Моряшки истории

Зайко

През 90-те в пристанището на Берген, Норвегия, един от нашите моряци се разболя. Транпортираха го веднага за България, а оттам се допълни бройката – на борда се качи един нов матрос, с прякор „Зайко“.

Името много му пасваше, защото човекът бе с тегло от около 140 кг, към 2 метра висок, а в раменете цял гардероб. Отличаваше се обаче със склонност към „сувенирите“. Обикновено сам си ги набелязваше, например в баровете. По-точно, като му хареса някоя картина или светещо рекламно табло от стената – сваля се, бам на рамо и право на кораба. Бармана – „Къде?“ Той – „Сувенир!“ Като в някоя френска комедия. По правило, никой не смееше да му откаже. Голям смях, защото внушителната му фигура явно не предизвикваше следващ, втори въпрос. Нулева съпротива от страна на пострадалите.
Сега историята: на борда течеше ремонт, извършваше го цяла група китайци, наемна фирма. Към 23:00 гледаме нашия Зайко се връща от града и мъкне на рамо едно огромно кресло. От тези – бамбуковите, плетените, които у нас в бутиците за азиатски мебели струват доста скъпо. Знаем предварително отговора, но за да се похилим отново му задаваме дежурния въпрос: „Откъде тия дръвца, Зайче?“
Той отвръща обичайното: „Сувенир! Влизам – вика той – в едно дворче, гледам седи си там, самотен моя Сувенир!!! Скучае си. Е, вътрешния глас ми вика – вземи го! И аз го грабнах.“
Креслото го пробвахме го – удобно, широко, поставихме до старото.

Сутринта идват ремонтната бригада китайци. След някое време забелязвам едно от китайчетата се навърта до фотьойла, пипа го, глади го. Разглежда го, все едно ще го купува. Питам го:
– Какво ти трябва?
Той:
– Нищо, гледам си, просто.
Обаче продължава да го разглежда и да човърка по сглобките. Аз отново го питам:
– Бе ти какво тука се навърташ, изплюй камъчето?
Той ми изкрещя:
– МОЕ е това кресло! В двора ми стоеше! Имах две такива и пейка. Сутринта едното го нямаше.
Аз му соча Зайко и го питам:
– Хееейй онзи моряк виждаш ли го? То е негово креслото, върви при него и си поговори.
Китаеца погледна едрия гръб на Зайко. Погледна тъжно креслото и ми вика:
– Припознах се, не е моето кресло.
И бързо си обра крушите.
А вие казвате – България нямала авторитет, айде бе!…

Николай Крижитски

И хамстерите заживели щастливо…може да прочетете тук