Музикални хроники: Кошмарният ден на рокендрола – когато убиха човек на концерт на Rolling Stones, а Мик Джагър беше ударен в лицето
“Най-лошият ден в цялата история на рокендрола – ден, в който всичко тотално се обърка”.
Определението е на списание Rolling Stone относно безплатния фестивал на състезателната писта Алтамонт, Северна Калифорния през 1969 г.
В едни златни години за музиката като цяло, събитието събира няколко от най-епичните контракултурни банди като Rolling Stones, Jefferson Airplane и Grateful Dead, но последиците са печални и водят до смърт, насилие и невъобразим хаос.
Всичко започва, когато Rolling Stones планират безплатен концерт в Калифорния, емблематично място за американската музика. Но дълго не успяват да намерят подходящата арена, която да събере хиляди дрогирани хипита, преди да се спрат на Алтамонт.
Организаторите очакват пристигането на около 100 000 души, но посещаемостта надминава и най-смелите очаквания и над 300 000 се стичат, макар и без да са наясно къде точно в огромната площ се намира сцената. Тогава започват да проличават проблемите с организацията.
Феновете са известени за събитието едва четири дни по-рано, а Rolling Stones и техният мениджмънт даже не предупреждават властите в региона и полицията. Никой не обръща внимание да бъдат осигурени тоалетни, храна или вода за публиката – всъщност на Алтамонт няма почти нищо, освен набързо изградената малка дървена сцена на не повече от метър над земята със сравнително скромно озвучаване и осветление.
Организаторите взимат и едно още по-лошо решение. Защото да наемеш рокерска банда за охрана на концерт звучи меко казано необмислено, но тъкмо рокерите от клуб Hell’s Angels изпълняват ролята на охранители. Според слуховете, срещу услугите си те са получили заплащане единствено под формата на бира на стойност 500 долара. Мотористите веднага започват да пият, а наркотиците се разпространяват навсякъде. Скоро избухват кавги и сбивания, а Hell’s Angels се нахвърлят върху всякакви хора от тълпата, които по някаква причина им се сторят проблематични.
Един посетител е пребит, защото се е съблякъл, друг е смазан със собствения си фотоапарат, защото опитва да снима сцената. Рокерите са въоръжени със скъсени билярдни щеки и само си търсят причина да ги използват.
Още докато Rolling Stones са в хотела и се готвят да отпътуват към Алтамонт, те са известени какво се случва на концерта и започват да обсъждат дали да отменят участието си. Но този сценарий им се вижда твърде унизителен провал и те се качват на хеликоптера, за да бъдат отведени до пистата, където ситуацията се влошава с всяка изминала минута.
В момента, в който фронтменът Мик Джагър слиза от хеликоптера, той е ударен в лицето от полудял посетител и така групата бързо осъзнава къде е попаднала. Когато Stones откриват концерта си с емблематичната Sympathy for the Devil, се стига до фаталния инцидент с 18-годишния чернокож зрител Мередит Хънтър.
Младежът се приближава към сцената, но е избутан надалеч от Hell’s Angels. След малко той отново прави опит да се доближи до подиума, като вади револвер и рокерът Алън Пасаро го пробожда смъртоносно с нож. На сцената Мик Джагър и компания разбират, че нещо се случва и спират да свирят за малко, но после довършват сета си. Призивите на Джагър към тълпата да се успокои се оказват напразни – всички осъзнават, че групата осигурява музиката, но няма никакъв контрол над ставащото на събитието.
Оказва се, че Мередит е още жив, когато е изведен извън тълпата от двама души до палатката на Червения кръст. Но той умира, докато чака линейка, тъй като единственият хеликоптер наоколо е резервиран за Rolling Stones – и не може да бъде използван от други дори когато въпросът е на живот и смърт.
Впрочем, преди Stones да излязат на сцената, бандата The Grateful Dead се отказва да свири заради нарастващото насилие на събитието. Това още повече разгневява публиката, тъй като близо два часа няма никаква музика, преди най-сетне Stones да се появят.
Преди това проблеми застигат и Jefferson Airplane, тъй като китаристът Марти Балин влиза в конфликт с човек от тълпата и е ударен в лицето от един от рокерите.
Трагедията с Хънтър даже не е единствена и на фестивала се стига до още три инцидентни смъртни случая… и до поне едно раждане. Насред цялата лудост, двама млади фенове биват прегазени от кола, докато са в спалните си чували, а един мъж се удавя след падане в напоителен канал. По време на изпълнението на Jefferson Airplane пък е направено съобщение, че една жена е родила и се нуждае от чисти чаршафи и пелени.
Някои от скандалните сцени, и конкретно ужасът с Мередит Хънтър, са заснети и показани в документалния филм за фестивала и за Rolling Stones, озаглавен Gimme Shelter (1970). Хънтър е убит пред хиляди хора и през следващата година убиецът му Алън Пасаро е изправен пред съда за престъплението. Но всички доказателства и показания се оказват недостатъчни, за да убедят журито (съставено изцяло от бели) във вината на Пасаро.
Съдът даже не взима предвид всички обстоятелства около събитието, на което се случва трагедията и го третира просто като кавга между хипита на някакво изоставено място. В крайна сметка Пасаро е оправдан с обяснението, че е действал при самозащита. Майката на Мередит Хънтър завежда дело срещу Rolling Stones и Hell’s Angels за половин милион долара, но от групата така и не показват някаква съпричастност и не влизат в контакт с нея. Налага се тя да се задоволи с 10 хил. долара обезщетение.
От Stones обаче са ужасени от поведението на Hell’s Angels и публично се дистанцират от рокерската банда. Рокерите са бесни, че вината се хвърля върху тях и Джагър и компания влизат в черния им списък. Даже се появяват слухове, че рокерите планират убийството на певеца.
Така или иначе, събитието в Алтамонт показва най-грозното лице на хипи вълната и разбива илюзиите, че мирът и любовта могат да преобладават в толкова актуалните тогавашни контракултурни движения.
Запознатите с грозните събития през 1969 г. в Калифорния твърдят, че именно Алтамонт, а не провелият се няколко месеца по-рано Уудсток представлява истинският край на хипи ерата. Виновниците обаче малко или много се измъкват сухи.
Снимки: Wikipedia
