Кримската война
Александър Смилков
С анексирането на Крим Путин изостри отношенията между Русия и Запада до нива, невиждани след падането на Берлинската стена. Резултатът от референдума на 16-ти март, гарантиран от „самоорганизирали се доброволци“ с автомати, както и последвалото едностранно решение от страна на Русия за промяна на границите на една независима държава, за пореден път водят до конфликт относно Кримския полуостров.
На днешната дата преди 160 години Британската империя обявява война на Русия. Формалната причина за конфликта е неразбирателство между Франция и Русия за това под чия протекция да бъде християнското малцинство в пределите на Османската империя и най-вече за контрола върху Светите земи. Наполеон III търси подкрепа след преврата, с който установява Втората френска империя, и в резултат изпраща в Черно море Charlemagne – един от най-добрите френски кораби по това време. Този и други дипломатически ходове карат султана бързо да вземе решение в полза на католическа Франция. В отговор на това Русия навлиза в Молдова и Влашко, по това време османски васални княжества. Руските имперски амбиции не се харесват на Британия, която държи да запази контрол върху морските пътища към Индия през Египет, което води до започване на военни действия на Кримския полуостров.
В основната си част военните действия се водят в Крим, където Британия, тогава суперсилата на деня, и Франция обсаждат руската черноморска база в Севастопол. Над 700,000 души загиват в Кримската война, която в крайна сметка Русия губи. Но победата на Запада в никакъв случай не идва лесно – военните стратегии и действия от страна на Британия и Франция са признати за провал. Например, Атаката на леката бригада или фактът, че в британската армия жертвите дадени в хода на войната са 4 пъти по-малко от жертвите в резултат на болести. Слабото планиране, нерешителните действия и пагубното командване са причините за трудната и скъпа победа над Русия. От религиозен спор, Кримската война се превръща в платформа за налагане на геополитически цели и стратегии.
Разбира се, аналогии с днешния конфликт биха били твърде пресилени. Дипломацията в днешно време е на много по-различно ниво от тази през 1864 г. Обвързаността между ЕС и Русия е по-голяма от всякога. И въпреки това ЕС и САЩ не бива да позволяват създаването на такъв опасен прецедент. Великобритания и САЩ, заедно с Русия, гарантират територията на Украйна, в замяна на което Украйна се разоръжава. Сегашните действия на Русия и свободните интерпретации от страна на Путин на международното право оставят много опасен пример за други страни като Северна Корея и Иран. Какви гаранции биха имали те, ако подобни договорености могат едностранно да бъдат отменени?
Цената, която Западът трябва да заплати, за да неутрализира модерните руски имперски амбиции, е висока и навярно не всяко правителство би искало да участва в подялбата й. Западните икономики тепърва започват да стъпват на крака след 7 тежки години на рецесии и стагнация, а дългосрочните политики и решения рядко печелят избори. Но затваряне на очите пред случващото се би навяло спомени за анексирането на Чехословакия от страна на нацистка Германия, затова е важно да не бъдат допускани същите грешки от нерешителност и самозаблуда.
