Инге Ланге е една от малкото жени, които успяват да пробият в строго мъжката политическа система на Германската демократична република.
Като дългогодишен член на Германската единна социалистическа партия, тя оставя ярка, но противоречива следа - едновременно като защитник на правата на жените и като част от репресивната държавна машина.
Животът ѝ отразява драматичните обрати на ГДР - от следвоенния идеализъм до рухването на режима през 1989 г.
Въпреки че комунистическият режим на Валтер Улбрихт и Ерих Хонекер постоянно твърди, че ГДР е най-напредничавата държава по отношение на правата на жените, за нежния пол в действителност се оказва много трудно да достигнат ръководни позиции в множество сфери.
Инге Ланге обаче се явява едно интересно изключение. Тя е една от едва петте жени, които в рамките на 39-годишното съществуване на Германската единнасоциалистическа партия достигат до статут на кандидат-член на управляващото Политбюро.
Тя заема тази позиция през 1973 г. и успява да я запази чак до 1989 г., когато заедно с останалите ръководители е принудена да подаде оставка.
Инге Ланге, родена като Ингебург Ланге, е източногермански политик. Заедно с Маргарете Мюлер и Маргот Хонекер тя е една от малкото жени, достигнали висшите етажи на властта. Ланге ръководи Отдела за жените към Централния комитет на управляващата партия и играе ключова роля в либерализирането на източногерманските закони за абортите.
Инге Ланге е родена на 24 юли 1927 г. в Лайпциг в политически ангажирано семейство, под името Ингебург Рош. Баща ѝ, Алфред Рош, е активист на Комунистическата партия. Той е в затвора между 1934 и 1936 г. и оцелява при нацисткия режим, но е застрелян през юли 1945 г., докато защитава обществена собственост от мародери.
Като младо момиче Ингебург се обучава да бъде шивачка. През 1945 г. става член на антифашистката младеж в Лайпциг.
Инге, както всички я наричат, завършва обучение като шивачка, но след идването на Червената армия през 1945 г. се насочва към политиката. Същата година се присъединява към Комунистическата партия, а през 1946 г. и към новосъздадената ГЕСП. Между 1946 и 1951 г. тя работи на пълен работен ден във "Свободната германска младеж" (FDJ), младежката организация, контролирана от партията. От 1961 г. оглавява Женската комисия на партията.
Освен това от 1951 г. до 1952 г. тя учи в Москва, което е знак за признание от страна на СССР за трудната работа, която е свършила във Висмут. Между 1955 и 1961 г. завършва задочно престижната Академия "Карл Маркс", където получава диплома по социални науки.
Между 1947 и 1950 г. работи като служител на FDJ в урановите мини на границата между Чехия и ГДР. Това е тежко назначение, тъй като мините са под контрола на СССР и са ключова част от съветската ядрена програма. Всички млади работници там са членове на FDJ, а Ланге отговаря практически за всеки аспект от живота им.
Тя трябва да докладва на партийния организатор на ГЕСП, който от своя страна докладва на съветските представители, упражняващи окончателен контрол. Условията на труд и живот са тежки, охраната е строга. Ланге очевидно доказва абсолютна надеждност, тъй като е наградена с едногодишното обучение в Москва.
През август 1961 г. Ингебург Ланге наследява Идит Бауман като ръководител на работната група и отдела на Централния комитет, занимаващи се с въпросите на жените. В Женската комисия, създадена от Валтер Улбрихт, възникват спорове относно правото на жените да вземат решения относно собствените си тела. На практика това е дебатът за абортите.
Проблемът е подхранен от недостига на работна ръка, причинен от огромните човешки загуби във войната и масовата емиграция на работоспособни хора на Запад преди издигането на стената.
За да има достатъчно работоспособни хора, не е нужна висока раждаемост, нужно е жената да има възможността да ходи на работа, да прави кариера, а не да седи вкъщи и да разжда деца.
Законът за абортите е приет на 9 март 1972 г. Необичайно за ГДР, но цели 14 депутати гласуват против. Законът за първи път дава на жените право да прекъснат бременността в първите 12 седмици.
Част от закона е и безплатното разпространение на противозачатъчни таблетки.
Макар законът да е свързан най-вече с името на Ланге, той не би бил възможен без подкрепата на други влиятелни фигури, включително Маргот Хонекер.
Маргот Хонекер е една от най-влиятелните фигури в Германската демократична република. Тя е съпруга на дългогодишния лидер на ГДР Ерих Хонекер и сама заема ключов политически пост - министър на образованието от 1963 до 1989 г.
Хонекер въвежда силно идеологизирана образователна система, насочена към възпитаването на "социалистически личности", и подкрепя редица спорни политики, включително отделянето на деца от опозиционери.
Но да се върнем към Ланге. В резултат на промяната на закона към края на 80-те години на миналия век всяка трета бременност завършва с аборт. Раждаемостта спада рязко.
Ланге има дъщеря - писателката Катя Ланге-Мюлер. Тя е изгонена от училище на 16-годишна възраст за "несоциалистическо" поведение и по-късно е наблюдавана от Щази (Министерството на държавната сигурност) и възпрепятствана да учи.
Обучава се за словослагател и работи като санитар в психиатрична клиника. През 1983 г. се отдръпва от режима и заминава за Западен Берлин, като тя вижда това, което майка ѝ не успява.
Когато Берлинската стена пада през ноември 1989 г., Политбюро подава оставка, но Ланге е сред малкото, повторно избрани от Централния комитет.
Краят за нейната политическа кариера идва на 3 декември, когато целият Централен комитет подава оставка. На 21 януари 1990 г. тя е изключена от партията. Оттогава се оттегля от обществения живот.
Ланге умира на 13 юли 2013 г. в болница в Берлин, където прекарва последните си дни далеч от общественото внимание. След три десетилетия във висшето ръководство на ГДР тя завършва живота си в уединение, напълно оттеглена от политиката.
Животът на Инге Ланге показва сложната и често противоречива природа на политическата власт в Германската демократична република.
Като една от малкото жени, достигнали върховете на партийното ръководство, тя оставя след себе си наследство, белязано както от социални промени като либерализацията на абортите, така и от участието ѝ в репресивен режим, който в крайна сметка рухва.
След 1989 г. Ланге се оттегля от публичността, а смъртта ѝ през 2013 г. бележи края на един живот, дълбоко вплетен в историята на ГДР - история, която продължава да предизвиква размисъл и днес.
