R.E.M. е знакова група в историята на американския рок и не е преувеличено да се каже, че тя променя историята на рок музиката.
Когато R.E.M. се появяват на сцената през 80-те години, те оказват огромно влияние върху безброй музиканти и по-късно вдъхновяват следваща вълна групи като Nirvana и Pixies.
Но най-успешният хит на квартета не се появява през 80-те, а в началото на следващото десетилетие, когато R.E.M. издават своя седми албум Out of Time.
Losing My Religion е сингълът, който и до днес се асоциира най-силно с бандата - но интерпретациите за него често се оказват далеч от това, което авторите са замисляли и влагали в текста.
Песента възниква и се развива съвсем органично. Китаристът Питър Бък е заинтригуван от идеята да превърне традиционен инструмент като мандолината в основа за рок песен.
В същото време, певецът Майкъл Стайп размишлява по темата за несподелената любов. Бил Бери просто иска барабаните му да се чуват по-силно в микса, а режисьорът на видеоклипа изгражда визията върху една проста идея за човек, който пее пред отворен прозорец.
Така десетина години след възникването си, тези любимци на алтернативната сцена изведнъж се оказват огромни поп звезди. "Песента наистина е обичана по цял свят. Не беше по наша вина, просто се случи - и е едно от тези шантави неща, с които много се гордеем", признава Майкъл Стайп.
Композирането на Losing My Religion отнема броени минути. "От първия път, в който бандата я изсвири, тя попадна перфектно на мястото си", спомня си китаристът Бък.
А като автор на текста, Стайп подчертава, че това не е песен за религия, а за влюбване - и то в човек, който не отговаря на чувствата ти.
Вокалистът се уповава на южняшките си корени, за да изкара на преден план по-непознато значение на израза "да загубиш религията си". В случая смисълът, вложен в заглавието е "да загубиш самообладание" или да си "накрая на силите си".
"Песента е израз на романтика и е за човек, който копнее за някой друг. Става дума за несподелена любов. Това е обсесивно привличане, онзи трепетен, несъзнателен стремеж да се разкриваш и същевременно да криеш чувства, за които знаеш, че не са споделени", разяснява Стайп.
За около час той и Бък сглобяват текста, а китаристът си спомня, че е много развълнуван, когато започва да чува вокалите, съчетани със зарибяващата мелодия.
"Аз усещам Losing My Religion като някакъв архетип, който се е разнасял в пространството и ние успяхме да уловим. Де да можеше писането на песни винаги да е толкова лесно", въздъхва Питър Бък.
Записът на песента в студиото обаче далеч не протича толкова гладко и безпроблемно, колкото нейната композиция.
Бък заменя обичайната си електрическа китара със звънка и самотно звучаща мандолина.
В резултат произлязлата демо версия на Losing My Religion има "кухо" звучене според самия китарист.
Липсата на средни честоти кара Бък да добави акустична китара, изсвирена от втори китарист, а цялата група записва окончателния вариант заедно.
Жегата в студиото кара Майкъл Стайп да се разсъблече и да запише вокалите си почти гол. По някакъв начин това му помага да покаже повече уязвимост при пеенето. "Някакво много сълзливо и сърдечно усещане се появи в една от най-добрите музикални идеи, които групата някога ми е давала", признава той.
В последния момент съставът и музикалният продуцент Скот Лит се съгласяват с искането на Бил Бери барабаните да бъдат увеличени във финалния микс.
Макар че вокалите и струнните инструменти на пръв поглед са по-важни, ритъмът дърпа песента напред и окончателно оползотворява хитовия ѝ потенциал.
А последното парче от пъзела е музикалното видео на индийския режисьор Тарсем Сингх.
Тогава Сингх все още има сравнително скромен опит и е правил само два предишни музикални клипа. Началната му идея за Losing My Religion е базирана на разказа на Габриел Гарсия Маркес "Един много стар сеньор с огромни криле" - за ангел, който пада от небето, само за да бъде приет от хората за нещо като циркова атракция.
Режисьорът прекарва малко време с Майкъл Стайп и останалата група, търсейки финално вдъхновение за своята концепция. "Нещо липсваше от идеята, някаква мъничка част. Прекарах деня с Майкъл, а вечерта отидохме на клуб. Видях го как танцува и си казах: "Това е липсващият елемент!", спомня си Сингх.
В основния снимачен сет от видеото, Стайп и другите от R.E.M. изпълняват песента в стая с отворен прозорец.
Когато идва моментът за танца на певеца, той няма предварителна хореография и се движи свободно и с някакво несъзнателно безразличие, сякаш никой не го гледа.
Тарсем Сингх допълва клипа с поредица от цветни иконоборчески изображения, но по-късно изразява известно съжаление за тях и счита, че визията е щяла да бъде по-изчистена, ако ги нямаше.
"Достатъчни щяха да бъдат само кадрите на Стайп пред прозореца с групата", смята режисьорът и изразява възхищението си от акустичната версия, която R.E.M. изпълняват на своя MTV Unplugged концерт.
Но дори Сингх да има забележки към видеото, то се превръща в един от най-популярните музикални клипове на своята ера, а Losing My Religion е най-успешният хит на R.E.M. в американските класации.
Песента печели две награди "Грами" и шест приза от Музикалните награди на MTV, включително за видео на годината.
"Ако говорим за нещо, което е променило животите ти, Losing My Religion е най-близо до това определение", признава години по-късно басистът на групата Майк Милс.
"В това няма логика, песента е дълга пет минути, няма припев и водещият инструмент е мандолина. Но е перфектна за R.E.M. именно защото пренебрегва всякакви правила".
Популярността на бандата скача многократно заради тази песен и както често става в такива случаи, някои от по-отдавнашните фенове започват да се оплакват, че R.E.M. са загубили първоначалната си същност на инди рок група и са станали твърде комерсиални.
Някои дори призовават към бойкот на състава.
Но скоро след постигнатия фурор, Питър Бък е категоричен, че няма как да изпита каквото и да е съжаление за песента.
"Хората, които са променили мнението си за нас заради Losing My Religion, могат просто да ме целунат по задника", отсича китаристът пред Rolling Stone.
