Развитието на видео игрите през 90-те години поставя началото на най-различни отрасли, нови видове суб-култури и дори електронни спортове. Във времето, когато игри като Супер Марио се появяват на екрана, Япония вече е успяла да предскаже бъдещето и да произведе някои от най-добрите конзоли в историята. Във времето, в което повечето филмови компании търсят следващия голям хит, Sega и Nintendo вече са наложени на пазара. През 90-те години се появяват и едни от първите филми по видео игри.
Историята на Street Fighter е впечатляваща, но причината за създаването на този филм е, че производителите на екшън фигурки искат да привлекат вниманието на децата и да успеят да спечелят още повече. Street Fighter има своите успехи и до някаква степен успява да постигне целта си, но от другата страна се подготвя филм, който ще се превърне в един от най-добрите филми, правени по игра, при това съвсем случайно.
Преди всичко трябва да напомним, че Midway пускат играта Mortal Kombat и веднага създават скандал сред подрасващите – твърде високото количество кръв и сцени на насилие – и успяват да влязат в новините. Именно тогава се предлага и създаването на филм, макар и самата компания да е скептична. Лоранс Касаноф ще настоява да има филм и ще описва играта като следващата империя, макар и никой да не му вярва. През същата година излизат други филми по видео игри и не са толкова успешни. И така се стига до идеята да се създаде филм, но с много ограничен бюджет и хора, които имат много сериозни идеи, но и много малко време, за да ги реализират.
На първо място, сценаристите избират остров в Тайланд за снимките, който обаче е толкова отдалечен, че всеки ден трябва да прекарват хората с лодки от цивилизацията към острова. Проблемът е, че жегата е толкова голяма, че всеки ден има сериозно наддаване за броя на припадналите. Мнозина започват да пият в средата на снимките, за да успеят да поддържат някаква по-нормална температура, това също не завършва много добре.
Създателите на филма искали да привлекат Жан-Клод Ван Дам за ролята на Джони Кейдж, но в последствие същият е извикан за снимките на Street Fighter от 1994 г. Кери Тагава дори не е бил плануван за ролята на Шанг Цунг, но след като на кастинга успява да впечатли всички, сценаристите го приемат, като преглъщат и факта, че ще трябва да плащат за каскадьори. Ед Буун е извикан, за да продължи да озвучава Скорпионът по време снимките. Като един от създателите на играта, той озвучава героя и там. Събирането на актьорите е трудна задача, но още по-голямата изненада е, че никой нямал представа как да направи бойните сцени. По ирония на съдбата, екипът на Mortal Kombat поставя рекорд с ангажирането на майстори на бойни изкуства. Около 1000 души пристигат като статисти, каскадьори и съветници при изграждането на бойните сцени.
Главният герой – Лу Канг е изигран от Робърт Шоу, който обаче в началото не е почитател на филма, но по-късно агентът му го съветва да помисли и да се включи. Шоу отказал, защото не искал да бъде поредният азиатски злодей на холивудската сцена. Нещо по-интересно е, че Брендън Лий също е извикан за проби, но за жалост загива малко по-рано.
От повечето актьори, Линдън Ашби (Джони Кейдж) не е подготвен за бойни сцени, в миналото е тренирал карате и таекуондо, но това не е достатъчно. По време на бойните сцени с Крис Касамаса – играещ Скорпионът, двамата се разпалват толкова много, че Крис успява да натърти ребрата му и да го удари в бъбреците с ритник. Робин Шоу го е накарал да се снима, защото сцената щяла да изглежда много по-добре и макар под дрехите да носи защитно облекло, Линдън страда доста дълго време. Седмици след бойната сцена продължава да уринира кръв.
И проблемите не свършват до тук, Пол Андерсън никога не е снимал бойни сцени и карал актьорите да направят пълната хореография при едно заснемане. Това коствало време и нерви, накрая Робин Шоу ще му подскаже как да ги заснема и да облекчи снимките. Последните бойни сцени стават изключително лесни за заснемане. Актриси като Талиса Сото, не знаели много за Mortal Kombat, историята на Китана е представена от двете по-малки племенници, които обожавали видео играта. След разкриването на потенциалната роля, Талиса прави усилен курс по тай чи чуан и винг-чу.
Робин Шоу има възможността да се срещне с Хо-Сунг Пак (актьорът, който създава всички движения за Лу Канг от първите две игри), Парк отивал да заснеме филм с Джеки Чан и след това продължава да снима анимации за играта. Шоу отвръща, че това е много тъп план, но само две седмици по-късно отива да играе главната роля във филма по играта.
