История на женския презерватив

Едно от големите открития в сферата на безопасния секс е женският презерватив, който е често подигравателно наричан „найлонова торбичка“.

През 1987 американски изпълнителен директор на Wisconsin Pharmacal – Mary Ann Leeper пътува до Копенхаген, за да одобри няколно иновационни здравни техонологии, като не очаква да го открие дамското изобретение в стара кутия от цигари.

Официално презервативът е въведен от Wisconsin Pharmacal в САЩ през 1993 г. Направен от полиуретан, той се слага във вагината преди секс и защитава жените от полово предавани инфекции, ако партньорите им не желят да ги предпазят.

Технически, женския презерватив е ефективен. Когато се използва правилно, той намалява риска от заразяване с ХИВ с около 94-97%. Проучванията показват, че чрез използването на женски и обикновен презервативи, се увеличава процентът на безопасен сексуален акт и се намалява разпространението на полово предавани инфекции.

И все пак, две десетилетия след въведението на женският презерватив, той все още не използва потенциала си. По-малко разпространен и непознат от мъжкия, откритието не влиза в употреба. Журналистите го подиграват, гинеколозите игнорират, а жените го отбягват, защото твърдят, че е естетически непривлекателен и технически труден за поставяне. Днес, само 1,6 на сто от всички презервативи в света са женски.

Какъв път извървява дамското откритие и защо не се налага?

Още в началото се е знаело, че това е труден проект – много по-труден, отколкото Wisconsin Pharmacal са предполагали. След промени, той е достигнал до вид – тънък полиуретанов калъф с гъвкав пръстен от всеки край. Жената поставя устройството чрез натискане на пръстена, който седи в затворения край на торбичката и го поставя в нейната вагина. След като се разшири във вътрешността на вагината, вътрешния пръстен запазва презерватива на мястото му. По-големият пръстен в отворения край на торбичката, ще остане извън влагалището, покриващо външните му гениталии. Когато мъжът еякулира, вътрешния презерватив-торбичка представлява капан за спермата му, предотвратява бременност и полово предавани инфекции.

Wisconsin Pharmacal са били готови да пуснат презерватива за тестване върху жени в САЩ (както и в последствие в други страни), също така и да го промотират и дистрибутират чрез търговски представители, посещаващи медицински центрове и въвеждащи го в експлоатация, благодарение на голями рекламни агенции. “ Изпълнхме всички необходими неща, които трябваше да се направят“, казва Leeper.

Предизвикателството, отчасти, е епохата и гнусливостта на обществото за даден нов продукт, свързан с секса. „В онези дни, не се споменаваше думата „презерватив“ на глас“, припомня Leeper. „Те бяха наричани „гума“. Можеше да ги купуваш шепнейки и се държаха отзад зад фармацевта.“ И въпреки, че епидемията със СПИН бушуваше, за много американски жени, рискът от заразяване с ХИВ е абстрактно нещо, което би се случило на други хора, но не и на тях. Докато жените във опитните групи казваха, че харесват идеята за този проект, според Leeper : „В момента за използването му в нечия спалня, той е бил на масата в хола“.

Една от бариерите е също и финансовата. Ако традиционния презeрватив в Америка е струвал 1$, този – 5$. И също използването му е честно казано, странно. За разлика от мъжкия, който се продава навит и сплескан, женския е напълно отворен. Жените и мъжете се стряскат от непознатото, голямо, пластмасово и торбообразно устройство, което намират, когато отварят пакета. Въпреки, че някои жени в крайна сметка харесват презервативите, така и една трета от тях са имали трудност при поставянето му. След като се сложи във вагината, презервативът има склонност да издава звук, подобен на скърцане по време на секс.

Медиите се нахвърлят върху тези недостатъци. Подиграват се на естетиката му с привидно вдъхновение. Социологът Emmy Kaler разказва в книгата си, че журналистите са сравнили продукта с: „медуза, ветропоказател, пожарникарски маркуч, чанта, торбичка, гумен ботуш, пластмасова хладилна чанта, нещо, като кръстоска между епруветка и гумена ръкавица, нещо, предназначено за женска слоница, пособие извадено от научнофантастичен анимационен филм или „измишльотина използвана, за наказание на недевствени „девици“ преди векове.“

През 1995 г., две години след представянето на презерватива на пазара, Leeper получава обаждане от служител от Министерство на здравеопазването в Зимбабве. Здравен работник получил петиция с искане от правителството на Зимбабве за внасяне на женски презерватив в страната. Тя била подписана от 30 000 жени.

