„Ние, българите“ и „ние, чужденците“
В парламента гласуваха една забрана за купуване на земя от чужденци. Едни гласуваха, за да пазят земята на KLETA MAJKA BALGARIQ от имерските амбиции на съседна Турция. Други от идващите насам страшни сирийци. Трети, за да я пазят от американци и евреи… А всъщност това засяга гражданите на ЕС. Гражданите на тези страни, от които искаме да ни пуснат в Шенген и да либерализират за нас пазара на труда.
В София от години живее един французин на име Blaise. Някои от вас го познават от Twitter, където въпреки, че казва в акаунта си, че туити предимно на френски, напоследък все по-често използва български. Какво мисли той по въпроса?
Disclaimer
Да сме на ясно, чужденец съм и не претендирам, че искам същите права като българите. За да отговоря незабавно на ритуалните въпроси, идвам от Франция и съм тук поради следните причини :
1° Професионални причини – Исках да създам фирма в динамична сфера. Ако не обръщаме внимание на администрацията, която сме наследили от друга епоха, в сравнение със стария кон, който е Западът, България е младо конче с голям потенциал. Талантът ѝ е понякога убит, но има и много примери за успехи, но това е друга тема.
2° Лични причини – В началото не знаех, но Тя (с голяма буква) е българка. Днес имам син, роден тук, българин, който ходи в българско училище. Воала.
3° Културни причини – Културата, начина на живот и традициите ми харесват. Може и да поискам един ден двойно гражданство и да стана френско-български гражданин. За сега, съм объркан малко в използването на „ние“ (българи, защото и аз живея тук) и „ние“ (чужденци, защото идвам от другаде). В една голяма книга „Двойното отсъствие“ Абделмалек Сайад много умело обяснява проблемите с двойната идентичност, но и това не е по темата.
Аз съм французин, живея и работя в България, и бих искал да остана.
Трябва ли да се продава българска земя на чужденците?
Гледайки формулирането на проблема, бързо осъзнаваме, кой задава въпроса и не е тайна, че няма да постигнем съгласие. Забележете, че начинът, по който е формулиран въпроса може да бъде на ученик в 3-ти клас. В обществения дебат, това се превръща в реч по този начин:
„От една страна са лошите [ загради верния отговор : сирийци, турци, американци ], които са от лоши страни, със лоши намерения.
От друга страна, са добрите [ загради верния отговор : сирийци, турци, американци ] .
Лично аз [ лош ли съм, добър ли съм ? ] мисля, че ще е малко сложно да се създаде различен статут за чужденците в зависимост от произхода им.
Вече правим разлика между българи, европейци и не-европейци. Също така различаваме бежанци, работници и инвеститори. Дебатът не трябва да се фокусира спрямо произхода на всеки имигрант. Той имигрантът покрива или не критериите за пребиваване в България.
Освен това аргументът на Бойко Борисов да удължи крайния срок до 2020 г. не решава абсолютно нищо. Последно разсъждение: границите никога не са спирали престъпниците, които искат да преминат.
Какви права да имат чужденците?
Да предположим, че чужденец отговаря на всички критерии, за установяване в България. Ние (българите) не трябва да пречим на интеграцията му. Ние (чужденците) трябва да се интегрираме. Осъзнавам, че в ежедневието си като чужденец, живеещ в България, без ЕГН е сложно.
Има неща, които нямам право да правя (като да купувам земя) и неща, които не мога да правя. Трябва ЕГН – т.е. да си българин – за един прост абонамент за телефон при M-нещо си. Продавачът, като добър търговец, ще се съгласи да вземе ЕГН-то на един от приятелите ти, но винаги трябва да си носиш приятеля със себе си, за да промениш договора. По-досадно в Банка X, самата компютърна система не записва сметка без ЕГН. Понякога, за да подпишеш договор за наем, собственикът предпочита да подпише с партньора си, защото това е по-лесно. По този начин, изпадаме в положение, в което позволяваме на чужденците да живеят в България, но без да им даваме средства, за да го направят.
Разбира се има и един трик, създавайки българска фирма, чужденец може да подпише абонамент за телефона, лесно ще подпише договор или дори може да купи земя. Но тук, аз вече не виждам защо трябва да се поставя под въпрос факта, че нямат право да купуват земя.
„Извинете, взех Ви за чужденец.“
Относно интеграцията ми, имам предимството, че говоря сравнително добре български. В тази връзка, в “Петокнижие Исаково“ Ангел Вагенщайн, български писател, разказва тази история: „Един ден ме попитаха дали Абрамович е имал проблеми с френския в Париж.
– Аз не. Но французите, с които говорих, много.“
Не се оплаквам, обичам живота си в България и се чувствам интегриран. В момента няма повече двойна такса за достъп до музеи и дори моите взаимоотношения с таксиметровите шофьори се подобриха. Посланието, което е отправено към чужденци трябва да бъде ясно. Щом ги приемаме, трябва да им позволим да живеят като всички българи.
Един въпрос в заключение : Не би ли било по-лесно правата на чужденците да отговарят на плащането на данъците, този който плаща данъци да е с равни права?
