Музикални хроники: Катастрофалното общо турне на Metallica и Guns N’ Roses, довело до масови безредици

Изглежда Кърт Кобейн е знаел нещо, което е било непонятно за останалите. Легендарният фронтмен на Nirvana отказва офертата на Metallica и Guns N’ Roses да открие съвместното им турне, стартирало преди 28 години на стадион „Робърт Ф. Кенеди“ във Вашингтон. Faith No More се съгласяват да участват вместо Nirvana, но със сигурност им се иска да не го бяха правили.

Турнето, открито на 17 юли 1992 г., изглежда като идея с огромен потенциал и събира две от най-актуалните музикални имена от началото на 90-те.

Всичко обаче завършва с огромен провал за Metallica и Guns N’ Roses, които покрай поредицата от скандали причиняват и една от най-масовите безредици в рок историята, причинила щети за 400 хил. долара.

Може би идеята за общо турне на двете велики банди е напълно обречена от самото начало.

Тогава Metallica използва толкова пиротехника на сцената, сякаш всеки път празнува Нова година. Guns пък нямат никакви притеснения да подготвят сцената си цели два часа, след като Metallica завърши своето изпълнение – според тях феновете трябва да са подготвени да чакат.

Всъщност в онзи период просто и двете групи са на гребена на вълната и сякаш могат да си позволят всичко. „Черния албум“ на Metallica е излязъл година по-рано, но продължава да е по върховете на класациите (в крайна сметка са продадени над 16 млн. бройки от него), докато Guns N’ Roses все още промотират едновременно излезлите два албума под името Use Your Illusion.

Турнето обаче ще им даде важен урок: че колкото и да са популярни, трябва да подхождат към дейността си обмислено и с известно въздържание и мярка. А разточителността понякога е рецепта за катастрофа.

Турнето е анонсирано за пръв път на пресконференция в Лос Анджелис на 12 май 1992. Билетите бързо са разпродадени и откриващото шоу се превръща в голям успех, въпреки проблемите с озвучението, които продължават и след това.

Сетът на Metallica е заснет от снимачен екип и по-късно изпълнението на песента Creeping Death е включено в документалния филм „Година и половина от живота на Metallica“. В този филм фронтменът Джеймс Хетфийлд си прави шега с оборудването, което използват Guns N’ Roses и дори това да изглежда пренебрежителен детайл, той е много показателен.

Защото отношението на двете групи една към друга е меко казано неуважително. Те просто не се харесват.

Всъщност четиримата от Metallica имат причина да са отвратени от фронтмена Аксел Роуз, който на един от концертите повръща на сцената по време на You Could Be Mine и после изчезва.

Певецът все пак се завръща, поднася извинение към публиката и бандата изсвирва песента отначало. Но малко повече от седмица по-късно всичко започва да се разпада.

На 29 юли, по време на второто шоу на бандите на „Джайънтс Стейдиъм“ в Източен Ръдърфорд, Ню Джърси, Аксел отново напуска сцената.

Този път причината е, че гласът му просто отказва заради силни болки в гърлото по време на Knockin’ on Heaven’s Door.

Басистът Дъф Маккигън завършва вокалите на песента, а на следващия ден Аксел получава ужасна диагноза: сериозно увредени гласни струни. Докторите препоръчват поне една седмица почивка и Guns пренасрочват три от концертите.

Ситуацията и без това е доста напрегната, а на 8 август вече окончателно експлодира.

Тогава на Олимпийския стадион в Монреал, Хетфийлд губи ориентация на сцената и претърпява сериозен инцидент.

Докато свири Fade to Black, той стои върху една от машините за фойерверки, когато тя гръмва. Ръката му е обгорена и фронтменът получава втора и трета степен изгаряния.

Концертът веднага е спрян и Хетфийлд получава медицинска помощ.

Така Guns N’ Roses получава шанса да бъдат героите на деня, но обичайната пауза от два часа между двете групи този път се удължава още повече и феновете са принудени да чакат цели три часа, преди Аксел и компания да се появят пред тях.

Проблемите с озвучаването отново се появяват, както и тези с гласа на Роуз, който не е в състояние да издържи цял концерт.

Певецът напуска преждевременно сцената заради невъзможността да пее повече и така цялото шоу се оказва провалено. Публиката показва гнева си не само на стадиона, но и извън него. Стига се до масови безредици, част от феновете вилнеят по улиците, чупят прозорци, преобръщат паркирани коли и даже обират магазини.

Накрая полицията възстановява реда, но щетите са значителни. По-късно от Metallica намекват, че Guns N’ Roses носят вина за станалото и това съвсем разваля отношенията между двете групи.

„Беше голям проблем за мен, защото бях загубил уважението на всички в Metallica“, пише по-късно в автобиографията си китаристът на Guns Слаш.

Легендите на траш метъла са принудени да отложат шест концерта и да отменят един заради инцидента с Хетфийлд, а бинтованата му ръка не му позволява да свири на китара.

Затова е взет друг китарист за заместник, а в остатъка от турнето той се заема единствено с пеенето.

По това време Faith No More вече се чудят как да сложат край на участието си в концертите. Съществуват слухове, че вокалистът Майк Патън е бил толкова бесен на Аксел, че е планирал да дефекира върху сценичния му монитор.

Но преди да получи шанса да го направи, Guns изритват Faith No More от турнето заради неизяснени неразбирателства. Последните три вечери като откриваща група се включва Motorhead, включително на финалното шоу в Лос Анджелис.

След него скандалните обстоятелства около Guns N’ Roses продължават: семейството и приятелите на Дъф Маккегън се намесват и го вкарват в клиника заради злоупотребите му с алкохол и наркотици.

Дори при изпуснатите печалби от отменените шоута, Metallica печели добри пари от стадионното турне. Същото не може да се каже за Guns, които прибират едва 20% от очакваното според твърденията на Слаш в книгата му.

За прахосничеството на бандата основен принос отново има Аксел Роуз, който е глобяван солидно за всяко свое закъснение да се появи на сцената и инвестира богато в екстравагантни партита в бекстейджа. Всяко парти е със своя собствена тематика, като например казино вечер, римска баня и мексиканска фиеста.

Макар че и двете групи нямат причина да си спомнят турнето с добро, то е полезен опит за тях и си остава показателен пример – че когато твърде големи величия се съберат на една сцена, понякога тя се оказва тясна за тях.