Последното интервю на Сена 2 часа преди катастрофата

На днешния ден преди 21 години от този свят си отиде Айртон Сена.

Британско издание F1 Racing публикува миналата година уникален материал по повод 20-годишнината от гибелта на Сена. Става въпрос за неговото последно интервю, направено 2 часа преди да загине. Историята около него разказва търговският директор на Уилямс по онова време Ричард Уест. Самият той задава въпросите на Сена и неговият съотборник Хил в Падок клуба, без да знае, че ще остане последният човек, интервюирал бразилеца.

„Планът беше състезателите на Уилямс да дадат своя задължителен брифинг на 1 май в 11 часа, спомня си Уест. – Те трябваше да се срещнат със стюардите, с доктора на надпреварата и с главния отговорник по сигурността. Тя трябваше да продължи 10-15 минути, като причината за нея бяха сериозните инциденти от началото на състезателния уикенд на Имола, при които Рубенс Баричело беше сериозно наранен, а Роланд Ратценбергер загуби живота си след удар с близо 300 км/ч в стената на завоя „Жил Вилньов“. Състезателите трябваше да дадат своята гледна точка за случилото се и да кажат дали пистата е достатъчно добре обезопасена. След това те трябваше да дойдат за последната си медийна изява в Падок клуба преди състезанието.”

„Беше много трудно да разбереш кога Айртон е щастлив. Дейъмн обаче каза, че е доволен от колата. Малко преди срещата с медиите, Сена продължаваше да говори с инженерите. Така щеше да е и минути преди старта на състезанието. Двамата с Хил влязоха в стаята под бурните аплаузи на гостите на тима.”

– Айртон, ти за пореден път ще стартираш от полпозишън в блестящата ти кариера. Можеш ли да обясниш на гостите тук днес при какви условия и скорости сте изложени на пистата Имола? Мисля, че за хората това ще бъде интересно (голяма карта на трасето е поставена зад пилотите, за да могат да показва на нея каквото преценят

„В този момент Айртон погледна часовника си. Беше точно преди 12 на обяд. И започна:”

– Добре, още мога да кажа добро утро на всички. За нас пилотите Имола е много бърза писта. Много взискателна, защото скоростите, които достигаме, са високи. Нужно е да запазиш концентрация през цялото време и да контролираш машината. На това място достигаме максимална скорост (той отбеляза мястото с х на картата точно преди завоя „Вилньов“. Тук мисля, че развиваме 325-330 км/ч Имаме няколко места, където спираме здраво. Това е трасе, на което през повечето време се движим с висока скорост и затова трябва много спирачно усилие, за да спре болидът. Освен това Имола е писта, където страничните сили, отразяващи се върху нашето тяло и врат са много високи. Например вземаме този завой „Тамбурело“ с 290 км/ч. Той е дълъг завой, и твоя врат се накланя все повече и повече. Същото е и тук (посочва завоя „Пиратела“), но страничната сила е малко по-слаба. Съответно средната скорост е много висока, което пък означава, че състезателната дистанция е по-къса, тъй като се изминава по-бързо. Затова надпреварата не продължава толкова дълго, както на повечето трасета. Имола е писта, на която обичам да карам. Представял съм се добре на нея в миналото. Спечелих тук няколко състезания и публиката тук в Италия е много специална. Атмосферата с феновете на Ферари е също много специална. Надявам се днес състезанието да бъде интересно за публиката и да бъде добро за нашия тим, за мен, за Деймън, защото досега тази година нещата са извън нашия контрол. Затова отборът се нуждае от добър резултат. Сега отстъпвам думата на Деймън, който ще завърши обиколката, но на по-добър английски.

Гостите се разсмяха и аплодираха Айртон, а Деймън пое микрофона и продължи да описва обиколката на Имола. След като я довърши, аз отново се върнах към Сена.

– Преди да тръгнеш Айртон, мога ли да ти поставя още един въпрос. С презареждането на гориво тази година (след 12 годишна забрана дозареждането с бензин тогава отново беше разрешено), виждахме много вълнуващи моменти на пистата. Ти си в постоянна връзка преди и по време на състезанието с тима. Каква информация получаваш от отбора по радиото преди да влезеш в бокса за гориво и нови гуми?

– Нямахме много шансове да минем през това упражнение досега този сезон. В Бразилия имаше обичайната паника от това, че влизам в пита. В отбора ме разбраха и просто казаха ОК. Нямаше някакъв специален проблем. Просто беше потвърждение. Аз бях на път да вляза, те казаха, че мога да го направя и това беше всичко. Но ние планирахме всичко предварително и затова знаехме кога ще дойде времето да вляза в пита. Механиците ме очакваха. Затова мога да кажа, че досега нещата бяха добре и мисля, че пистата, на която ще бъде най-трудно в това отношение, ще е тази в Монако. Питлейнът там е много тесен с твърде много хора в него. Състезанието там ще бъде много опасно. Затова ще говорим пак с ФИА да бъде въведено ограничение на скоростта в бокса в питлейна в Монако, за да се опитаме да минимизираме риска.

– Добре, мисля, че можем да те пуснем да си ходиш. Можеш ли да подпишеш картата на пистата (изложена до пилотите), ако обичате. Аплодисменти моля за Айртон и Деймън.

И двамата се подписаха на картата и напуснаха Падок клуба, допълва разказа си Уест. -Сена постави подписа си точно до завоя „Тамбурело“, който по всяка вероятност е и неговият последен такъв. Това беше и последният път, в който той говори пред в публичното пространство. Няколко минути по-късно, аз отидох да си взема куфарчето от моторхоума на Франк Уилямс. Светлините бяха изгасени, а Аертон стоеше там и пазеше тишина. Докато аз се извинявах, той каза:

„Не се притеснявай, просто събирам мислите си. После добави: „Как си ти“. А беше необичайно за него да говори толкова и да пита такива неща толкова малко време преди състезанието. „На колко години си“. Когато отговорих, че съм на 37, той каза: „По дяволите човече, изглеждаш възрастен“. Аз си направих майтап, че изглеждам по-стар, защото трябва да обикалям по целия свят, за да осигуря повече пари на тима за заплатата му. И двамата се разсмяхме, а след това аз се извиних и напуснах.

„Не искаш ли да говориш с мен“, запита ме още веднъж изненадващо Сена. Но беше почти 13 часа следобед и след малко щеше да дойде време Айртон да се качи в болида. Затова аз просто се усмихнах и продължих по пътя си.

Последният пък, когато го видях, беше в кокпита на стартовата решетка, малко преди старта на надпреварата. След инцидента на старта очаквах състезанието да бъде спряно, но на трасето излезе колата за сигурност. След това тя се прибра и в началото на 7-ата обиколка се случи трагедията.”