Защо Ейбрахам Линкълн е на почит в Мексико
Американският историк Майкъл Хоган прави едно смело твърдение. Той казва, че Ейбрахам Линкълн не е в малка степен отговорен за това, че Съединените щати са благословени в продължение на много поколения с дружелюбна нация на юг. „Линкълн е на почит в Мексико“, казва Хоган. Като доказателство той посочва възпоменателните статуи на президента в четири големи мексикански града. Този в Тихуана се извисява над големия булевард на града, Пасео де лос Ероес, докато в Мексико Сити Парк Линкълн разполага с реплика на Изправеният Линкълн на скулптора Огъст Сен Гардънс, идентична с тази на площад Парламент в Лондон (оригиналната статуя е в парка Линкълн в Чикаго.)
В проучване от 2016 г., Хоган посочва няколко фактора, които издигат 16-ия президент на САЩ в очите на мексиканците – смелата му позиция в Конгреса срещу войната в Мексико и по-късната му подкрепа през 60-те години на 19 век за демократичния реформатор Бенито Хуарес, който понякога дори е наричан „Мексиканския Ейбрахам Линкълн“. Обликът на Линкълн като сила за политическо равенство и икономически възможности – и противопоставянето му на робството, което Мексико отменя през 1829 г. – прави американския лидер любима фигура на прогресивните последователи на Хуарес, който встъпва в длъжност като президент на Мексико същия месец и година, март 1861 г., като Ейб.
„И двамата се раждат много бедни, но успяват да избягат от мизерията, стават адвокати и в крайна сметка стигат до най-високия пост в своите държави“, казва Хоган. „И двамата работят за свободата на потиснатата част от народа – Линкълн атакува робството, докато Хуарес помага да се измъкнат мексиканските работници от аграрното крепостничество.“
В началото на политическата кариера на Линкълн, като конгресмен от Илинойс, той осъжда инвазията на САЩ от 1846 г. в Мексико, като подкопава преобладаващите патриотични настроения и обвинява президента Джеймс К. Полк в прокарването на заблуждения, за да оправдае войната. След престрелка в района на сегашния Южен Тексас, Полк заявява, че „американска кръв е пролята на американска земя“ и следователно „с Мексико сме във война“. „Покажи ми мястото, където се е проляла американска кръв“, предизвиква го Линкълн, поставяйки под въпрос конституционността на войната. Позицията на Линкълн се оказва не особено споделена от неговите избиратели и той не се кандидатира отново.
Той обаче не е сам в протеста си. Наред с други, англичаните като Джон Куинси Адамс, който губи сина си във войната, и Хенри Дейвид Торео, който пише известно есе за войната, също се противопоставя. Юлисис Грант, който е отличен заради офицерската си служба в Мексико, по-късно в мемоарите си пише, че това е „най-несправедливата война, водена някога срещу по-слаба нация от по-силна“.
При завземането на повече от половината Мексико, САЩ увеличава територията си с над 1 900 000 квадратни километра, което ускорява напрежението заради разрастването на робството. Хоган силно вярва, че дългосрочното икономическо въздействие върху Мексико трябва да помага на разсъжденията за граничната политика и имиграцията днес: „Ние удобно забравяме, че причините за миграцията на север имат своя произход“, пише той. „При завземането на основните пристанища на Мексико на запад (Сан Диего, Сан Франциско, Лос Анджелис), Мексико губи богатите сребърни мини на Невада, златните и плодородни земи на Калифорния и мощните реки и езера, които осигуряват чиста вода на целия югозапад.“
В хода на изследванията за книгата за Линкълн, Хоган прави важно откритие в архивите на Banco Nacional de México: дневниците на Матиас Ромеро, бъдещия министър на финансите на Мексико, който като млад дипломат преди и по време на Американската гражданска война, представлява правителството на Юарес във Вашингтон.
Ромеро пише поздравително писмо до Линкълн след изборите през 1860 г., на което елект-президентът сърдечно му благодари, отговаряйки: „Въпреки че засега не мога да извърша никакъв официален акт от името на Съединените щати, като един от неговите граждани предлагам своите искрени пожелания за щастие, просперитет и свобода на вас, вашето правителство и неговите хора.“
Тези пожелания обаче са на път да бъдат тествани както никога и в двете страни.
По време на собствената си гражданска война в края на 1850 г. Мексико натрупва значителен външен дълг, който френският император Наполеон III в крайна сметка използва като мотив за разширяване на своята колониална империя, инсталирайки австрийския ерцгерцог Фердинанд Максимилиан като император Максимилиан I в Мексико през 1863 година. САЩ не признават френския режим в съседката им, но с избухването на Гражданската война остават официално неутрални с надеждата, че Франция няма да признае или да помага на Конфедерацията.
Независимо от това, находчивият Ромеро, тогава в средата на 20-те си години, намира начини да осигури американска помощ, въпреки официалната политика на държавата, главно чрез установяване на лични отношения с президента Линкълн и първата дама, Мери Тод Линкълн. Оттам Ромеро успява да се сприятели с генералите на Съюза Грант и Филип Шеридан – връзки, които по-късно ще се окажат решаващи за мексиканската борба. „Това, което особено радваше Ромеро в американския президент, е, че той придружава госпожа Линкълн при нейните чести шопинг пътувания… с добродушна благодат“, казва Хоган.