Обаждането от Зимбабве, в съчетание с не налагането на пазара на презерватива в САЩ, кара компанията да смени посоката.

Международни групи и организации с нестопанска цел, от край време са големите клиенти на мъжките презервативи. Организацията на обединените нации (UNFPA), Американската агенция за международно развитие, глобални здравни организациии и др. редовно закупуват презервативи на едро, след което ги даряват – или ги продават на по-висока цена – клиники и програми, които служат на високо-рискови групи от населението.

През 1996 г., Wisconsin Pharmacal променя името си на Health Company Woman и се съсредоточава глобално върху публичния сектор, в който работят световните правителствени здравни организации и агенции за хуманитарна помощ, с цел получаване на презервативите директно в ръце на изложените на риск жени в страните с ниски доходи. Женският презерватив става особено важен инструмент в няколко държави в Африка на юг от Сахара, където в началото на 2000 г., 60 на сто от новите случаи на HIV диагнози са направени при жени, които често са изложени на рискове от вируса и чрез дългогодишните си партньори.

Пациент на име Kunaka, преподавател на студенти – акушери в Зимбабве коментирa: „Когато за първи път чух за женските презервативи, знаех за рисковете на правенето на небезопасен секс твърде добре.“ Две от нейните братовчеди са починали от СПИН и трима други членове на семейството са били заразени с HIV. Подобно на много други жени, първоначално не е била впечатлена от женския презерватив. „Когато за първи път го видях незабавната ми реакция беше:“ Уау! Как остава вътре, въпреки движението на пениса? „. Мислех, че ще се изхлузи, ще влиза и излиза и създава бъркотии! А също така и че пластмасата ще се разпадне вътре и ще ми причини дискомфорт.“

Имало момент, когато Kunaka подозирала партньора си и по нейни думи била „обсебена от сексуалната хигиена“. Точно в този момент тя решила да даде възможност на женския презерватив. Но дебютът не бил успешен. „Имах проблеми с поставянето и чувствах дискомфорт от вътрешния пръстен,“ казва тя. Бавно, след малко практика, тя свикнала с него. „Факт е, че не е нужно да молиш партньора си да използва презерватив“.

Женският презерватив има по-добър успех в Африка, отколкото в САЩ и Женското здравно Дружество иска да разшири глобалния му обхват, като променя продуктът, от полиуретанов към нитрилов – материал, използван за медицински ръкавици. Презерватив от нитрил, наречен FC2 е значително по-евтин от своя предшественик и по-малко шумен при секс. През 2007 г. UNFPA „преквалифицира“ FC2, което го прави допустим и за покупки на дребно и така между 2007 и 2010 г., броят на продажбите на този продукт се удвоява в световен мащаб от 25000000 до 50000000 броя.

Не е зле като за контрацептив, но това все още е капка в морето в сравнение с продажбите на обикновените презервативи. За всеки женски се закупуват 71 мъжки. И въпреки, че цената му е доста свалена, тя все още си остава ограничаващ фактор. Ако една организация закупува FC2 на дребно и той струва около от $ 0,55 до 0,88 $ на презерватив, то обикновен може да получите за по-малко $ 0.02 за брой.

В много клиники в страните с ниски доходи, предоставянето на женски презервативи може да бъде в противоречие със ситуацията извън тях. Докато рафтове в аптеката са препълнени с мъжки презервативи от всеки възможен вид – оребрени, с шипове, ултратънки, охлаждащи, с алое – неоново розово, светещи в тъмното, с вкус на дъвка и др. – трудно е да се намерят женски такъв на пазара.

На някои места, презервативите са отричани, а благодарение на проучвания и програми в клиниките, първоначално са фокусирани върху проституиращите. Другаде, причината е не успешно въвеждане на продукта. През март 2013 г., например, писателката Езавел в популярен женски блог и новинарски сайт, публикува пост, озаглавен „Спрете да се опитвате да налагате женските презервативи“. Тя изразява скептицизъм, че жените не ще променят мнението си, относно вагините им да се използват като кош за отпадъци“, и заключи че „женските презервативи са създадени да воюват срещу мъжките“.

Повече от две десетилетия след като първият женски презерватив се появява на рафта в магазина, не претърпява същинската революция, за която експертите по общественото здраве са имат предвид.

