Защо музиката ни връща спомени

Вървите по оживена улица на път за работа. Минавате покрай уличен музикант, който свири песен, която не сте чували от години. Но ето, че изведнъж, заради звуците, вие забравяте за града и мислено преживявате отново първия път, когато сте я чули.

Това преживяване – когато определена музика ни кара да си спомняме за събития, хора и места от миналото ни – се оказва често срещано. И също често споменът ни е неволен; тоест, ние не влагаме никакви усилия във възвръщането му, той просто се появява в съзнанието ни спонтанно.

Скорошни изследвания обърнаха внимание на този процес и той вече ни става по-ясен. Първо, музиката има тенденция да придружава много отличителни житейски събития, като абитуриентски балове, дипломирания, сватби и погребения, така че може да играе важна роля за повторното ни свързване с тези и без това важни моменти.

Музиката също често привлича вниманието ни, поради начина, по който въздейства върху нашите умове, тела и емоции. Когато това стане, увеличава се вероятността тя да бъде закодирана в паметта ни паралелно с подробности за събитието. А това тогава означава, че може да послужи като ефективен двигател за спомняне на това събитие дори години по-късно.

Положителни спомени

В едно от въпросните скорошни изследвания става ясно, че емоционалната природа на музикалното произведение е важен фактор за това как то служи като сигнал за паметта ни.

Музиката е сравнена с други емоционално влияещи елементи, които са оценени от голяма група участници като предаващи подобен емоционален израз. Това включва „емоционални звуци“, като природа и шумове от фабрики, и „емоционални думи“, като „пари“ и „торнадо“.

В сравнение с тях, музиката не предизвиква повече спомени от думите. Но бе открито, че тя предизвиква по-често положителни спомени, отколкото други емоционални звуци и думи. Това важи особено за отрицателните емоционални стимули: тъжната и гневна музика предизвиква повече положителни спомени, отколкото тъжните и гневни звуци или думи.

Тогава изглежда, че музиката има способността да ни свързва отново с емоционално положителни моменти от нашето минало. Това предполага, че терапевтичното й приложение може да бъде особено ползотворно.

Как и кога

Доколко познаваме музикалното произведение също, може би неизненадващо, играе роля в целия процес. В друго скорошно проучване стана ясно, че по-позната музика предизвиква повече спомени и ги появява в ума ни по-спонтанно.

Така че част от причината, поради която музиката може да е по-ефективен катализатор за спомени, отколкото например любимия ни филм или книга, е, че обикновено се срещаме повторно с песни много по-често през живота си в сравнение с филми, книги или телевизионни предавания.

Ситуациите, когато слушаме музика, също могат да играят роля. Предишни изследвания показват, че е по-вероятно неволните спомени да се върнат по време на дейности, при които умът ни е свободен да се лута в мисли за миналото ни. Тези дейности обикновено не изискват внимание и включват неща като пътуване до работа (или пътуване изобщо), домакински задължения или почивка.

Тези видове дейности съвпадат почти перфектно с тези, записани в друго проучване, където участниците са помолени да си водят дневник и да отбелязват, когато музиката предизвиква спомен, заедно с това, което са правили в момента, в който се е случило. Установява се, че ежедневните дейности, които често вървят ръка за ръка със слушането на музика – като пътуване, домакинска работа или джогинг – обикновено водят до повече неволни спомени.

Това контрастира с други хобита, като гледането на телевизия, което може да изисква умът ни да бъде по-фокусиран върху дейността, която се извършва, и така е по-малко вероятно да е достатъчно спокоен, че да приеме спонтанното изплуване на спомени.

Тогава изглежда, че музиката е не само добра за пробуждане на спомени, но и моментите, в които е по-вероятно да слушаме музика, са моментите, когато естествено е по-вероятно умовете ни да блуждаят.

Музиката също присъства по време на много житейски събития, които са отличителни, значителни и въобще емоционални – и този тип спомени са склонни да се извикват по-лесно.

Наистина, силата на музиката да ни свързва с миналото показва как тя, спомените и емоциите са свързани – и изглежда, че някои песни могат да действат като директна връзка с нашето по-младо Аз.