Здравното министерство търси начини за регулиране заплащането на лекарския труд

Българските медици имат едни от най-ниските средни доходи, но и едни от най-високите максимални доходи. Пациентите получават най-малко пари за здраве на глава от населението в Европа, но пък плащат най-голям дял от общите здравни разходи от джоба си. Тези парадокси във финансовото здраве на българската здравна система бяха обсъждани за пореден път на форум под надслов „Здравната реформа – проблеми и перспективи пред развитието на доходите, заетостта и достъпа до здравни грижи“.

„Съгласно последните публикувани данни на ЕВРОСТАТ от май 2015 година размерът на здравните разходи на глава от населението – 400 евро, поставят нашата страна на предпоследно място, преди Румъния. По отношение на публичните и частните разходи България се намира на първо място по висок размер на частни разходи за здравеопазване с 45%“, посочи д-р Страшимир Генев, член на Координационния съвет на КНСБ.

По думите му дисбалансите във финансирането на входа на системата дават своето отражение и върху заплащането на медиците:

„В България се наблюдават огромни различия в заплащането на един и същ или сходен лекарски труд в болничната медицинска помощ. Това се дължи първо на собствеността на болниците. Знайно е, че в частните болници трудовите възнаграждения са по-високи в сравнение с тези в държавните и общинските болници. Ако една болница се е ориентирала към по-скъпи клинични пътеки, тя може да отделя и повече средства за работни заплати. Липсват единни правила или методика за заплащане, съобразно относителния дял, на вложения труд на специалистите, обема и качеството на предлаганата медицинска помощ. Няма обвързаност между размера на заплащането и здравните резултати. Министерството на здравеопазването над НЗОК нямат законови правомощия да поставят изисквания какъв процент от общия размер на здравноосигурителните плащания да се заделят за труд“.

Затова синдикалистите предлагат като част от реформата да се напише изцяло нов закон, по който да се регистрират лечебните заведения, за да не са вече търговски дружества.

Друга идея е да се въведат единни правила за това каква част от парите по клинични пътеки да отива за медиците и как точно да се разпределят тези пари, както и да се въведе таван на дохода, който един лекар може да изкарва от дейността си, платена с публични средства.