Музикални хроники: Когато Ед Шийрън беше бездомен и спеше пред Бъкингамския дворец

Независимо дали го харесвате или не, Ед Шийрън е един от музикалните феномени на нашето време.

Хитовият певец, композитор и текстописец е сред най-продаваните изпълнители в историята с над 150 млн. продадени албума и вече години наред обитава върховете на поп музиката.

Шийрън създаде и изпя песни, които звучат навсякъде – от Thinking Out Loud до Shape of You, Castle on the Hill, Perfect и още доста.

Същевременно британецът отдавна пише хитове и за други звезди като Тейлър Суифт, Риана, Джъстин Бийбър и One Direction.

Затова е трудно за вярване, че в младите си години, когато все още търсел своето място в музикалния свят, Шийрън известно време нямал дори покрив над главата си.

И спял навън под една арка точно до Бъкингамския дворец.

Днес състоянието му се изчислява на около 170 млн. паунда, но споменът, че не толкова отдавна е бил бездомен, оставил своята следа в творчеството му.

„Имаше една арка пред Бъкингамския дворец и аз преспах няколко нощи там. Там написах песента Homeless и лириките It’s not a homeless night for me, I’m just home less than I’d like to be“.

Шийрън разказва този период от живота си в книгата A Visual Journey, която проследява изкачването му от хлапе в малък град в Източна Англия до световна звезда.

Още от 4-годишен Ед пеел в църковен хор, а когато бил на 16 се преместил от Съфолк в Лондон, за да учи в музикален колеж. Щом курсовете му свършили, вече не разполагал със стипендия, с която да си плаща наема, и трябвало да се прехранва изцяло от участията си и с продаване на дискове, които пренасял в раницата си.

През следващите две години и половина Шийрън нощувал във влакове на лондонското метро и по дивани, кушетки и подове на свои приятели, съгласили се да го приютят.

„Нямах къде да живея през повечето от 2008 и през целите 2009 и 2010 г., но някак успях да се справя. Знаех къде мога да намеря легло в определен момент от нощта и знаех на кого мога да се обадя, за да преспя при него на пода. Помогна ми това, че съм общителен. Помогна също и пиенето“.

Ед признава, че всъщност периодът не е бил някакъв кошмар за него. Той харесвал живота по време на това номадско съществуване, въпреки някои по-трудни дни. Радва се, че заради начина си на живот се е срещал с нови хора и се е забавлявал много.

„Имах доста преживявания, които един 18-годишен може би не трябва да има. А когато нямах къде да преспя, просто питах докато съм на сцената „Някой има ли свободен диван за тази вечер?“

„Прекарах една седмица, в която преспивах по влаковете от Съркъл лайн [една от линиите на лондонското метро]. Вечерта отивах да свиря на концерта си, след това чаках до 5 сутринта, когато тръгва метрото, спях във влака до 12, отивах на репетиция – и после всичко отначало. Не беше чак толкова лошо. Не е като да съм спал на улицата“.

Имало обаче и моменти на съмнения, особено когато оставал без покрив над главата си.

“Да, понякога исках да се откажа”, признава той. „Нощите, в които нямаш къде да спиш, нямаш пари в джоба или храна в стомаха си или зареден телефон, в тези нощи преосмисляш ситуацията си“.

Първият му албум излезе през 2011 г. и предизвика фурор, след който той стигна дотам да свири пред кралицата още на следващата година. Беше приет и в Бъкингамския дворец – толкова близо до мястото, където неотдавна беше пренощувал под звездите.

В книгата си обаче Ед разказва и за някои от неприятните последици от тогавашния си начин на живот.

„Нямах възможно най-добрата лична хигиена, защото нямаше как да се къпя. Беше просто: спиш във влака, репетираш, потиш се на сцената, пиеш, спиш във влака. Имах 23 кичура сплъстена коса от едната страна, защото просто не си я миех. Приятелката ми ги преброи, докато ми ги вчесваше с гребен“.

Проблемът му с пиенето не бил никак малък. Често излизал пиян на сцената, което днес не си позволява да прави. Но в успеха му няма нищо случайно, макар че когато стана звезда, той правеше силно впечатление на медиите като нетипична знаменитост.

Рижав, благ, непринуден и с някакво свойско отношение към публиката пред себе си (дори когато свири сам с китарата, а срещу него е препълнена зала), Шийрън всъщност е свръхамбициозен и предприемчив.

„По-пресметлив съм, отколкото си мислят хората“, отчита той, когато си припомня ранните години. „Като обявих, че искам да свиря в “Медисън Скуеър Гардън”, мнозина казаха, че съм се побъркал. Но аз се постарах да стигна дотам и да го направя. А когато казах, че искам да продам 4 милиона албума и стигнах само до 2.5 милиона, отидох в Щатите, включих се в турнето на Тейлър Суифт и постигнах и това“.

Ед обаче си остава скромен и е признавал, че понякога му изглежда все едно живее нечий чужд живот. „Знам, че в някакъв момент кариерата ми няма да има същата траектория като сега. Но когато вече имам деца, ще мога да им кажа „Ето, аз срещнах този човек, купонясвах с онзи човек. И си прекарах незабравимо“.

Днес, когато е световна звезда, за Шийрън е далеч по-лесно да се чувства у дома навсякъде по света, но той няма как да забрави отминалите години. И преди време беше признал, че когато е в Лондон, отново посещава някои познати места на приятели от онзи период.

Просто старите навици умират трудно. А за Шийрън именно богатото на преживявания ежедневие води до творческо вдъхновение.

Затова и когато в края на 2019-а той обяви, че се оттегля за малко от активното свирене, поясни: „Обещавам да се върна с нова музика, когато дойде точният момент и съм поживял малко повече, за да имам неща, за които да пиша“.