да извършат един от най-тежките грехове. Песента, която се оказала фатална е „Better by You, Better Than Me“. Съдът дава ход на делото през 1999 г. и обвинението изпява песента напред, а след това назад, при това на малко по-висока скорост, за да докаже, че подобно послание има и именно то е психирало младежите да посегнат на живота си. Защитникът на групата Роб Халфорд ще заяви пред съда, че единственото, което може да бъде чуто при подобна манипулация е неговото издишане, докато пее.

Снимка: CC BY-SA 2.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=364253

Адвокатът на групата насочва вниманието към тежкото детство, което двамата пострадали са имали, включително и честите случаи на малтретиране. В края на делото става ясно, че съдията е готов да приеме фактите. Пострадалите от творчеството на рок групата са били лабилни следствие на труден живот и по никакъв начин не са пострадали от вида музика, който слушат. Междувременно историята показва, че това дело е сериозен прецедент в историята на американската правораздаваща система, но за жалост можем да видим, че понякога дори музиката може да коства много. Членовете на групата обаче не са особено щастливи от факта.

Мнозина си спомнят, че всеки ден се качвали по стъпалата пред съда, чувайки виковете на феновете, които не спират да искат оневиняването им. Това обаче не ги кара да се чувстват по-добре. Истината е, че групата е виждала почитателите си на концерт и много добре ги е запомнила, което в последствие се отразява и на тяхната кариера. Да загубиш двама фена, при това в толкова ужасна ситуация е преживяване, което никой не би могъл да забрави. Забавен факт е, че лириката на песента няма нужда от връщане назад и манипулация на плочата, всичко е открито, лирическо, магическо и очевидно влияещо.

Що се отнася до подобни подсъзнателни съобщения, това е запазена марка на Beatles. През 1966 г. се разнасят слуховете, че Пол Маккартни е починал, след като имал невероятни спорове с групата, качил се на колата и в последствие катастрофирал, като катастрофата коствала живота му. След това се смята, че е заменен с двойник. Историята е наистина впечатляваща и изисква много повече внимание. Първите слухове се появяват в колежанските вестници, които твърдят точно това.

Снимка: By Frank Schwichtenberg – Own work  This file was uploaded with Commonist., CC BY-SA 4.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=71482741

В последствие и много други започват да обръщат внимание на факта. Що се отнася до подсъзнателните съобщения. Можем да открием такива в „Белият албум“, където при завъртане на плочата наобратно, можем да чуем изречението „Turn me on Dead Man“, както и „I burried Paul“ в песента „Strawberry Fields Forrever“. Последната интересна легенда се ражда около корицата на албума „Abbey Road“.

Според един колежанин, снимката на албума, в която четиримата члена пресичат улицата е доказателството, че Пол наистина е мъртав. Джон Ленън е облечен в бяло, защото бил божият дух, който води починалия напред, Ринго е облечен в черно, защото изпълнявал ролята на смъртта, Джордж е на последно място и понеже е облечен с дънкови дрехи, той много напомнял на служителя, който ще изкопае гроба.

Остава последната роля на Пол, който освен всичко бил бос, което подсказвало, че той е мъртвецът. Можем да продължим с интересните конспирации, защото последният концерт на групата е точно на 29 август 1966 г. В края на ноември същата година, Маккартни дава интервю, а заглавието е „Пол е още с нас“. Ленън решава да инкасира някаква печалба, като след раздялата на групата ще пусне песен с името „How Do You Sleep“, Пол връща жестта с албум „Paul is Live“.

Дали нарочно са създали една интересна тенденция за по-сериозни печалби или смело прикриват друга тайна, никога няма да разберем, но нека видим фактите – подобни тайни съобщения съществуват, дали понякога това ще бъде истинско послание или просто щастлива случайност, хиляди фенове започват да унищожават плочите си в търсенето на толкова необходимия сигнал. Ето и следващата интересна тенденция, която се заражда в същия период.

Снимка: Reddit

Мнозина започнали да вярват, че кино индустрията също работи в тази посока и поставя скрит кадър, който подсъзнателно да манипулира зрителите да си купят пуканки по време на прожекцията. Това обаче не прави нещата по-розови за музикантите. Всички обичали да правят своите концерти в САЩ и още повече, не разбирали с какво са заслужили това внимание. От друга страна не трябва да забравяме, че господата също така обръщат особено внимание на един друг факт, все повече хора успяват да обърнат внимание на групата под съвсем друг ъгъл.

Куфеещите музиканти, придружени с бесове на сцената се оказват само една роля. Мнозина забелязват, че срещу заседателите стоят интелигентни и чувствителни хора, каквито трябва да бъдат артистите. Делото продължава около месец и британците стоят в хотел извън Рино, при това без да се показват много навън, за да не привличат вниманието на пресата. Вокалистът Роб Халфорд иска да се срещне с майките на двете момчета и да се извини за случилото се, да покаже своята човешка страна, както и останалите членове от бандата, но докато трае делото, подобни маневри не са желателни. Журналистите и адвокатите чакат само това, но към музикантите е добавено присъствието на музикалния издател, който също виси на косъм.

За жалост с прекратяването на делото се стига до там, че обвиненията могат да продължат напред. Не се отрича съществуването на подобни съобщения и не затваря вратата за всички останали да повдигат подобни обвинения към този жанр. Едно е сигурно, трагедията оставя следа завинаги в двете страни.

Заглавна снимка: By Fernando Catalina Landa – https://www.flickr.com/photos/fcatalina/2904786833/, CC BY 2.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=19208197