Съветският Шанел: Как „Красная Москва“ стана най-популярният парфюм в СССР

Русия може да не случва да управници, но културата на тази страна не може да се отрече.

Руската парфюмерия датира от векове, като хората включват аромати в традиционната си медицина и сауна. Но руснаците се запознават с купешките парфюми през XVIII в., когато руският двор установява близки отношения с Франция.

Този обмен е значително ускорен от Френската революция, която кара приятели и съюзници на обезглавените монарси да се преселят в Русия. Аристократите и индустриалците от Западна Европа донесли не само своите парфюми, но и средствата за производството им в големи мащаби.

Козметичната индустрия в Русия, както и всяка друга индустрия, се колективизира и национализира след като болшевиките вземат властта по време на Октомврийската революция през 1917 г. До 1921 г. независимите парфюмерийни къщи са обединени в „Ширкост“ – акроним на Профсъюзен тръст за парфюмерия, преработка на мазнини, производство на сапун и синтетични материали.

Ширкост щеше да остане монополист в индустрията, ако не беше гражданската война, чийто хаос позволява на консолидираните преди това френски фирми да започнат отново дейност под нови имена. Една от тези фирми, „Новая Заря“ (бивша „Хенри Брокар“, по името на руско-френски бизнесмен и филантроп), прави удар, като възражда парфюм, който всъщност е бил изобретен още преди революцията и е изчезнал от пазарите след продължителни икономически трудности и политическа нестабилност: Bouquet de Catherine. Известен още на руски като „Любимый букет императрицы“, парфюмът е подарен за първи път на Мария Фьодоровна, майката на цар Николай II, през 1913 г. по случай 300-годишнината на династията Романови, чието начало е поставено от Михаил I през 1613 г.

Произходът на парфюма не е ясен. Според една от версиите „Bouquet de Catherine“ – а оттам и „Красная Москва “ – е създаден от Ернест Бо, парфюмерист от руски произход с френско потекло, наричан още „Наполеон на парфюмите“. Други приписват създаването му на Огюст Мишел, френски парфюмерист за Брокар, който не могъл да напусне СССР, след като съветското правителство „изгубило“ паспорта му.

Едно нещо обаче се знае: Рецептата на „Красная Москва“ е по същество същата като тази на един също известен западен парфюм – „Chanel No. 5“, който Бо разработва няколко години преди „Красная Москва“ и в крайна сметка превръща в своя собствена, отделна марка на Запад.

Ернест Бо

Определяне на аромата

Сложният, многопластов аромат на „Красная Москва“, изграден от повече от 60 компонента, се описва по различен начин от различните носове. В книга от 1955 г., цитирана от Карл Шльогел в монументалния му труд „Съветският век: Археология на един изгубен свят“, се посочва „жасминова есенция“ е основен компонент на парфюма. Рената Литвинова, руска актриса и режисьор, предпочита думата „захарен“. Марина Бикова, професор по философия в Държавния университет на Северна Каролина, също цитирана от Шльогел, навлиза в по-големи подробности, като пише:

„При производството на този аромат се използват само естествени съставки. Доминиращите му нотки са бергамот и нероли, допълнени от грейпфрут и кориандър; така той бързо привлича вниманието. Остротата на тези ароматни съединения е омекотена от кадифените нотки на жасмин, рози и иланг-иланг, с лек примес на индийско орехче. И накрая, като следа, великолепно съединение от ирис, ванилия, кехлибар и пачули.“

Вероятно по-важни от самия аромат са мислите и чувствата, които парфюмът предизвиква у околните. Шльогел, чието изследване се занимава най-вече с начина, по който съветската култура живее в съзнанието и спомените на хората, пише, че „ароматът се асоциира с определени сцени, които символизират по-привлекателните, красиви и радостни страни на елита в съветска Русия – вечер в театъра под ярки полилеи, жени на високи токчета, маси, обилно отрупани с храна“.

Парфюмът трябва да е представлявал ярък контраст с други съветски миризми, които Шльогел споменава, включително потната миризма на комуналката (обща квартира) или миризмата на хранителни продукти с изтекъл срок на годност, които пълнят магазините.

Дори елегантната опаковка на парфюма – „напомнящ кутия за бижута“, според автора – няма нищо общо с безвкусната кафява амбалажна хартия, използвана навсякъде другаде.

Идеологическа заплаха

Статутът на „Красная Москва“ като луксозен продукт не се харесва на болшевиките, които под егидата на марксизма-ленинизма се опитват да изчистят държавата от нещата, които смятат за буржоазен упадък. „Пудрата и парфюмът се смятаха за недостойни за една класово осъзната работничка“, пише Шльогел. През 1924 г. автор от комунистическото списание „Работница“ дори заявява, че „козметиката като цяло ще бъде ликвидирана с повишаване на културното ниво на жените“.

Това, разбира се, не се случва. Напротив, колкото по-стабилен и индустриален става Съветският съюз под болшевишкото управление, толкова повече се увеличаваше търсенето на луксозни продукти като червило, пури и парфюми. Новата икономическа политика на Владимир Ленин – кампания от 1921 г. за стимулиране на руския пазар с контролирани капиталови инжекции – е толкова полезна за парфюмерийната индустрия, колкото и краят на Гражданската война. След края на конфликта през октомври 1922 г. руските вестници и списания – може би с изключение на „Работница“ – всички рекламират нови парфюми. И не само „Красная Москва“, но и други патриотични аромати като „Красный Октябрь“ и „1 мая“.

Комунистическата пропаганда не намалява желанието на хората за луксозни продукти като козметиката. Както отбелязва Шльогел, английският сапун остава любим подарък сред съветските семейства през по-голямата част от XX век. „Красная Москва“ трябва да е бил на второ място.

И Комунистическата партия харесва парфюмите. Първоначално на този продукт се гледа като на проводник на консуматорството, който може да разврати сърцата на съветските работници – по думите на Шльогел това е „проява на излишък, на индивидуалност, на нуждата да се открояваш от сивата маса“ – по-късно те се възприемат като символ на съветското индустриално и химическо майсторство, не като знак за богатство, а като продукт на умения и знания.

„Козметичната индустрия от 30-те години на ХХ век“, пише Шльогел, е представена като „образцов отрасъл на промишлеността, оборудван с модерни химически лаборатории. Планираният, но никога непроизведен парфюм „Дворец Советов“, продаван във флакон, проектиран по подобие на планираната, но никога непроизведена грандиозна сграда със същото име („Дворец на Съветите“), щял да съдържа нотки на цимент, бетон, желязо и стомана и да улавя „аромата на една нова епоха“.

„Красная Москва“ днес

След легендарното си създаване парфюмът се произвежда и продава в Русия почти без прекъсване. Той се предлага и днес, както в Русия, така и в чужбина като флакон върви за около 20 или 30 долара в Amazon.

Но, както отбелязва Шльогел в „Ароматът на империите“, „мирисът на това трето поколение парфюм вероятно е далеч от оригиналния“. За да усетим оригинала, ще трябва или да „реконструираме по-ранните версии, като използваме оригиналните формули и оригиналните съставки“, пише той, или да намерим „плътно затворен, добре запазен флакон и да го отворим“.