В началото на 90-те години на миналия век бивш войник от датските специални части почувствал призвание от Бог да отиде в Босна и да предостави хуманитарна помощ на хората по време на войната в Босна. С помощта на американската армия той успява да изпълни тази мисия, преминавайки през опасности, за да достави помощ на гражданите на разкъсаната от война страна само със своята Библия и тунингованото си Камаро.
През 80-те години на миналия век Югославия претърпява големи промени в своята икономика и политика. В началото на 90-те години ужасната икономическа ситуация и недоверието между етническите групи в страната прераства в тотална война. Държавите от НАТО изпращат войски, за да се опитат да запазят мира и да помогнат на гражданите.
Тогава Хелге Майер се обръща към командващия американската армия в Босна с един смел план. С помощта на инженерите на американската армия той ще модифицира своя Шевролет Камаро от 1979 г. и ще го закара във военната зона, за да окаже помощ на гражданите там.
Изненадващо, американската армия се съгласява да помогне, което довежда до създаването на Ghost Car.
Цялата кола е съблечена, монтирана е бронята от външната страна и от долната страна на автомобила, отпред е фиксирано острие, а на колелата са монтирани гуми, които могат да продължат да функционират, дори когато са спукани.
Задното стъкло е свалено и е заменено със стоманена плоча. Колата е боядисана в матово-черно със специална боя, която абсорбира инфрачервената светлина.
Добавени са детектори за телесна топлина и камери за нощно виждане. 5,7-литровият V8 двигател е тунингован на 220 к.с. (в сравнение със стандартните 185 к.с.). Резервоар с азот пък може да увеличи мощността до 440 к.с., когато Майер наистина трябва да кара бързо. Има и радио за постоянна връзка.
Освен това, самият Майер е снабден с броня и шлем, които се оказват полезни, когато стрелят по него.
Въпреки всичката добавена тежест колата все още може да ускори до 200 километра в час за 13 секунди. И все още може да носи 400 кг храна и консумативи.
Бившият член на датския Jægerkorpset (подобно на Delta Force в американската армия; елитни сили за специални операции) използва познанията си за пътищата на Босна, своята вяра и безстрашна решимост, за да изпълни всичките си мисии невъоръжен.
Командирът на 21-ви батальон лейтенант Джон С. Ричард пише през 1994 г., че Майер е „единствен по рода си“ и че „непременно е човек, който може да изпълни мисията с истинска загриженост за участващите.“
Докато говори пред войниците за преживяванията си в Босна, той завършва като казва, че ако Бог има свой „Рамбо“ на Земята, това вероятно ще бъде той. И това изявление му носи прякора „Божият Рамбо“.
Когато не е на служба, колата се укрива много добре от полицията и армията. През другото време Майер участва в много гонки, но винаги успява да се измъкне благодарение на навременните си реакции, мощния двигател и отличното познаване на задните пътища и способността на колата да бъде невидима за радарите.
Майер все още притежава Камарото и все още го кара, макар че сега е боядисно в оранжево. Ако можете да четете немски или датски, Майер е написал книга за своите преживявания, наречена „Gottes Rambo“ („Божият Рамбо“).
В един откъс от нея той описва как се натъква на семейство в разрушения град Вареш през 1994 г.:
В средата на едни руини разгледах околността с моя детектор, който реагира на телесната топлина. Той засече нещо в руината отсреща. Видях свещи през закованата с дъски врата.
Почуках и свещта веднага угасна. След като почуках отново и казах: „Г-н. Майер, американската армия!“ един старец отвори вратата и ме покани вътре, където видях млада жена с новороденото й бебе.
Всички бяха мръсни и явно недохранени и затова взех сапун, вода и храна от Камарото ми. Младата майка изми себе си и детето и му даде нещо за ядене. Известно време седяхме около свещта и мълчахме. Старецът се беше зачел внимателно в своя Коран, а аз – в моята Библия, която е мой постоянен спътник.
След това се върнах в колата си и тъкмо щях да се напъхам в спалния чувал, когато някой почука на прозореца ми. Беше младата жена, която сложи бебето си на голите ми гърди.
Никога няма да забравя този момент в живота си.
Войниците от авиобаза Рейн-Майн в Германия събраха повече от 12 000 долара и купиха дрехи, памперси, играчки и лекарства, които Майер помогна да достигнат до хората в Босна.