Детективският клуб на криминалните автори и влечението към убийствата в ерата на смъртта

Детективският клуб е основан през 1930 г. от Антъни Бъркли Кокс – даровит, но дълбоко душевно обезпокоен автор на детективски романи. Две години по-рано Бъркли започва да организира поредица вечери за водещи криминални писатели. За него, Кристи и Дороти Л. Сайърс – автор на „Чие тяло“ (1923 г.) и „Пет червени херинги“ (1931 г.) – клубът предлага уникална възможност да се съберат с колеги съмишленици и да избягат, макар и само за няколко часа, от неприятния си личен живот.

Кристи, Сайърс и Бъркли са част от ново поколение млади детективски писатели, които се появяват след Първата световна война. Първата книга на Кристи „Аферата в Стайлс“ е публикувана през 1920 г. и ни представя белгийския военен бежанец, Еркюл Поаро.

Войната травмира цялата нация. Много млади мъже почиват или са сериозно увредени от конфликта – физически и/или психически. Братът на Кристи е сред тях, както и Осуалд ​​Атертън Флеминг, съпругът на Дороти Л. Сайърс. Междувременно Бъркли е обгазен по време на конфликта и здравето му така и не се възстановява напълно.

И тримата писатели начертават гениални загадки с изненадващи решения, които се харесват на милиони читатели. Следвоенните години са ера на „треска по игрите“, когато забавления като решаване на кръстословици и бридж стават изключително популярни. Детективските романи, които „изиграят честно“ като предизвикваха читателя да разкрие престъплението, давайки му всичките улики – но прикривайки ги с голяма хитрост – предлагат добре дошло бягство от спомените за страданията и кланетата в окопите.

Тези книги често са заклеймявани като прекалено „уютни“, защото не занимават читателите си с описания на кървищата на самото престъпление. 

Кристи бързо демонстрира майсторството си в този специфичен жанр – виновникът й обикновено е човек, който изглеждаше най-малко вероятен. През 1926 г. тя публикува „Убийството на Роджър Акройд“, което има известен шокиращ край. Романът предизвика противоречия, но Сайърс и други й колеги я защитават от обвинението, че романът й не „играе честно“. „Четателят, настоява обаче Сайърс, трябва да счита всички за потенциални извършители.“

През същата година Кристи научава, че съпругът й Арчи има връзка с друга жена и това довежда до нейното прочуто – и изключително противоречиво – 11-дневно изчезване. Полицията апелира за обществена помощ при претърсването на Съри Даунс и „Големият неделен лов“ се провежда на 12 декември 1926 г. Участие взимат около 2000 цивилни.

Дороти Л. Сайърс не издържа на вълнението и пътува към Сайлънт пул, близо до мястото, където е намерена колата на Кристи. Резултатът е не особено интересен – Сайърс не открива никакви улики, които полицията е пропуснала.

В крайна сметка Кристи е намерена в спа хотел в Харогейт, където отсяда с друго име – същото като на любовницата на съпруга й.

Бракът на Кристи завършва с развод и за известно време тя се оказва неспособна да пише. Травмата от изчезването й и пламъците на нежеланото обществено внимание около нея я карат да не желае да участва в публични събития или да говори за себе си. Поканата на Бъркли да се срещне с колеги детектив-романисти на вечеря й дава шанс да се измъкне от мизерията на обстоятелствата си и тя я сграбчва с две ръце.

Така Кристи става един от 26-те членове-основатели на Детективския клуб и се присъедини към комитета малко преди Втората световна война. През 1957 г. тя поема поста президент на клуба – роля, която заема до смъртта си през 1976 г. С вторият си съпруг (археолога сър Макс Малоуън) редовно присъстват на вечерите на клуба и тя винаги чувства като у дома си сред своите колеги писатели.

Кристи не е единствената писателка, която намира общението в клуба за толкова терапевтично, колкото и самото писане на мистерии. Сайърс, завършила в Оксфорд, работи в рекламна компания (и печели доста малко), когато започва да пише детективски роман. За да се позабавлява, тя създава любителя детектив, който е богаташ и член на аристокрацията – лорд Питър Уимси. Заради потеклото, което дава на героя си, я обвиняват в снобизъм, но клеветата е несправедлива. Всъщност тя има нужда мислите й да избягат, точно както нейните читатели.

Личният живот на Сайърс е бъркотия: тя има една катастрофална връзка след друга. Влюбва се в писателя Джон Курнос, който по това време е много по-известен от нея, но той я отхвърля и се ожени за друга. След това Сайърс среща мъж, който живее в апартамент в същия блок, и тръгва с него. Когато разбира, че той е женен, тя вече е бременна с детето му. Той съответно не иска да има  повече нищо общо нито с нея, нито с бебето.

По-късно тя се омъжва за по-възрастен мъж, който страда от психически проблеми заради военновременните си преживявания. Сайърс си изгражда и страховита персона, с която да държи хората на разстояние, така че личният й живот никога да не е подложен на контрол. За нея, както и за Кристи, членството в Детективския клуб се оказа спасителен пояс и източник на трайни приятелства.