Габриел Гарсия Маркес: 91 години магически реализъм
Смятан за един от най-популярните автори, пишещи на испански език, и най-яркият представител на магическия реализъм, на днешната дата, през 1927 г., е роден нобеловият лауреат Габриел Гарсия Маркес.
Освен, че пише художествена литература, Маркес е поет, сценарист и журналист.
Габриел Гарсия Маркес се ражда в Аракатака и израства с баба си и дядо си по майчина линия. Напуска дома, за да отиде да учи в столицата Богота. Учи право по-късно, но така и не се дипломира. Вместо това започва да преследва кариера в журналистиката в El Espectador. Този занаят бележи голяма част от творчеството му и той казва: „Аз съм журналист. Винаги съм бил журналист. Книгите ми не биха могли да бъдат написани, ако не бях, защото целият материал в тях е взет от реалността.“
Първата му новела „Окапалата шума“ (Leaf Storm) е написана през 1955 г., когато той е на 27 години.
Писателите, които оказват влияние върху него са Хемингуей, Фокнър, Марк Твен, Дикенс, Толстой, Пруст, Кафка и Вирджиния Улф. „Не мога да си представя как някой може дори да се замисли да пише роман без да има и най-малка представа за 10-те хиляди години литература преди нас.“
Трансферът на Маркес от журналистиката в художествената литература започва в края на 50-те години. През 1961 г. се мести в Мексико сити, където живее до края на живота си. След четиригодишна творческа пауза, започва да пише „Сто години самота“, вдъхновен по време на пътуване от Мексико до Акапулко. Връща се у дома и в продължение на 18 месеца пише непрестанно, докато жена му Мерседес се грижи за домакинството. Дни след публикуването си през 1967 г., целият тираж на „Сто години самота“ е продаден.
Маркес пише още 25 книги, които пренасят читателя в света на магическия реализъм, който вплита фантастични елементи в иначе обикновени и ежедневни ситуации.
Нобеловата му награда е за „неговите романи и разказни, в които фанстастичното и реалистичното създават един общ и богат свят на въображението, отразяващ конфликтите и живота в един континент.“
Getty Images
„Не плачи, защото е свършило. Усмихни се, защото е станало.“
„Тайната на добрата старост не е нищо друго освен почтен договор със самотата.“
„Не прекалявай с борбата, най-хубавите неща се случват неочаквано.“
„Научих, че всички искат да живеят на върха на планината, без да знаят, че истинското щастие се намира в начина, по който изкачваш стръмния склон.“
„Бих поливал със сълзите си розите, за да почувствам болката от прегръдката им.“
„Боже, ако имах едно късче живот… Нямаше да оставя да премине дори един ден, без да кажа на хората, че обичам, че ги обичам.“
„На малкото дете бих дал крила, но бих го оставил само да се научи да лети.“
„На възрастните бих показал, че смъртта не настъпва в резултат на преклонната възраст, а в резултат на забравата.“
„Ако знаех, че тези са последните моменти, когато те виждам, щях да ти казвам “обичам те” и нямаше глупаво да мисля, че ти вече го знаеш.“
Getty Images
„Дръж тези, които обичаш, близо до себе си, кажи им шепнешком колко много имаш нужда от тях, обичай ги и се отнасяй с тях добре, намери време да им кажеш “извинявай”, “прости ми”, “моля те”, “благодаря” и всички думи, изразяващи любов, които знаеш.“
„Не, аз не съм богаташ. Аз съм бедняк с пари. А това не е едно и също.“
„Вдъхновението идва само по време на работа.“
„Ако срещнете истинската си любов, тя никога няма да си тръгне от вас – нито след седмица, нито след месец, нито след година.“
„Прекрасно качество е способността да мислиш за миналото с радост, без скръб и разкаяние.“
„Аз те обичам не заради това, което си ти, а заради това, което съм аз, когато съм с теб.“
„Винаги има едно утре и животът ни дава и други удобни възможности, за да направим нещата така, както трябва, но в случай, че направя грешка и ни остава само днес, бих искал да ти кажа колко те обичам и че никога няма да те забравя.“
