Руският марш на омразата

Русия отбелязва Деня на националното единство. Крайните националисти обаче отдавна са си „присвоили“ тази дата, на която организират шествия срещу чужденците. Тази година ситуацията е особено взривоопасна, посочва Дойче веле.

През 2004 година в Русия беше въведен нов празник – Денят на националното единство. За дата на празника бе избран 4-ти ноември, а замисълът беше да се почита победата на руската съпротива срещу полската окупация на Москва през 1612 година. „Повечето руснаци са безразлични към този празник“, казва Лев Гудков, директор на московския институт за изследване на общественото мнение „Левада център“. Той допълва, че според мнозина въвеждането на този празник е опит да се измести от паметта Денят на Октомврийската революция, отбелязван в бившия СССР на 7 ноември.

Затова не е никак чудно, че десните екстремисти в Русия са „окупирали“ този ден за свои цели. „В началото властите нямаха концепция за провеждането на празника, а националистите реагираха бързо и на практика си го присвоиха“, казва Александър Верховски, директор на Московския център „Сова“, който изследва проявите на национализма и ксенофобията в Русия.

Западни експерти споделят тази оценка. Дрезденският експерт Роберт Куше твърди, че „Руските маршове“, провеждани от няколко години насам на 4 ноември, са най-важното събитие в средите на крайните националисти. На този ден под черно-жълто-белите имперски знамена от 19-ти век маршируват най-разнообразни неонацистки групировки. На марша може да се видят и знамена с пречупен кръст, както и хитлеровият поздрав.

„Русия само за руснаците!“

И тази година в района на московския квартал Люблино се провежда традиционният „Руски марш“ на крайните националисти – с познатите лозунги срещу чужденците, както и с призиви за „защита на коренното население“ на Русия, каквито можеха да се прочетат предварително и в интернет. В миналото подобни демострации неизменно завършваха с насилия, в които подпийнали руски екстремисти организираха уличен „лов на чужденци“. Често имаше ранени, дори убити. Повечето жертви бяха мигранти от Централна Азия и Кавказ, дошли да търсят работа в Русия.

Особено столицата Москва привлича много хора от бившите съветски републики като Таджикистан и Узбекистан. Често те работят нелегално на някой строеж или в заведение за обществено хранене. Именно мигрантите са виновни за увеличаващата се престъпност, смятат мнозина руснаци. Полицията и другите органи на властта организираха през последните месеци редица акции за задържане на мигранти.

Тази година настроенията сред крайните националисти са особено взривоопасни. През октомври след убийството на един млад руснак в московския район Бирюльово, което е приписвано на азербайджанец, се стигна до масови размирици. Тогава стотици руснаци щурмуваха един пазар, на който работят множество мигранти, и в продължение на часове водиха улични боеве с полицията. Социологът Лев Гудков припомня и едно събитие от средата на октомври т.г., когато самоубийствена атентаторка от Дагестан взриви един автобус във Волгоград. При експлозията загинаха шестима души. Гудков допълва, че на кметските избори в Москва в началото на септември темата за нелегалните мигранти е била сред основните. „Този факт допълнително засили склонността към насилие“, изтъква той.

Мултиетническата Русия на Путин

Руският президент Владимир Путин редовно подчертава, че Русия е мултиетническа и мултирелигиозна държава, но в същото време толерира великоруската патетика и реторика на Църквата, а и на някои държавни органи на властта. Свой дял за засилването на ксенофобските настроения сред руснаците има и полицията, която според различни правозащитни организации реагира на насилията с ксенофобска насоченост твърде меко.