Тежкото наследство на Рихард Вагнер
Към момента на смъртта си във Венеция през 1883 г. Вагнер вече е суперзвезда. Феновете и произведенията му са по целия свят. Той е приветстван като образ на нов артистичен орден, герой за Бодлер и Римбо, „идолът на импресионистите, реалистите, декадентите, постимпресионистите и модернистите до Пруст и Томас Ман“, казва историкът Жак Барзун през 1958 г.
Колкото и да е велик за негерманците, творбите на Вагнер оставят още по-дълбока следа за неговите сънародници, особено в забързаните дни след обединението на Германия през 1871 г. Той се превръща в национален символ като Шекспир, Сервантес и Данте. Има обаче една грозна страна в мисленето на Вагнер – той предпочита Германия, неопетнена от еврейско влияние, изказвайки своите възгледи в прословутия си памфлет „Das Judentum in der Musik“ (Еврейството в музиката), който помогна да се сложи вятър в платната на зараждащото се ултранационалистическо движение, което се храни с широка враждебност към евреите. „Дори насред антисемитизма през XIX век репликите на Вагнер се открояват с интензивността на своята злонамереност“, пише музикалният историк и критик от Ню Йорк Алекс Рос.
След смъртта му вдовицата на композитора Косима Вагнер (дъщерята на Ференц Лист) затвърждава град Байройт като духовен център на идеите на Вагнер. Зетят на композитора, Хюстън Стюарт Чембърлен, пък става негов интелектуален лидер, силно адмириран от младия Хитлер. Възходът на бъдещия диктатор през 20-те години на миналия век е насърчен публично от семейство Вагнер. Когато Хитлер е хвърлен в затвора след неуспешния пуч от 1923 г., Уинифред Вагнер, снаха на Рихард, му донася хартията, на която той написва „Моята борба“. (Тя умира през 1980 г., все още вярвайки във величието му.)
Пейзаж от град Байройт
Филип Джордан, музикален директор на Парижката опера родом от Швейцария, признава, че се е колебаел да отиде в Байройт, преди да го ангажират да дирижира „Парсифал“ на местния фестивал. „Винаги съм бил очарован от Вагнер и винаги съм го обичал, но исках да избегна „германския“ Вагнер и този вид асоциация между Вагнер и Байройт, един вид фанатизъм“, казва Джордан. „Вагнер за мен не е просто немски композитор – той е универсален. Той е първият общоевропейски композитор.“
В крайна сметка веселата и идиличната атмосфера на Байройт е приятна изненада, отбелязва Джордан, и много благоприятна за изпълнение. „Хората там не са фанатици – те просто обожават музиката му.“ Той добавя: „Музиката сама по себе си не е политическа. Самата музика не може да бъде антисемитска. Нотите са си ноти, а музиката си е музика.“
Излишно е да казваме, че Германия се е променя драстично след 1945 г. и днес е може би най-добре управляваната държава с най-добро поведение в света. На прекрасната площадка на фестивала в Байройт, точно под операта, изложбата на открито, Verstummte Stimmen (Заглушени гласове), отбелязва еврейските художници, които бяха забранени в Байройт в най-мрачния му период. Редица от тях в крайна сметка са убити в лагерите на смъртта. Героичният бюст на Вагнер, създаден от любимия скулптор на Хитлер, Арно Брекер, хвърля поглед към високите паметни табели. „Германия е единствената държава, изградила паметници, оплакващи своя най-срамен епизод“, коментира в Байройт при откриването на изложбата през юли 2012 г. Аво Примор, бившият израелски посланик в Германия.
Асоциацията на Вагнер с нацистка Германия остава толкова твърда, че музиката му все още не се изпълнява публично в Израел. „Все още има усещането, което аз уважавам, че докато има оцелели от Холокоста, не е нужно да го насилваме да го слушат, не на обществени места“, обяснява Габриела Шалев, президент на израелския колеж и бивш посланик на ООН. „Можем да го слушаме у дома, с приятели. Повечето от нас отиват в чужбина – хората, които искат да чуят Вагнер, могат да го чуят в Лондон, в Ню Йорк, в Мюнхен.“ Бабите и дядовците на Шалев са били убити в Аушвиц, но тя е израснала в немскоезичен дом, заобиколен от немски книги и култура. Родителите й слушаха Бетовен и Вагнер. „Така че това е част от амбивалентността, която аз като евреин и израелец донесох на Байройт“, казва тя.
Еврейските диригенти Джеймс Ливайн и Даниел Баренбойм са сред водещите тълкуватели на Вагнер в наше време, в Байройт и на други места. Леонард Бернщайн е още един, чиято любов към музиката го накара да изпълнява Вагнер, въпреки дълбоки опасения. Покойният диригент на Ню-Йоркската филхармония изследва конфликтите си в неиздаден документален сегмент от 1985 г., заснет, достатъчно подходящо, в залата за прегледи на Зигмунд Фройд във Виена. Той пита:
Как може толкова велик творец – толкова пророческо, толкова дълбоко разбиране за човешкото състояние, за човешките сили и недостатъци, толкова Шекспиров в своята необятност и детайли на възприятията му, да не говорим за неговото умопомрачително музикално майсторство – как може този първокласен гений да е такъв треторазряден човек?
