Битката за София и краят на западното настъпление на генерал Гурко

Официалният празник на София е 17 септември, когато Православната църква почита светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов. Празникът на столицата със сигурност е обичан от мнозина, но в началото на годината, столичани най-вероятно помнят, че именно на 4 януари София е официално освободена от османско присъствие.

В заключителният етап на Руско-турската война, след като силите са добре премерени и Плевен, както и Шипка успяват да издържат на по-сериозните предизвикателства, идва ред на руската армия да се разгърне и да обръща войната. За целта е избрано преминаването през проходите на Западна Стара Планина и след това атака по левия фланг Орханийската османска армия.

При евентуален успех и задържане на позициите, по-късно битката може да се води в Софийско поле. И макар повечето руски войници да са подготвени и свикнали със суровия климат, можем да забележим, че Стара планина не е особено гостоприемна. Срещу тях застава Шакир паша, описван както като османски офицер, така и като чиновник. Под негов контрол са оставени 13 000 души – офицери и войници. Очаквано, всяка част трябва да удари в определена точка – генерал-лейтенант Василий Кателей трябва да нанесе удар по село Врачеш – Чурек. Генерал-лейтенант Николай Веляминов трябва да премине село Врачеш, връх Мургаш и село Желява.

Снимка: By M. Камерманы, Postcard from 1878 (Photography) [1] – http://tr.wikipedia.org/wiki/Dosya:Tashkessen.jpg User:Vikiyazar, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=25137859

Генерал-майор Виктор Дандевил трябва да се движи в посока Етрополе – връх Баба – село Буново. Останалите отряди на генерал-лейтенант Николай Криденер, Павел Шувалов, Юрий Шилдер-Шулднер и Николай Брок, са насочени към задържането на така наречената Арабоконашка позиция – Златишкия проход. Логистиката се затруднява значително поради наличието на стръмнини, които често достигат и надвишат 45 градуса.

Понякога оръдията се демонтират и носят на ръце, друг път местните жители се включват в преноса. Лявата колона също предприема тази стратегия и отново носи оръдия на ръце, снегът с размери от 1.2 метра се чисти, за да може на 14 декември да се води бой при Буново и Мирково.

След снежна буря, лявата колона се връща обратно към Етрополе, изчислявайки 15% загуба на личен състав. След успешното преминаване на Западна Стара планина, идва време за Арабаконашката позиция. Междувременно вълненията в София също не са малко. Подготовката на турската армия за укрепване на София и създаването на отбранителна линия. Някогашните планове за създаването на крепост, не са се сторили особено удачни на Високата порта, а и след като северните позиции са толкова добре укрепени, градът може да остане само начална точка за снабдителна линия.

Огъването на Плевен мотивира Осман Паша да се надява за среща със софийските сили и достигането на по-сериозно противодействие, но тези планове се осуетяват значително по-бързо. Плановете за София е да приеме около 150 000 армия, с която ходът на войната да стане значително по-интересен, но дори и това не се случва. Започва изселването на някои от по-значимите софийски граждани.

Снимка: By Неизвестен – http://isperva.spasnanovom.ru/events/2008_7, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=28869687

Мнозина са екзекутирани по площадите. Въпреки сериозното превъзходство и укрепително предимство, численото превъзходство на руската армия позволява битката да започне още през нощта и да приключи с точно попадение по склада с боеприси на турската армия. В началото на януари 1878 г. София вече е в полезрението на армията. За съдействието на българското население, Гурко заявя:

„Вероятно нямаше да преминем Балкана, ако не бяха тези мълчаливи и силни българи, донесли ни хляб и топла храна. Накараха ни да махнем конете, за да запрегнат своите волове към оръдията и така тръгнаха първи да прокарват пъртина през преспите и чудовищния студ.“

Разбира се, мнозина знаят, че населението е можело много повече, но така или иначе се стига до този момент, в който голяма част от българското опълчение дори не се въоръжава. Следващата дестинация е Софийско поле, където вече окончателно се очаква и разгрома на турската армия. Осман Нури паша разполага с 15 000 души персонал и започва укреплението на София. На 19/31 декември османски части – приблизително 5000 на брой – се подготвят за посрещането на генерал-лейтенант Николай Веляминов.

Точката на конфликта е битката при Горни Богров, а по пътя Ботунец и Долни Богров се опожаряват. Първите престрелки се водят между 20 декември/1 януари. Противникът изоставя Долни Богров и се възползва от мрака, за да редуцира жертвите си. На 21 декември/2 януари генерал-майор Отон Раух се насочва към Горни Богров, преминава Искър и започва водене на бой на моста на село Враждебна. Противникът, вече обезверен и особено изнемощял от сражения, е подложен на сериозен артилерийски обстрел. За да може да се спечели време, противникът запалва моста и се оттегля към София за по-сериозни военни действия.

На 22 декември или 3 януари, всички сили на генерал-лейтенант Йосиф Гурко преминава в общо настъпление. Генерал-лейтенант Николай Веляминов превзема Кубратово и Биримирци и започва да насочва частите си към Орландовци, Отон Раух държи моста при Чардакли и не позволява на противника да отстъпи към Пловдив. Полковник Иван Тутолмин настъпва в посока Дървеница – Бояна и с това Осман Нури трябва да взима бързи решения или да бъде обкръжен.

Единственият възможен изход е посока Перник-Радомир. Евакуацията е принудителна и по пътя са открити около 6000 ранени и болни турски войници. Последният опит на Осман Нури паша за някакво възмездие е опита да се опожари София.

Снимка: By Неизвестен – http://sic.mfa.government.bg/images/content/924/europa%20art.pdf, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=4330367

Именно тук идва и намесата на двама консули – Вито Позитано и Леандър Леге. Бедстващите войници нямат никакъв друг избор, освен да редуцират количеството боеприпаси и хранителни запази, които евентуално могат да бъдат подарени на руските сили. Проблемът в този момент е, че когато Априлското въстание избухва, английският, както и много други консули започват да търсят съдействие от редовната армия. Призовани са английски бойни кораби, които да гарантират сигурността на чуждестранните жители.

За жалост обаче именно тогава консули са убивани, след като отказват да съдействат и да изпълнят заповедите на Османската власт. Мнозина питат как е възможно да се извършват подобни зверства, преди да получат куршум за отговор. Разбира се, особеният проблем тук е, че така или иначе смелостта на Нури паша не е вече толкова сериозна, за да се разправя с консули, по-скоро е насочен към спасяване на собствената си кожа. А мотив за извършването на подобно покушение е имало и винаги ще има.

Снимка: By Unknown author – "Forgotten photos of Russo-Turkish War", Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=47310264

Френският консул никога не спирал да критикува отношението на Османската империя към българите. Именно това недоволство на консулите успява да спаси София от опожаряване. Веднъж след като пътят е разчистен, следващата голяма задача се оказва Одрин и подготовката за по-сериозно нападение.