Атина подгрява дискусиите за излизането на Гърция от еврозоната

Спирос Москову, наблюдател на „Дойче Веле“.

Днес гърците се отнасят с много по-голямо спокойствие към излизането на своята родина от еврозоната, отколкото преди няколко години.

Коалицията на радикалните леви сили СИРИЗА ще катапултира Гърция от еврозоната и ще я превърне във втора Северна Корея. Тези думи не принадлежат на някой германски политик, въвлечен отскоро в бурните дискусии за възможното излизане на Гърция от еврозоната /Grexit/, а на гръцкия министър-председател Андонис Самарас. „Ние ще сложим край на престъпната политика за строги икономии, насочена срещу гръцкия народ“, контрира го председателят на Коалицията на радикалните леви сили, харизматичният популист Алексис Ципрас. Тези дни в Гърция се разгоря кратка, но изключително жестока предизборна борба – когато на карта е поставено бъдещето на управлението, политиците в тази южноевропейска страна не са гнусят да използват всички средства.

В Германия след излизането на статията за предполагаемата готовност на Берлин да пусне Гърция да излезе от еврозоната се разгоря гореща дискусия за бъдещето на тази страна и самата еврозона, ако в резултат на предсрочните парламентарни избори на 25 януари на власт в Гърция дойде СИРИЗА. Последната не е готова да се подчинява на исканията на западните кредитори. Мнозина в Германия вече призовават да не се правят прибързани негативни прогнози за бъдещето. Но и този път гърците се оказаха преди всички – именно в Атина за пръв път беше повдигнат въпроса за излизането на Гърция от еврозоната. Дискусията за Gexit се подгрява именно от самата Гърция.

Какво премълчават гръцките политици

При други обстоятелства – както това беше през 2012, по време на предишната предизборна кампания – съветите или предупрежденията от Берлин силно засегнаха гордостта на гърците и бяха оценени като не позволителна намеса във вътрешните работи на суверенната държава. Тогава Гърция балансира на ръба на националната катастрофа, а политиците губеха контрол над ситуацията. Сега всичко изглежда по друг начин. Гръцките партии натрупаха за пръв път опит да управляват в коалиция. В сегашното правителство работят даже бившите заклети врагове: консерваторите от Нова Демокрация и социалистите от ПАСОК.

Освен това започнаха да се проявяват първите положителни последици от реформите, които Тройката международни кредитори /ЕК, ЕЦБ и МВФ/ принуди Гърция да проведе. Сега гръцките политици отново чувстват твърда почва под себе си и по тази причина гледат спокойно на разгорялата се във ФРГ дискусия относно възможното излизане на тяхната страна от еврозоната.

Консерваторите от Нова Демокрация предпочитат да не я коментират, защото тези дебати подхранват техните собствени страхове, в ПАСОК се опитват да не обръщат внимание на дискусията, за да не отблъснат своите избиратели. Затова пък представителите на СИРИЗА активно участват в дебатите и цитират коментарите на отделните западни медии, които положително оценяват тяхната възможна победа.

Отсъствие на ясна стратегия

Според данните от допитванията, мнозинството гърци не подкрепят провеждането на предсрочните избори. Но основните политически опоненти, консервативната Нова Демокрация и СИРИЗА, настояха за това. Коалицията на радикалната левица от самото начало използва президентските избори, за да принуди правителството да подаде оставка. Консерваторите се нуждаеха от предсрочен вот, за да избегнат публикуването на поредния, отдавна просрочен, доклад на Тройката за напредъка на гръцките реформи, който навярно ще бъде негативен. В същото време министър-председателят и лидер на Нова Демокрация Андонис Самарас предложи на поста президент кандидат, близък до своята партия, който, обаче не можа да получи подкрепата на опозицията.

Що се отнася до тактическите маневри, то тук водещите гръцки партии имат богата фантазия. Това, което обаче не им достига е ясна стратегия. Политиката, която провеждат днес, почти 5 години след фактическия банкрут на страната, все още е далеч от стъпките, които наистина са необходими на Гърция, за да преодолее кризата, а именно – окончателното приемането на правилата на еврозоната, радикална реформа на държавния апарат и утвърждаването на дългосрочен план за увеличаването на производителността на труда. /БГНЕС