Едва ли Путин иска да върне българите под властта на Москва
Пат Бюканън / The American Conservative
Сепаратизмът и национализмът са в подем. Централизацията и глобализацията са минало. Ражда се нов свят
Сега след като Владимир Путин осъществи безкръвната анексия на Крим и намекна, че неговата армия може да премине границата, за да защити руснаците в Източна Украйна, във Вашингтон настъпи оживление, обсъждайки въпроса за изпращането на войски в Източна Европа. Но ако ние не сме си загубили акъла, няма да започнем война с Русия заради земи, които нито един президент никога не е смятал за важни за Америка.
В действителност, ако Путин присъедини Източна и Южна Украйна чак до Одеса, той просто ще възстанови руската власт над територия, която е принадлежала на Русия, откакто първият президент на САЩ Джордж Вашингтон положи клетва, та чак до заклеването през 1989 г. на Джордж Буш старши (или до разпада на СССР – бел.ред.).
Това не е довод в полза на това да игнорираме действията на Русия. Но това е довод да анализираме кое е важно, а кое не е, кое представлява заплаха за нас, а кое не и коя е реалната сдържаща сила, пречеща за възраждането на съветската империя. Преди да изпратим своите войски в Европа, както това направи преди 65 години Хари Труман /1945-1953/, нека си зададем един въпрос: наистина ли американската армия, която никога не е преминавала Елба и не е воювала с Червената Армия, е унищожила съветската империя и разрушила Съветския Съюз? Не. Народите на Източна Европа и СССР бяха освободени благодарение на волята си и решимостта да бъдат свободни, самостоятелно да решават своята съдба, а също така да създадат или възстановят своята държава, изхождайки от историята, езика, културата и етническата си принадлежност. Национализмът разруши империята. А Михаил Горбачов пусна тези страни на свобода, защото Русия не желаеше да запази империята си със силата на принуждението и самата Русия искаше да бъде част от свободния свят.
Не е изключено, че Путин няма нищо против да върне руснаците в Украйна и Беларус обратно в състава на Великорусия. Но едва ли има някой, който да вярва, че той иска да върне под властта на Москва румънците, българите, поляците, унгарците, чехите или словаците? Путин разбира, че неговият собствен рейтинг, достигащ почти 80%, е пряко свързан с мнението за него като националист, който е готов да се противопостави на американците и техните претенции за архитекти на новия световен ред. И най-големият съюзник на Америка в този свят след Студената война е национализмът, а не НАТО, пълен с хрантутници. Именно национализмът даде свобода на угнетените страни, разцепи Съветския Съюз, раздели на две Чехословакия и на седем страни Югославия. Национализмът накара чеченците да направят опит да се отделят от Москва, абхазците и южните осетинци да излязат от състава на Грузия, а жителите на Крим да кажат довиждане на Киев. И тъй като именно национализмът раздели на части съветската империя и СССР, той също така ще попречи за нейното възраждане. Ако Путин започне интервенция и присъедини цяла Украйна, а не само Крим и Изтока, където руснаците са мнозинство, неговата страна ще се сблъска със същата съпротива в окупираната Западна Украйна, каквато днес наблюдаваме в Дагестан, Ингушетия и Чечня. И Путин разбира това.
Но ако Източна Украйна заяви на изборите през май своето намерение да се отдели и присъедини към Русия или да стане самостоятелна държава, защо ние автоматично трябва да се обявим срещу това? Та нали ние самите сме горди наследници на борците за независимост от 1776. Ако срамежливо наблюдаваме стремежа на Шотландия да се отдели от Англия, Каталуния от Испания, Венеция от Италия и Фландрия от Белгия, защо отделянето на Донбас от Украйна трябва да бъде проблем за нас, особено ако всичко това става по демократичен път.
Национализмът е естествен враг на империите и изглежда, че днес той навсякъде е в подем. Утвърждаването на китайския национализъм /Пекин претендира за острови, които Япония е окупирала преди повече от сто години/ предизвика възраждането на японския национализъм, който спеше зимен сън от края на Втората световна война. Засилването на национализма в Япония доведе до подем на антияпонския национализъм в Южна Корея. Най-големият враг на Китай днес е азиатският национализъм. Индия с негодувание говори, че Китай държи територии, отнети по време на войната отпреди половин век, а също така увеличава своето военно присъствие в Индийския океан.
Териториалните претенции на Китай в Южнокитайско море доведоха до възраждането на антикитайски настроения във Виетнам и на Филипините. В Западен Китай уйгурите прибягват до насилие и дори терор, опитвайки се да отделят Синцзян-Уйгурския автономен район от КНР и се надяват, че ще успеят да го превърнат в независим Източен Туркестан. Национализмът на кюрдите, които бяха съюзници на Америка по време на „Буря в пустинята“, днес заплашва единството на Турция, Сирия, Ирак и Иран.
По време на майските избори за Европарламент навярно ще усилят своите позиции Партията на независимостта във Великобритания, Националният фронт на Марин Льо Пен във Франция, Партията на свободата на Герт Вилдерс в Холандия и други националистически партии, които в последно време се укрепват в цяла Европа. Можем да кажем, че те като ехо повтарят Путин. Ако той не желае Украйна да влезе в ЕС, то те желаят техните страни да излязат от ЕС.
Сепаратизмът и национализмът са в подем. Централизацията и глобализацията са минало. Ражда се нов свят. Едва ли това е приятна новина за транснационалните елити, борещи се с климатичните промени и глобалното икономическо неравенство. Но е трудно да разберем каква заплаха се крие във всичко това за истинските интереси на американския народ. /БГНЕС
–––––-
Патрик Бюканън (роден 1939) е известен американски консервативен политик, коментатор и автор. Бил е съветник на президентите Ричард Никсън, Джералд Форд и Роналд Рейгън. През 1992 и 1996 г. участваше в надпреварата за избора на кандидат-президент на Републиканската партия. Бюканън е автор на книгата „Самоубийството на свръхсилата: ще оцелее ли Америка до 2025?“ Статията му е публикувана в „The American Conservative“
