Тайните на Бенджамин Франклин срещу фалшифицирането на парите, които печата

Бенджамин Франклин (в средата на картината горе) помага на Америка да се освободи от британската валутна система, като създава хартиени пари, които е трудно да бъдат фалшифицирани. Някои от неговите техники обаче са изгубени във времето – но сега са възстановени с помощта на аналитичните технологии на 21 век.

След като обяснява дребни неща като гравитацията и дъгата, Исак Нютон прекарва втората половина от кариерата си в решаване на проблеми с британския кралски монетен двор. И работата му помага на страната да постигне световно господство. Век по-късно Франклин осъзнава, че воденето на война под зависимостта на финансовата система на врага е проблемно и съответно революционерите решават да създадат собствена валута.

Тъй като в колониите липсват източници на благородни метали, Франклин смята, че решението е в хартиените пари. Но за да запазят стойността си, те трябва да бъдат почти невъзможни за фалшифициране. Някои от използваните от него техники се прилагат и до днес, включително на банкнотите от 100 долара с неговия лик. Други обаче са изгубени във времето – поне докато не са открити отново и описани в новопубликувано изследване.

„Франклин използва естествени графитни пигменти за печатане на пари и разработва трайна „парична хартия“ с цветни влакна и полупрозрачни нишки от мусковит, заедно със собствените си уникални дизайни на природни елементи и водни знаци върху самата хартия“, пишат авторите.

Мусковит

Много от техниките са добре познати, но д-р Хачатур Манукян от Университета в Нотр Дам и съавторите му са изследвали над 600 банкноти, някои отпечатани на пресите на Франклин, а други – на тези на негови съвременници или фалшификатори. Те използват рентгенова дифракция и флуоресценция, спектроскопия на загубата на електронна енергия, Раманова спектроскопия и инфрачервена спектроскопия, за да разкрият тайните както на хартията и мастилото, така и на кристалните нишки, които Франклин добавя и които придават на парите специфично усещане и подобряват трайността им.

Тези нишки също така отразявали светлината, когато се наклонявали под подходящ ъгъл. Те липсват в тестваните фалшификати и затова се смятат за добър начин за различаване на истинските пари.

Изследването разкрива също наличието на живак и сяра в червения оцветител на Франклин, както и че в синьото мастило е използвано пруско синьо (Fe4[Fe(CN)6]3). Въпреки това той е използвал най-много черно и спектроскопията разкрива, че е имало основателна причина. Въпреки че е известно, че Франклин е закупил работилница специално за производство на черен оцветител чрез изгаряне на растителни масла, той е използвал и естествен графит от метаморфни скали, което вероятно не е хрумнало на враговете му. Във фалшивите банкноти се използва предимно „костно черно“ от пиролизата на кости. Проверяващите банкнотите не биха знаели защо мастилата изглеждат различно, но е възможно да са могли да го забележат.

Франклин също така втъква сини влакна, оцветени с индиго, в хартията, което създава разлика от печатането със синьо мастило. Този подход се приписва на Зенас Маршал Крейн, но учените откриват нишката в банкнота от 1739 г., повече от век преди Крейн.

Печатарските усилия на президента започват много преди Американската революция. Той създава първата си печатница през 1728 г., едва 22-годишен, за да адресира липсата на златни и сребърни монети. Франклин отпечатва почти 2,5 милиона банкноти за съседните на Пенсилвания колонии, както и доставя оборудване и техники на печатарите в по-далечните щати.

А през цялото това време играе на котка и мишка с фалшификаторите.

Една от първите му техники не е оригинална – той заимства идеята за използване на отпечатъка от сложната структура на жилките на листо от Леонардо да Винчи. Въпреки това успява да пренесе графиката в процеса на печатане по начин, по който неговите предшественици не са успели.

Фалшификаторите обаче са умни и мотивирани и нито една техника не успява да ги спре. Франклин обаче предприема силовата тактика и внедрява толкова много защити, че абсолютното фалшифициране става почти невъзможно. Някои от тях, като например умишлените правописни грешки, които се променяли в зависимост от номинала, са известни на историците още от негово време. Но други остават тайна.

Когато революцията настъпва, Франклин е готов и заедно с Джон Адамс организира печатането на пари, обвързани със стойността на испаноамериканския долар, за да финансира континенталната армия.

Като следствие те се сблъскват не просто с обикновени престъпници, които се опитват да копират парите им, а с цялата тежест на най-могъщото правителство в света, което залива колониите с банкноти, наподобяващи тези на Франклин. Успехът на революцията зависи до голяма степен от това, че британците не успяват да подправят копия, неразличими от оригиналите.

Въпреки че британците се провалят, идеята за подкопаване на икономиката чрез фалшифициране на парите ѝ е използвана в много войни по-късно – понякога с по-голям успех, тъй като печатарите на тези валути не са били особено задълбочени в работата си.