Изненадващата важна роля на Китай в Първата световна война

Докато тихоокеанските страни са основно и добре познато бойно поле във Втората световна война, може да e изненада, че те играят важна роля и в Първата световна война. И Япония, и Китай всъщност обявяват война на Германия с надеждата да доминират в региона. Докато Китай никога не изпраща войски в битка, участието на държавата в Първата световна война е значително – и то има въздействия, които се простират далеч отвъд войната и оформят завинаги бъдещето на страната.

При управлението на династията Цин Китай е най-могъщата нация на изток от близо три века. Но загубата на Първата китайско-японска война от Япония през 1895 г. слага край на това. И падението не приключва със загубата – поредица договори разделя Китай между Русия и Япония.

Германия също използва военна сила, за да се намеси в източноазиатските дела. Представяйки убийството на двама германски мисионери като повод, страната напада град Кингдао през 1897 г. и така установява германската колония в провинция Шандун. Възможността да се изгони Германия от региона е достатъчна да накара Япония да се присъедини към борбата срещу държавата, превръщайки през 1914г. Първата световна война наистина в световна.

Междувременно в Китай една колеблива републиканска държава, ръководена от военен генерал Юен Шъкай, сменя имперската си система на управление през 1912 г. Но местните военачалници и сблъсъците с националистическата партия Гоминдан, ръководена от Сун Ятсен, продължават да заплашват позицията му. „Китайският народ е в политически хаос, икономическа слабост и социална мизерия“, пише историкът Сю Гоки в „Strangers On the Western Front“. „Но това също беше период на вълнения, надежда, високи очаквания, оптимизъм и нови мечти“ – тъй като Китай вярва, че може да използва войната като начин за прекрояване на геополитическия баланс на силите и постигане на равенство с европейските нации.

Имаше само един проблем: отначало никой от съюзниците не иска Китай да се присъедини към битката. Въпреки че Китай се обявява за неутрална в началото на войната през август 1914 г., президентът Шъкай тайно предлага на британския министър Джон Джордан 50 000 войници да завземе Кингдао. Джордан отказва предложението, но Япония скоро ще използва собствените си въоръжени сили, за да изгони германците от града като остава там през цялата война. До февруари 1916 г. вече огромен брой мъже умират на фронтовете в Европа и Джордан се доближава до идеята за помощ от Китай като казва на британските служители, че държавата може „да се присъедини към Антантата, при условие че Япония и другите съюзници я приемат за партньор“.

Япония обаче отказва да позволи на китайските войници да се бият, защото се надява да остане голямата силата на Изтока.

Понеже Китай не може да се бори пряко, съветниците на Шъкай решават, че следващият най-добър вариант е тайно показване на подкрепа към съюзниците. Така те изпращат доброволни небойни работници, до голяма степен от Шандун, в пострадали съюзнически държави.

От края на 1916 г. Китай започва да изпраща хиляди мъже във Великобритания, Франция и Русия. Тези работници ще поправят танкове, сглобяват снаряди, транспортират боеприпаси и помогнат за прекрояването на бойните обекти на войната. Китай е официално неутрална, но е създаден бизнес за осигуряване на работна ръка.

„Много от окопите не са изкопани от [съюзнически] войници, те са изкопани от китайски работници“, казва Брус Елъман, професор по морска история и автор на „Wilson and China: A Revised History of the Shandong Question“. Изпращането на работници – предимно неграмотни селяни – е един от начините Китай да докаже, че заслужава място на масата, когато войната приключи и се уговорят условията. Но дори и след една година предлагане на работна ръка, техният принос остава до голяма степен непризнат дипломатически.

Това подтиква Китай да влезе в конфликта. Непостоянната нация мечтае да си възвърне пълния контрол над провинция Шандун. Разположен на източния бряг на Китай по протежение на Жълто море, регионът има богата история като родното място на Конфуций, а дипломатът Уелингтън Куо го нарича „люлката на китайската цивилизация“.

През 1915 г. – годината след като Япония взема Кингдао от Германия – държавата налага нов договор на Китай. Той изисква Китай да преотстъпи контрола върху още повече територия, включително в Шандун и Манджурия. Така ако страната участва в Първата световна война, си мислят лидерите на й, може би ще успее да си възвърне тази територия.

Намесването на САЩ във Втората световна война измества политическата динамика на съюзниците, защото американците подкрепят каузата на Китай. Както казва Елъман, „САЩ се надяват на следвоенната конференция да успеят да разрешат тези дипломатически въпроси между Китай и Япония и Германия“, тъй като президентът Уилсън иска да поеме ръководна роля в преговорите и да формира Лигата на нациите.

Позицията на Китай става по-решителна, когато от 500 китайски работници на борда на френския кораб Атон са убити през февруари 1917 г., когато една от подводните лодка на германците го удря. И накрая, подкрепена от САЩ и вярвайки, че това е единственият сигурен начин да бъде участва в евентуалните мирни споразумения, Китай обявява война на Германия на 14 август 1917 г. – макар и малко неща да се променят в подкрепата, която оказва, тъй като вече е изпратила работници.

До края на войната китайските работници са най-големият и дълго служещ неевропейски контингент в Първата световна война. Франция има 37 000 китайски работници, а Обединеното кралство – 94 500. Изпратените в чужбина мъже биха спечелили приблизително 2,2 милиарда долара, съобщава South China Morning Post. По пътя толкова много от тези работници загиват или получиха наранявания, че Китай създава Бюро за отвъдморските китайски работници и убеждава Великобритания да осигури обезщетение за ранените.

Китай се готвеше да присъства на следвоенната мирна конференция още от 1915 г. Когато войната най-сетне приключи през ноември 1918 г., държавата подготвя своята делегация за Парижката мирна конференция, надявайки се най-накрая да постигне пълен контрол над континенталната си територия.

Китай обаче получава само две места на Парижката мирна конференция. докато Япония получава пет, тъй като последната дава бойни отряди. И нещата се само се влошават. Някои от европейските делегати не бяха запознати с договора между двете държави, а западните сили в крайна сметка присъдиха Шандун на Япония. Западните дипломати смятат, че трябва да спазят договора, който Япония оказва натиск върху Китай да подпише. Китай вижда този ход като отхвърляне на искането му да бъде признат за равноправен играч в глобалната политика и като обида към суверенитета й.

В резултат тя е единствената страна, която отказва да подпише Версайския договор.

Студентски протест в Пекин, наречен Движението на четвърти май, се организира в изблик на възмущение заради мирните преговори. Той призова за политически и социални промени и също така е знак за обръщане на Китай към социализма през 1921 г. с основаването на Китайската комунистическа партия.