Когато Източен Пакистан най-накрая решава да се отдели от Пакистан и по-късно да се нарече Бангладеш, няма страна, която през 1971 г. да не тръгне да изразява своето мнение и да не споделя критики към нарушаването на мира. Отношенията между двете разделени страни по-късно ще се превърне в една специална освободителна война, но на фона на всичко това ще открием, че дори и съседи като Индия не спират да изразяват негативно мнение, сякаш до вчера Индира Ганди не помнеше какви танци са изиграни, за да се спечели независимостта на Индия. По това време САЩ и Китай изобщо не се интересуват от влияние в Азия.
Ганди продължава със своето любимо дървено философстване. Притесненията ѝ не са неоправдани. Тя много добре осъзнава, че когато пакистанци приключат своята мисия, веднага ще се обърнат към Индия. На 9 август Индира ще намери един сигурен партньор в лицето на СССР и ще подпише 20-годишна спогодба за взаимопомощ, като в този случай при евентуално нападение или намеса на САЩ и Китай в Пакистан, СССР автоматично ще застане на страната на Индия и ще се включи в тази битка. По това време съседката вижда следващият проблем, подобно партньорство означава въоръжаване и подсигуряване на позициите, следователно изборът е война, която ако не бъде започната от едната страна, може официално да стартира от другата.
Източен Пакистан е постоянно под атаките на Западен Пакистан, който използва помощта на индийските войници и техника. Войната е неофициална, но сраженията по границата не могат да бъдат оправдани. Унищожаването на бронетехника и самолети може да се окаже особено тежка. През ноември и декември става ясно, че Западен Пакистан няма никакво намерение да спре своята офанзива, индийците все още са неофициална страна на конфликта и най-накрая се стига до едно единствено решение. Окупиране на големи индийски територии и воденето на по-тежки сражения в Индия, които в последствие ще привлекат вниманието на великите сили, а те от своя страна ще инициират преговори.
За целта трябва да се използва цялата авиация на Източен Пакистан, която да подкрепи войниците по земя. Кампанията трябва да се проведе изключително бързо и да не позволява на Индия да се окупира. Кодовото име на операцията е „Чингис Хан“ и включва нападение на всички въздушни бази близо до границата на страната. Откъде идва вдъхновението? Преди години Израел прави същата операция и в 6-дневната война използва всички самолети, за да неутрализира ефективно въздушните сили на Египет. Задачата е да се спечели въздушното предимство срещу Индия с изненадваща атака, да се неутрализират предните командни постове и след това да се помогне на предните позиции, като се спре доставката на оръжие и фокусирането на сили.
Изваждането на авиацията от строй е печеливша стратегия, която дори генерал Франко използва в своята испанска революция. За постигане на пълна изненада, асовете трябва да ударят в петък в 5 и 45 часа следобед – Мюсюлманския Шабат. Решението е всички бази да бъдат ударени на две вълни по време на залез и атаките да продължат през нощта с прикритие. Ударите трябва да се извършат с невероятна точност, защото все пак се изисква от пилотите да успеят да неутрализират самолети през защитните стени.
На 3 декември в 5 часа и 30 минути следобед, мисията е стартирана. Първата формация се насочва към целите си само 10 минути по-късно. По това време индийските радари не могат да засекат формациите, които с бясна скорост препускат към целите си. Единственото, което Индия разбира от атаката, е наличието на стадо двигатели, разцепващи залеза. В Делхи започват да вият сирени за въздушно нападение, но вече ще е късно. Първата база, която получава суровия дъжд от бомби е Патханкот. Предвождани от два Mirage III (разузнавателни самолети и нападателен ескорт) 6 F-86F с командир С. Н. Джилани започват да разтоварват ценния си товар от 125 килограма бомби.
Те политат към пистата и я повреждат до степен, в която индийците ще имат нужда от часове, преди да я поправят. Извикани са изтребители от базата в Адампур, които да охраняват въздушното пространство след първия удар. В 5 часа и 45 минути 4 Mirage изтребителя, водени от командир Хакимулах нападат базата. Ескадрилата носи две бомби от 500 килограма, които се стоварват върху пистата и я неутрализират за няколко часа. Индийците ще работят трескаво, но ще я възстановят още същата вечер. Под прикритието на нощта са изпратени ескадрила от МиГ-21 и СУ-7.
