Двете Афродити, които Праксител извайва

Около 330 г. пр. н. е. на един гръцки скулптор на име Праксител е възложено да създаде скулптура на богинята Афродита от остров Кос. Той отговаря, както ни казва римският писател Плиний, като създава две статуи: едната напълно облечена и друга, която изобразява Афродита гола.

Островитяните от Кос реагират с ужас на голата статуя и искат облечената версия. Чувайки, че статуя на Афродита от великия скулптор може да им излезе евтина, близкият град Книдос закупува гола статуя и Афродита Книдска (на снимката по-долу), както тя става известна, е инсталирана в светилището на богинята на острова.

И така, защо хората в Кос са толкова ужасени от въпросната статуя на гола Афродита, която в края на краищата е богинята на любовта и секса?

Отговорът се крие в скулптурните конвенции по това време – и от своя страна социалните нрави на гръцкото общество – които не позволяват на жените, камо ли богините, да бъдат показвани голи в скулптурата. Мъжете са голи в гръцката скулптура повече тогава вече над 350 години, но Афродита на Праксител е първата гола женска скулптура в гръцка история.

Афродита от Книдос събира купища последователи и почитатели в древността. Статуята е силно желана от моряци, за един от които се твърди, че е е толкова влюбен в този образ на Афродита, че през нощта се прокрадва в светилището и се опитва да прави секс с нея, оставяйки неподходящо петно ​​върху бедрото й.

Писатели изливат писания за начина, по който мраморът оживява в заоблеността на бедрата и леко разтворената й уста. Статуята дразни наблюдателя си, особено с позиционирането на ръцете й: едната върху халата й до нея, а другата в движеше, за да покрие откритите й гениталии по начин, който почти сякаш привличаше внимание. Привиква ли ни или ни отблъсква? Приветства ли вниманието или скромно се защитава от него?

Късните елинистични стихотворения изобразяват богинята, озадачена от това колко точно прилича на нейната фигура статуята. „Как точно  Праксител ме е видял гола?“ казва се, че тя пита, наполовина оплаквайки нашествието в неприкосновеността на личния й живот и наполовина потвърждавайки голата си красота.

Афродита от Книдос всъщност става толкова известна, че вдъхновява поколения художници от древния свят да правят нейни копия. Произвеждат се статуя след статуята, които имитират или се заиграва със стойката и позицията на Книдианската Афродита и по този начин нейната сексуална неяснота и мистерия.

Някои от тези имитации поставят ръката на Афродита, която беше върху халата й, върху гърдите й, за да засили чувството за самозащита, докато други свалят и двете й ръце, за да я накарат да парадира с всичко. Създадена е и една Афродита, в която отпред тя изглежда напълно облечена, но отзад повдига роклята си, за да изложи съответните си части.

Друга Афродита е изваяна с чехъл в ръка, за да отблъсне опитите на сатирик да махне ръката й от нейните гениталии. Тези все подобни Афродити, създавани в целия елинистичен и римски свят, съществуват днес в музеи по цялото земно кълбо: Колона Венера (Венера е римското име на Афродита), Капитолийската Венера, Венера Медичи, Венера Барберини, Венера ди Мило, Боргезската Венера, Афродита Калипиргос (което се превежда като ‘Афродита с хубавото дупе“) – списъкът продължава и продължава.

Но оригиналната Афродита от Книдос за жалост не оцелява. Открадната от Книдос, тя е видян за последен път в двореца на Лавсос в Константинопол през ранния християнски период, където се предполага, че след това изгаря в пожара от 476 г. сл. н. е. Афродита от Книдос, една от най-известните, дръзки, да не говорим за секси, статуи на всички времена, се губи… но кой знае – може друга подобна да е някъде там, да чака (и да иска) да бъде намерена.