Гръцко харакири

| от |

Марио Варгас Льоса, писател

Харакирито е благородна японска традиция, в съответствие с която военните, политиците, бизнесмените, а понякога дори и писателите, изпитващи срама от неуспеха или своите действия, които според тях са ги опозорили, се самоубиват, разпаряйки корема си.

В наши дни, когато понятието чест е стигнало почти дъното, японците не слагат край на живота си. Но самият ритуал се е запазил и е придобил колективен характер: сега харакири си правят цели страни, изпаднали в дълбока или кратковременна загуба на разсъдъка. Те решават да станат бедни, корумпирани, да стигнат скотско състояние или да съберат накуп всички тези характеристики.

Трагичните примери в Латинска Америка са предостатъчно. Най-показателният пример е Аржентина, която преди 75 години беше развита държава, процъфтяваща, открита към света, притежаваща образцова образователна система. Но веднъж заразила се с перонистката треска, реши да тръгне назад и да се разори. Изпадайки в състояние на продължителна агония, влошена заради цялата серия преврати и избиратели, правещи грешки, тя не може да излезе от това тежко състояние до ден-днешен. Остава само да се надяваме, че боговете или щастливият случай ще върне здравия ум и прозрението на тази страна, която е дала на света Борхес.

Друг характерен пример за политическо харакири е Венецуела. Наистина, демокрацията там не беше съвършена, но все пак съществуваше, със свободна преса, истински избори, разнообразни политически партии и добре или зле тази страна се развиваше. За съжаление там процъфтяваше корупцията и нецелевото използване на държавни пари. Това накара мнозинството венецуелци да обърнат гръб на демокрацията и да поверят своята съдба на Уго Чавес – новия коменданте, който се взе за месия. 8 пъти те имаха възможността да поправят своята грешка, но не го направиха и отново и отново гласуваха за режима, който ги водеше към пропастта. Днес те трябва да плащат на своята недалновидност. Диктатурата удушава всичко. Тя затваря телевизии, радиостанции и вестници, пълни затворите с дисиденти, корупцията достига небесни висини. Един от най-високопоставените военни контролира цялата търговия с наркотици, единственият процъфтяващ отрасъл в страната, където няма вече производство, а бедността е нараснала три пъти, където всички органи на държавната власт, започвайки от съдиите и завършвайки с Националната избирателна комисия, обслужват интересите на властта. И макар че голямото мнозинство от венецуелци биха искали да живеят свободно, това много трудно ще се постигне: правителството на Николас Мадуро показа, че при цялата си некомпетентност то без да му мигне окото фалшифицира изборните резултати, вкарва опозиционерите в затвора, изтезава и убива.

Харакирито е характерно не само за страните от Третия сват, в цивилизована Европа то също се практикува от време на време. Хитлер и Мусолини са дошли на власт по законен път, много страни от Централна Европа без да му мислят много се хвърлиха в обятията на Сталин. Най-пресният пример е Гърция, където в резултат от свободните избори на власт дойде лявата радикална популистка партия СИРИЗА, прочута със своите демагогски изказвания, сключила съюз с десните ултранационалисти, борещи се за излизането на страната от ЕС. СИРИЗА обеща на гърците революция и райски живот. Имайки предвид ужасното положение на страната, която някога е била люлка на демокрацията и западната култура, можем да разберем този мрачен катарзис на гръцките избиратели. Но ако новото правителство упорито се стреми към изпълнението на своите предизборни обещания, не само че няма да преодолее, а ще задълбочи проблемите, които стоят пред страната.

Това преди всичко е огромният дълг – 317 милиарда долара – пред ЕС и международната финансова система, които спасиха Гърция от банкрут. Сумата на дълга представлява 175% от БВП на страната. От самото начало на кризата БВП на Гърция се сви с 25%, а нивото на безработица достигна почти 26%. Това означава крах на бюджетните предприятия, катастрофален спад на жизнения стандарт и стремителен ръст на бедността. Ако се вслушаме в думите на ръководството на СИРИЗА и преди всичко на техния вдъхновен лидер – новия премиер Алексис Ципрас – ще се получи, че сегашната ситуация не е резултат от некомпетентността и ширещата се корупция сред гръцките официални лица в продължение на няколко десетилетия, които с чудовищна безотговорност представяха пред ЕС фалшифицирани отчети и данни, за да скрият бедственото състояние на националната икономика, а е резултат от мерките за строги икономии, въведени от международните финансови организации и ЕС. Те бяха наложени, за да се изведе страната от това безпомощно състояние, в което я вкараха нейните собствени управници.

СИРИЗА предлага да се сложи край на строгите икономии и приватизацията, да се преразгледат условията за плащания по дълга и да се опрости по-голямата част от него, а след това да се даде нов тласък на икономическо развитие, да се създадат нови работни места и да се осигури работа за бюджетните организации с помощта на редовни инвестиции. Това е равносилно на опита да се излекува тежко болен човек с бягане на дълги разстояние. СИРИЗА иска да върне суверенитета на гръцкия народ, „отнет“ му от ЕС, ЕЦБ, МВФ и ЕК, а също така от германското правителство начело с Ангела Меркел.

Сега, когато СИРИЗА вече е поела отговорността за съдбата на страната, тя е най-добре да признае, подобно на френския президент Франсоа Оланд, че е поела неизпълними ангажименти и да внесе прагматични промени в своята програма. Но това ще предизвика страшно разочарование сред наивните й избиратели. Ако тя не направи това, Гърция я чака банкрут, излизане от еврозоната и ЕС и бедствено положение. Налице са противоречиви признаци и до момента не е ясно какво ще направи гръцкото правителство. Вместо опрощаване на дълговете то току-що предложи доста хитра комбинация състояща се в това да се превърне дълга в две категории дългови инструменти: едните реални, които ще се погасяват постепенно с укрепването на гръцката икономика, а другите фиктивни, които ще се обновяват до безкрай. Франция и Италия, които също изпитват сериозни икономически трудности, заявиха, че положително се отнасят към тази инициатива. Но тя едва ли ще бъде приета, защото все още не всички европейски страни са загубили чувството си за реалност.

Много членове на ЕС, а не само Германия, с пълно право напомниха на Гърция, че не ги устройва никакво опрощаване на дълговете в каквато и да била форма, а също така подчертаха необходимостта да се изпълнят поетите ангажименти. Най-твърда позиция заеха Португалия, Испания и Ирландия, които с цената на неимоверни усилия излязоха от кризата, добросъвестно изпълниха при това всички свои ангажименти. Гърция дължи на Испания 26 милиарда евро. Испания трябваше да напрегне всичките си сили, за да преодолее кризата. Защо испанците трябва да плащат за неразумната политика не само на собственото си, но и на гръцкото правителство?

Германия не е виновна, че голям брой от страните в ЕС се намират в затруднение. В Германия имаше благоразумни, честни, компетентни и неразточителни правителства и затова тя се развиваше и укрепваше, докато другите не живееха със сметка. И не трябва да се забравя, че Германия трябваше да приеме в състава си и да възроди ГДР, което също струваше доста скъпо. И тя направи това с упорития труд на своите граждани, без да се оплаква и да се обръща за помощ. От друга страна, германското правителство начело с Меркел е убеден привърженик на единна Европа, за което говори подкрепата за европейската интеграция. Само с идеологически митове и стереотипи може да се обясни стремежа на Гърция /и не само на нея/ да се обвини най-голямата и успешна държава в ЕС за бедите, донесени от политиците, които нейният народ сам е избирал. /БГНЕС

 
 
Коментарите са изключени за Гръцко харакири