Фрида Кало: когато артистът се превърне в бранд и срещне кича?

Създават собствената си легенда още докато са живи, често съвсем умишлено, а след смъртта си заемат трайно място в консуматорското ни общество. Често това измества фокуса от творчеството и неговия отпечатък върху самата личност и нейния външен образ.

Такава е съдбата на един голям художник от миналия век, политически активист и защитник на правата на жените – Фрида Кало. Със сигурност ще разпознаете образа. Лице гледащо меланхолично към вас, с цветя в косите, шал през раменете, бронзов тен, плътни устни и иконичните сключени и дебели вежди, които са запазена марка на мексиканката. Не е нужно да имате бакалавър по история на изкуствата, за да го откриете. Той сам ще ви намери в стотиците чанти за през рамо, чаши за кафе, гривни, салфетки, кейсове за телефони, калъфки за възглавници, химикалки и какво ли още не.

Фрида Кало в наши дни е повече бранд. Въпросът е обаче дали не сме я загубили окончателно заради този кич, в който светът превърна нейния образ?

Getty Images

През целия си живот Фрида Кало защитава каузите, в които вярва, повече от настървено. Отявлен комунист, тя и съпругът й Диего Ривера играят решаваща роля в укриването на Лев Троцки в Мексико. В един от автопортретите й я виждаме на въображаемата граница между Мексико и САЩ. Отляво е традицията, историята, окултният свят, в който е родена, а отдясно – фабриката на Ford, с пушещите комини и капитализмът, който процъфтява. А по средата е тя. В контраст с това изображение са всичките стоки за бита и ежедневието, от които ни гледа лицето на Кало и това кара хората да се запитат: Дали тя би била доволна от подобна комерсиализация на образа си, от която някои печелят милиони, осланяйки се на капиталистическата идеология, чийто върл противник е самата Кало?

Не можем да отговорим на този въпрос. От една страна масовото репродуциране на образа е сравнимо с това на Че Гевара от 80-те, срещу което се обявява и собствената дъщеря на революционера, казвайки че това е обида към социалистическите му възгледи. От друга самата Фрида прави така че да остави след себе си повече от ярък спомен.

Getty Images

Този спомен днес се поддържа жив от корпорацията „Фрида Кало„, която (като всеки успешен в 21 век бранд) има своята мисия и ще я разберете още от началната страница на сайта й: „Посвещаваме се на разпространението, споделянето и представянето на изкуството на Фрида Кало, нейният образ и наследство„. Това неизменно включва и най-актуалния елемент от този образ – олицетворението на новия женски ролеви модел на силната и борбена жена.

Заедно с това обаче, в различни краища на света хората могат да намерят кейсове за телефони с етикет „феминистки кейс за телефон“ или тениска с лицето на Кало с надпис „girl power“. На конференция на Консервативната партия пък, миналата година Тереза Мей се появява с гривна с миниатюрни репродукции на картини на Кало. Дори в т. нар. „арт магазинчета“ в София ще намерите по някоя чаша, чанта, календар или възглавница.

Getty Images

Според някои историци Фрида Кало добре е осъзнавала силата на автопортрета (нейният основен жанр в изобразителното изкуство) и много прецизно оформя вида си приживе, чрез картини, фотографии и публичен образ. Според мнозина тя би била щастлива да види до какви мащаби се разпространява личността й по същия начин, по който несъмнено Уорхол и Дейвид Боуи са били щастливи.

И как може Фрида Кало да не бъде икона на нашия век. Бисексуална, с физически проблем, леки мустаци, гъсти вежди, шарено облекло, цветя в косата, микс от култури, в които участие взимат селските (според мексиканските традиции) дрехи и естествените материи. Това е, което прави впечатление на първо време, а днес няма нужда да дълбаем повече, нали? Фрида Кало на външен вид е всичко това и на човечеството му стига. Достатъчно му е, за да си купи калъфката за възглавница.

Getty Images

Някои медии я провъзгласяват за „Кралицата на селфитата“. На практика обаче авторпортретът и селфито не са съвсем същото. Защото Фрида Кало създава изкуство. И самата тя е изкуство. Колкото и да се опитва пазарът да я мултиплицира в милиони бебешки уонзита. Същото се случи и продължава да се случва с Мерилин Монро. И фактът, че това течение отшумява лека полека, а истинските отдавания на почит са налице, е доказателство, че комерсиализацията не може да победи изкуството. Въпросът е каква част от тази комерсиализация предизвиква светване на лампичката в потребителите за това, коя наистина е Фрида Кало и какво крие образът от кейса на телефона…