Самоукият гений, който преоткри „Епоса за Гилгамеш“
През ноември 1872 г. Джордж Смит работи в Британския музей в стая на втори етаж с гледка към голите дървета на площад Ръсел. На дълга маса в стаята лежат парчета глинени плочи, част от стотиците хиляди, които археолозите изпращат обратно в Лондон от Ниневия, в днешен Ирак, преди четвърт век. Много от фрагментите са изписани с йероглифи и през годините учените успяват да съберат някои от частите в таблети и да дешифрират за първи път тези йероглифи от Асирия от 8 и 7 век пр. н. е. В тях става въпрос за най-различни неща – волове, роби, бъчви вино, петиции към крале, договори, споразумения, молитви и предсказания.
Смит, тогава на 32 години, е аномалия – той приключва с официалното си образование на 14-годишна възраст, когато е бил чирак на печатар, и може би заради това е имал умението да сглоби в разбираем текст клинописите. Всъщност Смит успява да установи датите на няколко незначителни събития в историята на израилтяните и в този есенен ден той търси друга информация, която би могла да потвърдят части от Библията. След това върху фрагмент от таблет се натъква на история, която скоро ще изненада целия западен свят. Той чете за наводнение, за кораб, заседнал на планина, и птица, изпратена в търсене на земя – първото независимо потвърждение за огромно наводнение в древна Месопотамия, заедно с фигура, наподобяваща Ной и ковчега му.
Той обаче може да прочете само няколко реда от таблета. Музеят има експертен реставратор – Робърт Реди – но той е далеч от частни дела. Както по-късно припомни колегата на Смит Е. А. Уолис Бъдж, „Смит е нервен, чувствителен мъж и раздразнението му в отсъствието на Реди не знаеше граници“. Няколко мъчителни дни по-късно Реди най-накрая се връща и прави реставрацията, след което „Смит взе таблета и започва да чете редовете“, спомня си Бъдж, и когато вижда, че те съдържат част от легендата, която се надява да намери там, той казва: „Аз съм първият човек, който чете това след повече от 2000 години забрава“. Слагайки таблета на масата, Смит скача и се втурва из стаята силно развълнуван.“
Това, което открива, ще стане известно на Запада като „Епоса за Гилгамеш“ – история на 3200 годишни за подвизите на едноименния герой и едно от най-старите литературни произведения в света. Това е една от най-сензационните находки в историята на археологията. Смит по-късно ще стане водещ световен експерт по древния акадски език и неговата страшно трудна писменост, ще напише първата истинска история на отдавна изгубената Асирийска империя в Месопотамия и ще публикува отлични преводи на основните вавилонски литературни текстове. И всичко това от самоук работник, който никога не е бил в гимназията, още по-малко в колеж.
Таблетът с „Епосът за Гилгамеш“
Учените едва наскоро успяват да пробият кода на сложния клинопис, на който са написани повечето от древните месопотамски текстове. С малко утвърдени протоколи, асириологията (комплекс от хуманитарни дисциплини, изучаващи историята, културата и езиците на народите, които през древността са използвали клинопис) представлява рядка пукнатина в бронята на британската класова структура. Всеки по-буден ум със свежа перспектива е приветстван в тази наука без никакво удостоверение, препоръка или фамилна връзка. Ресурсите са все още нищожни и заетостта на пълен работен ден в тази област е почти непостижима, така че би било преувеличение да се говори за това като за достъп до особени възможности. Но Смит не се нуждаеше от повече.
Той е роден през 1840 г. в лондонския квартал Челси, по онова време съмнителна зона с мрачни жилища и висока безработица. Когато навършва 14 години, баща води момчето да чиракуването в печатарската фирма на Брадбъри и Евънс, където той е назначен да гравира банкови документи.
Работейки при печатащите преси и миризмата на влажно мастило върху хартия, Смит развива търпение, наблюдателно око и деликатната ръка, която по-късно ще му служи много добре с клинописни таблетки. Работата му го излага и на един по-широк свят, тъй като Брадбъри и Евънс се развиват от печатането в публикуването и издават хумористичното списанието Punch, както и Дикенс и Такерай в разкошно илюстрирани издания. През есента на 1860 г. 20-годишният Смит, очарован от древната история, започва да отделя внимание на близкоизточните колекции в Британския музей.
По онова време доминиращата фигура в британските клинописни изследвания е сър Хенри Кресуик Роулинсън. Надменен, амбициозен и свикнал да командва, Роулинсън е рицар след отлична военна кариера в Индия, Персия и Ирак. Макар да не е служител на музея, той често присъства в работната зала на отдела. Именно той прави решаващия пробив в дешифрирането на клинописната писменост. Навършил 50 години през 1860 г., току-що публикува първия том на клинописните си надписи от Западна Азия.
Ръководителят на катедрата по ориенталски антики е египтологът Самуел Бърч, който няма пряк опит в месопотамските проучвания и оставя надзора върху клинописната колекция на единствения си асистент, млад учен по класика на име Уилям Хенри Кокс. Отначало Бърч и Кокс не обръщат много внимание на тихия, но упорит млад гравьор. Постепенно обаче и на двамата става ясно, че Смит може да чете таблетите по-добре от тях и след време Бирч го запознава с Роулинсън.
Роулинсън е впечатлен от способността на младежа да сглобява счупени таблети, задача, изискваща както изключителна визуална памет, така и сръчност. Даден таблет може да е разбит на десет или повече парчета, които сега са широко разпръснати сред хилядите фрагменти в музея. Роулинсън убеждава музея да наеме Смит и както Бъдж отбеляза, Смит „работи няколко години за заплата, която беше по-малка от тази на майстор дърводелец или майстор зидар“.
Но Смит използва възможно най-пълноценно своята нова позиция, за да увеличи знанията си за езика и писмеността и до средата на 60-те години на 19 век прави истински открития: идентифицира еврейските монарси, споменати в асирийските надписи и дава нови подробности за библейската хронология. През 1866 г. Смит публикува първата си статия и получава важно повишение, когато Роулинсън убеждава попечителите на музея да го наемат като свой помощник в изследванията на следващия том от клинописните надписи. „Така в началото на 1867 г.“ – спомня си Смит по-късно с тиха гордост, „влязох в официалния живот на науката и редовно преследвах изучаването на клинописните текстове“.
Нетърпелив да стане истински археолог, Смит копнее да замине за Ирак, за да прави разкопки. Но попечителите на музея смятат, че имат повече от достатъчно артефакти от Асирия и Вавилон и искат Смит да работи при тях. Той няма как да се издържа в далечна провинция на Османската империя или дори да плати собствения си път до там, тъй като вече има съпруга и семейство. Обезверен, той пише на приятел през февруари 1872 г., че „в момента правителството няма да подпомогне плана ми, всъщност мисля, че няма да дадат и стотинка, докато нещо не бъде открито“. Тогава Смит започва систематично да изследва колекцията на музея с текстове, които могат да хвърлят нова светлина върху библейските изследвания. Откривайки историята за потопа, Смит почувства, че е намерил паспорта за земята на мечтите си.