Вторият удар идва от два F-104 Starfighter и поразява радарната станция на базата, оставяйки я без всякаква връзка за час. След това преминаващ бомбардировач B-57 ще извади от строя и помощната писта. В рамките на тези 45 минути, пакистанските войници успяват да преминат западната граница на Индия и да влязат в Джаму. Третата вълна от нападението е ориентирана към Амбала, Агра и Халвара около 6 часа следобед. Сраженията продължават с формации от по 1 или 2 самолета. В нападенията са включени 15 B-57 Canberras, четири T-33s и един Lockheed C-130 Hercules. Тежките бомбардировачи не само успяват да извадят от строя базите в Утарлай и Халвара, но и спират потенциалните шансове за ответен удар на Индия. Базата в Амбала е изненада от два B-57, които удрят пистата с 8 бомби, но така или иначе не успяват да нанесат много щети.
Базата в Агра е пощадена, защото хвърлените бомби така и не се детонират – според командирите, те били от Втората Световна война и най-вероятно са останали в резерв, макар и никой да не е подозирал, че са дефектни. Базата в Сирса няма този късмет и остава неработеща в рамките на нощта. 4-те Lockheed T-33s удрят Утарлай и изваждат от строй пистата. Повторният удар ще извади базата от строя за 6 дена. Останалите самолети успяват да прекъснат подземните захранващи кабели, да откъснат бази като Джайсалмер за повече от 6 часа, като във война, това е един цял живот. Къде е проблемът? Пакистан започва война, която не може да спечели, макар и някои бомбардировки да са наистина ефективни, други не могат да се смятат за унищожителни. В полунощ Индира Ганди съобщава за атаката и заявява, че е подготвен ответен удар.
Единствената подробност е, че същият не знае как още в 9 часа вечерта неговите въздушни сили вече са били изпратени да ударят 8 пакистански бази. Мурди, Мианвали, Саргодха, Чандар, Рисалевала, Рафикю и Масрор ще бъдат ударени тежко. Две от базите са предназначени да обслужват собствените самолети на път към Индия, а сега няма да могат да се справят. Операция „Чингис Хан“ никога не може да се смята за успешна на база постижения, но успява да изненада индийците достатъчно добре, за да обмислят срещу кого точно се изправят. На хартия Индия разполага с повече от 625 бойни самолета, включващи 120 модерни МиГ-21 и 8 ескадрили от индийските Гнатс, Пакистан разполага с едва 285 самолета, от които две ескадрили Mirage и американски F-86. По време на сраженията са свалени 33 пакистански самолета, а Индия губи само 11.
В този момент, превзетите територии могат да инициират преговори или допълнителна война, която по думите на някои пакистански генерали ще върне Индия с години назад, но също така ще унищожи Пакистан завинаги. Разбира се, избухването на войната означава, че СССР ще се намеси, а Пакистан ще привлече Китай като свой партньор – азиатският конфликт рано или късно ще привлече останалите велики сили и крайният резултат няма да бъде положителен за никого.
За съжаление, по това време СССР изобщо не се интересува от Индия, все пак страната превъзхожда с армия 3 към 1 Пакистан и подозира, че никога няма да се стигне до намеса. Решението да се използват едва 30% от ВВС на Пакистан е толкова глупаво, че просто няма никакъв смисъл самата мисия да бъде активирана. Отделно от това, Индия използва защитни стени между самолетите си, лимитирайки шанса за директен удар. Голяма част от индийските самолети са преместени навътре в страната, а нека не забравяме, че докато Израел провежда тренировки и напада макети на най-важните летища на Египет, Пакистан не прави такива маневри.
Друга важна подробност е, че никой не знае колко точно тренировки са направени на самата операция. Става известно, че голяма част от пакистанските опитни летци са успели да избягат от страната и с това да намалят силите на нападението. Ответният удар ще се окаже повече от наказателен, когато Индия ще тръгне в офанзива и не само ще премаже противника, но и ще го неутрализира напълно. Преговорите никога не се случват, а аматьорския опит за повтарянето на успехите на Израел, вече е невъзможен.
Снимки: Wikipedia