Музикални хроники: Първият музикален клип се появява още през 19-и век и използва похват, който е актуален и днес
Свикнали сме да приемаме музикалното видео за даденост, макар че в последните години неговото значение за музикалната индустрия спадна. Все по-рядко виждаме видеа, които разтърсват света на музиката по примера на Thriller на Майкъл Джексън или When Doves Cry на Принс. Но клипът към дадена песен си остава арт форма от най-висок ранг, развивана десетилетия наред.
Вероятно мнозина свързват клиповете към песни със златните години на телевизия MTV, но концепцията за музикално видео – макар и в ранна форма – съществува от много по-отдавна. Клипът на хитовата и знакова песен Video Killed the Radio Star на The Buggles е първият, пуснат по MTV и това се случва през 1981 г.
Преди това 70-те години раждат емблематични клипове като тези на Bohemian Rhapsody на Queen и Life on Mars на Дейвид Боуи. Още по-рано, през 60-те, навлиза цялата концепция за промоционални видеа на песните, които да заместят изпълненията на живо по телевизията.
Но едва ли ще предположите, че първоначалният опит за визуализиране на песен чрез клип датира още от XIX век.
Точно така, случаят е от 1894 г., когато двама американски музиканти, Джоузеф Стърн и Едуард Маркс, създават песента The Little Lost Child. В нея по доста сладникав начин е разказана история, за която Маркс научава от един вестник. „Малкото загубено дете“ от заглавието е момиче, намерено от полицай. Оказва се, че полицаят е баща на изгубеното момиченце и след като я открива случайно, се събира и с отчуждената си съпруга.
Идеята за визуализация на песента се появява в главата на Джордж Х. Томас, главен електротехник на театър в Бруклин. Той вече е видял как изпълнението на друга песен в театъра е придружено с една-единствена илюстрация на млад мъж в бар – и осъзнава, че концепцията може да се развие в нещо повече.
Томас предлага на Стърн и Маркс да комбинира поредица от снимки и да ги прожектира последователно чрез стереоптикон, докато песента се изпълнява в антракта на театрална пиеса. Крайният резултат е своеобразно слайдшоу, разказващо в снимки сюжета на The Little Lost Child.
По време на първата прожекция се получава гаф и в началото снимките са показани с главата надолу, но когато прожекционистът поправя грешката си, събитието предизвиква голям успех. Този начин за илюстриране на песни се оказва изключително ефективен и обичан от публиката, затова се запазва няколко десетилетия и бива използван и през 30-те години на XX в. Тогава клиповете са пускани в киносалони преди началото на филма или в принудителната пауза при смяна на кинолентата.
От днешна гледна точка, въпросните слайдшоута може да изглеждат далеч от разбирането за музикален клип, но са нещо изключително напредничаво за края на XIX век – в годините, когато киното тепърва възниква и започва да се развива. Показателен е самият факт, че похватът с комбиниране на снимки остава актуален и днес, включително при илюстриране на музика.
А самата песен The Little Lost Child се превръща в истинска сензация за времето си – и макар че няма с какво да се отличи в музикално отношение, нейната история не е забравена толкова години по-късно.