Междувременно, мъжките презервативи също претърпяват редизайн. През ноември 2013 г., Фондация the Gates награждава с 11 стипендии от по 100,000 $ на дизайнери, инженери и учени с идеи за „следващото поколение презерватив“. Печелившите предложения са опакован презерватив с вграден апликатор, което му позволява да бъде отстранен от алуминиевата опаковка лесно и сложен с плавно движение и такъв с универсален размер, проектиран да не се изхлузват по време на секс.

Разбира се, повишаването на продажбите на даден продукт е само първата стъпка. Недостатъците, не са единствената причина, че женските презервативи не се налагат. „Някои технологии са по-трудни, за налагане от други“, казва Laura Frost, партньор в Insights Health Associates. „В сравнение с други продукти, където има само един проблем, като достъпност или осъзнаване, тук има бариери на всеки етап. “

Ето защо, за да пробие наистина женският презерватив, застъпниците ще трябва да инвестират в цялостни маркетингови и образователни кампании, на местно, национално и глобално ниво. „Това отнема многа повече от това, просто да го поставят на рафта“, казва Сузи Хофман, доцент по епидемиология в Колумбийския университет в Ню Йорк.

Но и до днес женските презервативи остават по-непопулярни, отколкото мъжките, както и една от най-важните задачи от последните две десетилетия е, че жените просто се нуждаят от обучение, за да ги използват правилно. Това означава, че трябва да се направи повече, да се даде възможност на жените да практикуват поставянето му в себе си.

Също така стои въпросът как жените да повдигнат този въпрос пред своите партньори. Въпреки, че презервативите спечелиха похвала, жени трябва да инициират ползването им, зъщото те не са невидими и повечето мъже ще забележат, когато техните партньорки ги използват. „В много случаи, тя най-вероятно ще иска да споменете на партньора си, преди да правят секс, че това е нов продукт, който тя възнамерява да опита“, казва Хофман.

Представителите на мъжкият пол също са потенциални купувачи. „Мъжете вероятно ще си мислят, по името „женски презервативи“, че това е нещо, което не е за тях“, казва Mags Beksinska . “Но няма причина, той да не купи един и да го занесе в къщи, за да го представи на партньорката си „. В действителност, това би могло да се случи, след като мъжът свикне с женският презерватив и го предпочете пред мъжката му версия. Той дори повишава удоволствието в секса, като външният пръстен стимулира клитора, а вътрешният върха на пениса.

Женският презерватив може да остане трудно продаваем, но добрата новина, казват експерти, е че сега има повече организации, които се опитват да го наложат. „В момента виждаме много по-голяма коалиция от застъпници, от която точно се нуждаем“, казва Frost. Някои съществуващи агенции, най-вече на UNFPA, засилиха подкрепата си, като създадоха редица нови застъпнически и групи за осведомяване, включително National Female Condom Coalition и Universal Access to Female Condoms Joint Programme със седалище в Холандия.

Наред с това, поддръжниците на презерватива са все по-креативни в техните усилия за насърчаване – създават се Световен ден на Женският презерватив – първият се провежда на 12 септември 2012 г., тематични модни ревюта и филмови фестивали. Няколко организации са се обърнали и към фризьорски салони в Зимбабве, Малави, Камерун и на други места молове, места за обучение на фризьори, с цел рекламиране и продаване на продукта, както на мъже така и на жени. В Африка – презервативите се рекламират на билбордове, телевизионни и радио програми – рязко увеличава търсенето.

„Мисля, че хората не харесвят на вид женският презерватив“ казва Bet Skorochod, старши технически съветник в People Service International. „Но сега хората са OK и проявяват по-голям интерес, за което си заслужава друг поглед върху продукта“.

Може да се каже, че вече има надежда и за проникване в най-трудния – частният сектор в страните с по-висок стандарт. След като FC2 спечели одобрението на FDA през 2009 г., на National Female Condom Coalition поднови кампаниите си и програвите си в САЩ, в Ню Йорк, Сан Франциско и Вашингтон.

Резултати са тези, че глобалната борба срещу ХИВ и други полово предавани инфекции, е малко вероятно да бъде спечелена с каквато и да е технология, без значение колко елегантно е проектирана тя. Вместо това, се изискват колкото се може повече продукти, които позволяват на жените и мъжете, да се защитават сами. Женският презерватив никога не може да бъде толкова евтин, популярен и достъпен, колкото мъжкия, но това не означава, че той няма да изиграе своя собствена роля.