Беден ли си през очите на политиците?

Автор: Владимир Каролев (http://karolev.com)

През 1990 година, 1.9 милиарда души или над 1/3 от световното население са оцелявали с под $1.25 на ден. Към 2010, броят на тези хора вече е спаднал до 1.2 милиарда или под 1/5 от населението. Практически, по време на 25-те години след падането на Берлинската стена, хората изкарващи между $2 и $10 на ден са имали най-голяма полза от глобализацията. Иронично, днес политици и дори нобелови лауреати по икономика обикалят телевизии и пишат книги колко хубаво ще е за бедните тази глобализация да се обърне и те да станат отново бедни. За жалост, парите не миришат и дори най-титулованите учени в света могат да бъдат купени, за да обслужват политически интереси.

Какво се случва, когато българин се позиционира в борбата на пролетариата срещу лошата буржоазия и световния елит, съгласявайки се политиците да изземат доход от „богатите“ и да дадат на „бедните“?

Повечето определения за „средна класа“ на международните институции твърдят, че тя почва някъде от $10 на ден. За някои региони, като Азия, например, подът започва от $2 на ден. В единия случай, има-няма 90% от населението на света е бедно, а в другия случай – около 40%. И при двете определения, средният българин е далеч нагоре в класацията, де факто живеещ в световния елит. Следователно, ако ще се взима от богатите и ще се дава на бедните, то българите определено няма да са получаващи – от тях ще се взима.

За наше щастие, световното население не е политически интегрирано и желанието на много наши сънародници българите да се превърнем в богати донори на бедния световен пролетариат засега е ограничено от обективни фактори. Затова пък родните политици нямат нищо против да разиграят микро-национален сценарий и да задоволят това демократично щение. Българската средна класа, която е с далеч по-ниски доходи от очакваното (следствие на това, че почти всеки смята себе си за беден), бива използвана за удобен нетен донор за изхранването на зависещите от държавния бюджет все по-многобройни и бедни социално слаби, безработни и пенсионери.

Изкарвате 700 лева в България и мислите, че вие сте част от бедния пролетариат, на когото ще се даде иззетата от богатите баница? Имам лоша новина за вас – вие попадате в групата на тези, от които ще се взима. Изкарвате 1000 лева и искате да се вземе от богатите, за да се гради „справедливо общество“? Имам още по-лоша новина за вас – вие сте си направо богат и от вас ще се взима много. Изкарвате 2000 лева, плащате ипотека и не ви остава „много“, което ви кара да се приравните към бедните? Реалността за вас си е направо злокобна – вие ще бъдете изтръскан като брашнен чувал.

В българския частен сектор работят общо около 2 милиона души, които малко или много издържат цялата държава. Това означава, че при население от около 7 милиона, в България 1 работещ човек издържа около 2.5 нетни получатели от бюджета (пенсионери, социално слаби, безработни, маргинализирани етнически малцинства, чиновници, деца, ученици, и т.н.). Когато дойдат избори, хората с право на глас от тези 5 милиона имат интерес да искат работещите да бъдат обложени с все по-високи данъци и прибраното да бъде насочено към тях (социални помощи, пенсии, безплатни благинки и т.н.). Но по-странното е, че много от работещите искат същото, възприемайки себе си като част от бедните и по този начин овластяват политиците демократично да вземат пари именно от техния джоб.

Въпреки че глобализацията и разрастването на капитализма в световен мащаб са необратими и те измъкват и ще измъкват все повече хора от бедност, това далеч не се пренася автоматично за всяка отделна държава. България е с критична демография и ако настроенията за възраждане на социализма (чрез национализации и т.н.) и консервиране в собствен сос (чрез гонене на лошите чужди работодатели, излизане от ЕС, НАТО и т.н.) не бъдат обуздани, то бъдещето хич не е розово. За съжаление, самата демография предпоставя огромен брой поддръжници на тези глупави тези. Надеждата е в работещите българи, които трябва да спрат с глупавото си поставяне в лагера на бедните и така демократично да дават властта на политиците да ги изтупват като брашнен чувал. Защото дори и да се чувстват бедни, политиците взимат решение на базата на цялото общество, а на тази относителна плоскост, почти всички работещи българи винаги ще са от страната на даващите.

П.С. За политиците пък винаги остава най-сладката роля на разпределящите – често към собствения си джоб.