Суфражетката Емили Дейвисън, която умря за правата на жените
В началото на 20 век суфражизмът доминира британската политика и жените се стремят към придобиване на правото да гласуват с честите си кампании, които понякога стигат и до насилие. Емили Дейвисън е ключова фигура в тази борба за равноправие между двата пола. Въпреки че много хора знаят за смъртта й, която става голяма сензация в медиите, малко от тях знаят за нейния живот. Суфражестката дейност, с която толкова се гордее приживе ще се окаже и нейната трагична гибел.
Емили Уайлдинг Дейвисън е родена на 11 октомври 1872 година в квартал Гринуич, Лондон като второто от общо три деца на Чарлз Едуард Дейвисън, пенсиониран търговец и втората му жена Маргарет Кейсли. Младото момиче в ранните си години е обучавано от възпитателка, която живее близо до семейният й дом, след което е пратена да учи в Кенсингтън. Доброто й представяне там й позволява да запише висше образование в университета Роял Холуей.
Заради финансови затруднения е принудена да си намери работа, за да може да продължи следването си и е наемана като частна учителка на децата на членове от висшата класа. Също така учи и в университета Оксфорд, където за пръв път се сблъсква с половото неравенство. Въпреки че постига високи отличия в специалността си не получава диплома за труда си, тъй като жените са изключени от получаването на награди и дипломи в престижите британски университети.
Дълго време Дейвисън прекарва като учителка и най-после ще бъде наградена с така желаното свидетелство за завършено обучение от Лондонския университет. През1906 г. се намира в Манчестър и заради работата си като преподавател Емили става член на Социалния и политически съюз на жените (СПСЖ). Организацията е създадена от Емелин Панкхърст през 1903 година и основната й цел е да осигури на жените правото да гласуват на местни и национални избори в Обединеното кралство.
СПСЖ бързо става водещата организация, бореща се срещу тези закони. Методите им за привличане на вниманието се различават, жените могат да бъдат срещнати по улиците на града, отдадени на публични демонстрации. Понякога мирните протести прерастват в агресия, какъвто е случаят с вандалството върху правителствени сгради, както и атакуването на висши политически фигури. Тези действия не остават ненаказани и в следващите години стотици от суфрежистките ще бъдат арестувани. Времето, прекарано в затвора е кратко, защото британските власти се надяват, че с това ще могат да разубедят жените от протестите. Тази организация се превръща и в дългогодишната страст на Емили и посвещава цялото си свободно време на каузата да извоюва със своите съдружнички по-добро бъдеще за жените.
До лятото на 1908 г. Дейвисън участва достатъчно в дейностите на СПСЖ, че да влезе в ролята на лидер на един от протестите, организирани в лондонския Хайд парк през юни. До две години е формално наета като писател в официалния вестник на съюза “Гласа на жените”. Повечето от трудовете й представят нейните идеологични гледни точки и се разбира ясно от есетата й, че се определя като християнска феминистка със силни социалистически наклонности. Три отделни пъти успява да нахлуе в Камарата на общините като се крие в шкаф в параклиса на Сейнт Мери Ъндкрофт, за да не бъде зачетена по време на преброяването на населението, което е строго незаконно. Нейната идея тук е ясна – ако не може да гласува на националните избори, то тогава не би трябвало да бъде и считана като част от населението.
Друго действие, с което става известна е склонността й към пожарите, защото е майстор в подпалването на официални пощенски кутии като форма на гражданско несъгласие. Също така често хвърля камъни по премиерите по време на политически събития, чупи прозорци и в някои случаи дори посяга към политици. Един забележителен ден през ноември 1912 година дори посяга към човек с конски камшик, бъркайки го за канцлера на хазната Дейвид Лойд Джордж. Нейните физически прояви на агресия и политическа агитация често й създават проблеми с британските власти. Влиза в затвора цели 8 пъти като в почти всеки от тях обявява гладна стачка, често срещана тактика сред членовете на СПСЖ.
В отговор на това неподчинение, държавата предоставя свое крайно решение като нарежда всяка от жените да е насилствено хранена, неетична практика, която Емили изпитва поне няколко пъти. За да се опълчи на тези мерки суфражетката се барикадира в килията си и дори веднъж опитва да се самоубие като полита от прозореца си през 1912 години и пада от височина 9 метра. Въпреки че това не я убива й причинява огромен дискомфорт до края на живота й, защото успява да нарани лошо гръбначния си стълб. Тогава жената не знае, че житейския й път ще приключи малко след тази случка.
На 4 юни 1913 година Емили присъства на дербито Епсън, състезание с коне, състоящо се в Сурей. Тогава е едно от най-предпочитаните събития за хората от висшата класа да представят политическите си възгледи на английското общество като Дейвисън със сигурност прави точно това. По време на главното събитие на дербито, когато конете правят последни стъпки към финала Емили изкача от тълпата, държаща в ръцете си две знамена, обагрени с бяло и лилаво – цветовете на СПСЖ. Посяга към юздите на един от бягащите коне, движещ се с почти 60 километра в час. Конкретното четириного се нарича Анмър и по някаква случайност се оказва и собственост на крал Джордж V, който гледа как събитието се развива със собствените си очи от трибуните заедно с кралица Мери.
Не е сигурно какви са били намеренията на суфражетката, но се смята че целта й е да закрепи знамената за коня, който да ги понесе до финала, но сцената бързо се превръща в трагедия. Животното мощно отблъсква жената с гърдите си, докато същевременно събаря жокея от седлото. Емили бързо е откарана в болница, но въпреки усилията на докторите да я спасят, тя не се събужда никога повече и умира четири дни по-късно на 8 юни от счупване на черепа. Мотивите й и до днес остават мистерия за обществото, което си съчинява различни истории. Една от тях е, че Дейвисън нарочно излиза отпред като форма на самоубийство, за да остане в съзнанието на хората като политически мъченик. Обаче днес тази теория се отхвърля.
Тъй като смъртта й е заснета, документален филм от 2013 година използва дигитални методи да реконструира стария видео запис и преглежда внимателно действията й, които показват, че е нямала никакво намерение да умре. Също така е известно, че в себе си държи двупосочен билет за влака, с който е трябвало още същият ден по обяд да се завърне обратно в Лондон, където е планирала да присъства на друго събитие. Заради тези детайли се счита за най-възможно да е искала да направи политически жест, след което да се измести от пътя на състезателите.
Въпреки че британските медии показват публично неприязънта си към желанията на суфражетката, погребението й привлича огромна тълпа от повече от 50 000 души. След смъртта й темата за правата на жените става все по-актуална и получава голяма подкрепа от английското общество. По време на Първата световна война представителките на нежния пол играят важна роля в управлението на страната, докато мъжете са изпратени да се бият с Франция на западния фронт.
Всички тези развития водят до огромни реформи, когато през 1918 година Законът за представителството на народа, известен още и като Четвъртия акт дава на жени на и над 30-годишна възраст възможността на глас, стига да притежават имоти или омъжени за собственици на такива. Десет години по-късно това ще се промени, когато се премахва условието за високи доходи и се дават равни права на всеки мъж и жена над 21-годишна възраст да гласува свободно.
С тази трансформация Великобритания става напълно либерална демокрация. Действията на Емили привличат общественото внимание към молбите на жените за полово равенство. Смъртта й, макар и незаслужена, завинаги променя лика на страната.
