Праводач

В училищата почти липсва гражданско образование. Учениците не знаят правата си и не разбират защо трябва да изпълняват задълженията си. Но от същите тези училища излиза и смела група, готова да вложи усилия, за да промени това.

Един материал на Юлия Кошаревска.

С Камелия и Ясен прекарахме гимназиалните си години в 73. СОУ „Владислав Граматик.” Малко след като ни приеха през 2008 г., бозавият цвят на училището, изведнъж се превърна в розов. И така през 2012 г. ние не просто бяхме абитуриенти от 73то, притежатели на Deutsches Sprachdiplom и Красный Диплом, а и възпитаници на Розовото. Ками и Ясен, заедно с една доста голяма група съученици, веднага бяха приети да учат право в СУ.

През септември 2013 пък и двамата се включиха в екип Право по време на конференцията „Идеите, това сме ние 2,” организирана от Обединени Идеи за България, за да потърсят решение на някои от най-наболелите проблеми в страната. Тази цел обедини 150 студенти от български и чужди университети, които прекараха четири денонощия в дискусии на идеи за бъдещи проекти в 10 области. Екип Право бързо се обедини около нуждата от гражданско образование в гимназиите, а „Идеите, това сме ние” за пореден път се доказа като място, на което идеите стават планове, а плановете се изпълняват по график.

За това само месец по-късно екипът, съставен от студенти по право в България, Великобритания и Германия, прекрачи прага на 73то, за да заеме учителската скамейка. Ключовата първа серия от презентации в десети, единайсти и дванайсти клас мина повече от успешно. Предполагам, че за Ками и Ясен денят е бил дори още по-вълнуващ, от колкото за останалите бъдещи юристи, защото те всъщност трябваше да заемат мястото на своите учители и да преподават пред ученици, с които са се разминавали по коридорите само преди година.

Но далеч не си мислете, че уроците им са просто нещо, което да сложат в CV-то, както тук в Бристол рекламират всяка извънкласна дейност. Те са добре подготвени, целенасочени и стремящи да дадат реални съвети. Всички членове на екипа са положителни, активни млади хора. Имат и стратегия: „важните неща, за които говорим да бъдат представени ясно, кратко, интересно и така че да провокират мислене.”

А Ками и Ясен се чувстват комфортно в новите си роли: „Това е нещо, което винаги съм искал да направя – още от училище, когато често в главата ми се въртяха мисли от сорта на – „Абе, това защо е толкова скучно? Не може ли да е иначе?” и „Е т’ва и аз по-добре ще го обясня!”, казва Ясен.

В училище всички ви повтарят, че щом завършите, то много ще ви липсва. Е, аз далеч не се будя с мисълта за него, но когато видях снимките от първите презентации, много ми се прииска да се върна, за да си припомня атмосферата на Розовото и часовете по български, история или етика, които едва сега забелязвам колко много са ми повлияли. С тайна надежда да ми кажат, че всичко е станало ужасно и, че нищо не губя, попитах бъдещите юристи какво се е променило, а отговорите и на двамата бяха смайващо еднакви:

Ками каза, че „обстановката поне за мен си е същата, когато съм там и е почти като вкъщи. Дори ми е мъчно, че вече не съм ученичка.”

Независимо от нея Ясен сподели, че „Съдейки по носталгията, която ме обзема, когато стъпя в сградата – явно духът на училището си е все същият.”

73то не е избрано случайно за инициативата, нито заради „връзките” (предоставени му единствено от общо тримата бивши възпитаници, които в момента са част от екипа; третият – Светослав е в Берлин). Просто по време на работилниците в рамките на конференцията стана ясно, че няма особен смисъл да се опитваш да променяш каквото и да е, ако хората, на които искаш да помогнеш, не са подготвени. А именно заради пресните положителни спомени от Розовото, всички бързо повярваха, че и учениците, и ръководството там са готови да посрещнат подобен проект.

Така и стана – всички учители, начело с Недялко Петков, Тодор Зарков (история) и Здравко Бешенджиев (философски цикъл), оказват съдействие. Слуховете гласят, че имало и учители, които искали да присъстват на уроците.

„Да застанеш от другата страна е доста интересно. Аз се стараех да не съм като учителка, защото всъщност не съм, а и за да е по-отворен класът към темата, да се получи разговор. Не знаех колко бързо минава един учебен час, когато си от другата страна, а и да си призная честно е доста уморително,” каза Ками.

А как ли ги приемат самите ученици?

„Винаги има по-активни и такива, раздаващи го непукисти. Нашата цел е да стигнем и до най-големия „бунтар” и и той като такъв да се научи на правата си и на това как да ги упражнява и защитава,” коментира Ясен.

Какво предстои сега?

Във всеки клас ще има по още четири урока. Сайтът http://pravodach.wordpress.com скоро ще бъде напълно готов, а там ще са достъпни всички учебни материали. Междувременно може да следите развитието на проекта във Facebook: https://www.facebook.com/pravodach

Целите са ясни: повишаване на правната култура на българските ученици, а защо не и на техните родители. Освен това „има ученици, които са адски скептични към българската правна система и се надявам в края на пилотната фаза да имат едно друго мнение по въпроса,” както каза Ками.