Кратка история на тънките вежди

Веждите са несъмнено най-изразителните – а някои дори биха казали доминиращите – черти на лицето ни. И колко странно е в такъв случай, че конфигурацията на една вежда може да извика цял период от историята, а с него и социално-политическите му вибрации и емоционални конотации…

Съвсем наскоро тази „нова-стара“ тенденция отново надигна глава и вечно вариращият ландшафт на веждите започна да се насочва посока завръщане към очертаните с молив, ултра тънки линии след около две десетилетия клонене към известна пухкавост над окото.

Когато Риана се появи на корицата на британския Vogue през 2018 г. с „нови“ строго изписани с молив вежди, напомнящи за екранната сирена Марлене Дитрих от 20-те години, е само въпрос на време тенденцията тихомълком да се появи отново в мейнстрийма. Но сега една граница бе пресечена и дори по-тънките линии и извивки от тези от 20-те, 30-те, 70-те и 90-те години са отново на мода.

Клара Боу, 1932 г.

Веждите със сигурност варират мащабно през последните 100 години, като се започне, разбира се, с 20-те на миналия век, може би зенита на тънките вежди. С възхода на Холивуд и неговите богини от сребърния екран, наскоро освободената (бяла) жена с право на глас сега провокативно се фука с оскъдни подгъви и къси прически и носи безапелационно драматичен и „изкуствен“ грим. Немите филми разчитат на изражението на лицето за ефект и ето къде веждата ще изиграе първата си главна роля. Обрамчвайки лицето, тези те са идеални за екрана, където са супер анимирани и въздействащи, издигайки филмовите звезди на времето до статуса на музи и икони. Има няколко икони, които знаем с това, че подкрепят този емблематичен външен вид.

Родената в Германия актриса и певица Марлене Дитрих е може би най-известното рекламно лице на тънките вежди от 20-те и 30-те години на миналия век (затова е и на основната ни снимка най-горе). Особено през 30-те години на миналия век бляскавият й външен вид, характерен с изразителните й тънки като бръснач вежди, я тласка към славата, превръщайки я в един от най-добре платените хора в бранша и едно от най-разпознаваемите лица на Златния век на Холивуд.

Китайско-американската филмова звезда Анна Мей Уонг с нейните перфектно очертани с молив вежди и кадифен тен започва кариерата си в немите филми на Холивуд, „The Toll Of The Sea“ (1922) – един от първите цветни филми – и „The Thief Of Bagdad“ (Дъглас Феърбанкс, 1924 г.). Наскоро тя става и първата азиатска американка, представена на американска валута, красейки с характерните си тънка черти над очите гърба на нова монета от 25 цента, 100 години след като получава първата си главна роля.

След своя разцвет през 20-те и 30-те години, тънките вежди през военния период стават малко по-пълни и по-естествени. Най-популярната холивудска секс сирена Мерилин Монро е безспорната кралица на модата от 50-те години и всички знаем как изглежда лицето й. През 60-те, със социалните промени жените вече започват да експериментират много по-свободно с козметиката и индивидуалността е от ключово значение: появяват се цял спектър от приемливи форми – от правите заострени плътни вежди на хубавицата Одри Хепбърн до минималистичните и тънки вежди на Туиги над преувеличените й мигли.

Диско ерата от 70-те с нейните колоритни диви на дансинга (като Дона Съмър) изисква ярък грим на очите, а линийте над очите отново стават тънки. През 80-те хора като Брук Шийлдс и Мадона парадират с буйните си вежди. След което обаче идват 90-те, а с тях заиграват и пинсетите по чак прекалено оскубаната, тънка като бръснач вежда à la Гуен Стефани, чиято емблематична „No Doubt” епоха всъщност е силно повлияна от латиноамериканската общност.

След като израства в испаноговорящ квартал извън Лос Анджелис, поп звездата възпроизвежда естетиката на жените чикано и латино субкултурата, известна като Чола. През 90-те години Гуен носи изключително тънки като молив вежди, тъмна и контрастираща линия за устни, матова основа с акрилни нокти и големи обеци. Чола датира от Втората световна война, когато латиноамериканките се опитват да придадат свой собствен бунтарски дух на естетиката на американските, бляскави, белокожи актриси по онова време. Така те стават „бунтарската субкултура, която отхвърля асимилацията в белия, хиперпатриотичен дух на Втората световна война“, както пише Барбара Калдерон-Дъглас за списание Vice. Оттогава стилът еволюирала до по-вдъхновената от уличните банди естетика от 90-те години.

Кралица Елизабет I

Няма съмнение, че веждите са имали своите дълбоки моменти в историята на модата със забележително антропологично и културно значение. В Древен Египет и мъжете, и жените са си ги потъмнявали, извивали и издължавали, за да балансират силно набръчканите си очи, вярвайки, че гримът има свръхестествена сила. Древните римляни пък са вярвали, че едната вежда е знак за интелигентност. Знаем, че през Средновековието едва видимите вежди са имали своя момент и челото е било смятано за определящ красотата на женското лице елемент. За да не се отвлича вниманието от него, веждите и дори миглите са премахвани.

И няколкостотин години по-късно, ето ни отново, излезли от десетилетие на гъсти, пернати и мощни вежди (отчасти благодарение на супермодели като Кара Делевин, които върнаха „дивите и вълнисти“ вежди обратно в общественото внимание). Тъй като махалото изглежда се връща към друга ера на строгите вежди, ето една мисъл от Виктория Андерсън, изследовател от университета в Кардиф, която посочва, че латинската дума за вежди е „supercilium“. Тя казва: „Това е коренът на думата „превъзходен“; тоест начин да бъдеш превъзходен и да гледаш отвисоко на другите хора.“