След като сцените започват и Том Круз е отказал да играе ролята на Джони Кейдж, няколко пъти отива, за да види какво се случва, но е прогонен от охраната. Други потенциални актьори са били Гари Даниелс и Джони Деп – те също отказват.
Пол Андерсън пише сценария, но дава пълна свобода на актьорите да импровизират и дадат малко от себе си. Линдън Ашби и Кристофър Ламбърт успяват да създадат невероятни сцени и хумористични реплики, които се запазват и до днес в играта. Те са го правили толкова спонтанно, че сценарият се е пишел сам.
Шарън Стоун, Кристина Апългейт и Дина Мейър, са били извикани, за да играят ролята на Соня, някои от тях се контузват и накрая е извикана Бриджит Уилсън, която не само е прекарала доста време на ринга, подготвяйки се за ролята, но отказва да снима с двойник и прави всички свои сцени сама. По време на снимките ще измъкне рамото си, но ще продължи да снима.
Няма актьор, който да не дава нещо от себе си, за да направи филма успешен. Нещо повече, има доста моменти, когато актьорите продължават да снимат и да се учат как да направят сцените по най-добрия начин. Повтарянето им е болезнено и в повечето случаи има падания, които са доста опасни, но това не ги отказва. Повечето актьори и каскадьори имат много сериозни залози относно контузиите на ден, както и актьорът, който ще пострада. Въпреки това има и доста удоволствие и емоция. Странното е, че накрая малцина вярват в успеха на филма и има защо.
След като лентата е завършена, следват другите беди – никой не иска да напише музиката за филма. Проблемът е, че нито една група не можела да се ангажира. Ван Хелън и Джанет Джаксън отказват идеята, Sony и Virgin Records също са против, докато накрая не се появяват TVT Records и не предлагат услугите си. Електронната музика се оказва доста силна за 90-те години, но никой не може да бъде сигурен какво ще се случи.
Продуцентите искат да пуснат филма с рейтинг PG-13 – тоест да се гледа и от 13-годишни. За зла беда, в същият период от време, се оказва, че има няколко стрелби в училища и видео игрите, филмите с насилие и дори агресивната музика, се смятат за една от основните причини.
Екипът няколко пъти иска по-ниско възрастово ограничение, но въпреки това не успява да се справи. Има два варианта, да се премахнат сцените с насилие, макар и целият филм да е пълен с такива или просто да се приеме факта, че ще имат по-високо възрастово ограничение. Второто е най-разумният избор и с това филмът тръгва по кината. Никой не е потърсил критици, за да изкажат мнението си, особено след като се очаква критиката да е повече от свирепа, а директно продължават напред.
Пол Андерсън се страхува толкова много от премиерата на филма, че отива в Хаваи и избира възможно най-отдалеченото място, за да не може да прочете лошите новини. Докато той си къса нервите, неговите колеги се радват на славата, защото много скоро филмът им се нарежда на първо място и трупа печалба от 23.3 милиона долара за уикенд. По това време е вторият най-касов филм, пуснат през август. Отказва да прекрати почивката си и да се срещне с журналисти, защото вече платил всички средства.
Кристофър Ламберт също се радва на много сериозна слава, след участието си. Той е един от най-скъпо платените актьори, но понеже е запален фен на видео игри, решил, че ще даде малко повече. Именно по тази причина отива на собствени разноски до Тайланд, за да направи още няколко сцени. Озвучава сам филмът на френски, поне неговият герой, при това напълно безплатно и прави всичко възможно, за да види лентата завършена. Освен това плаща и за партито след завършването на филма.
Какво се случва след това? Само саундтракът към филма става платинен в рамките на 2 седмици, като и до днес е популярна песен. Империята Mortal Kombat се оценява на приблизително 12 милиарда долара, макар и целият франчайз да не може да бъде оценен с голяма точност. Какъв извод можем да направим от цялата история? На първо място ще открием, че никой не знае как да заснеме този филм.
Бюджетът е изключително нисък, но желанието на актьорите да направят нещо добро, абсолютно побеждава всеки счетоводител. Следователно не бързайте да смятате, че ако не можете да направите нещо или не знаете как, то задължително ще се провалите. Тези хора също не са вярвали до последно в своя успех, но резултатите са повече от впечатляващи.