Жените, които разбиха секретните кодове на СССР
На Анджелин Нани числата й се отдават лесно. Като момиче на 12 години в градче до Пенсилвания по време на Голямата депресия, тя върти счетоводството в бакалията на баща си. В гимназията тя учи счетоводство, а след това записва в училище за красота. Козметологията е едно от малкото области, отворени за жените през 40-те години на миналия век и Анджи се съсредоточава върху бизнес страната на нещата, докато сестрите й Мими и Вирджиния се научават да правят прически. Преди войната трите сестри отварят козметичен салон в Блеърсвил, Пенсилвания и Анджи го управлява.
Жената – добронамерена, грациозна, спокойна- е настанена в малка класна стая в голяма, зле построена временна сграда. Годината е 1945 г. и Втората световна война вече е приключила. Сестрите Нани се бяха преместили във Вашингтон, за да дадат своята лепта във военните усилия, но сега магазинът за красота в Блеърсвил вече ги вика. Анджи обаче иска да остане.
И един тест ще определи дали може.
Той се провежда в тайна правителствена сграда в Арлингтън, Вирджиния. Около Анджи са още осем или девет жени, всички мислещи върху един и същ набор от числа с различни изражения на тревога на лицата. Повечето, помисля си Анджи, сигурно за били в колеж, докато тя не е. На листа пред нея бяха десет групи числа, всяка от които съдържаше по пет цифри. Числата представляват кодирано съобщение и всяка група имаше тайно значение. Под тези 50 числа имаше друг ред с други 50 числа, подредени в подобни групи. Квесторът им казва да извадят целия долен ред от горния ред последователно и казва нещо за „пренасяне“.
Анджи никога не е чувала за „пренасяне“ преди, но докато гледаше потоците от цифри, в мозъка й се случва нещо. Интуицията обаче й казва, че цифрата 4 минус цифрата 9, е равна на 5, защото просто сте взели назаем 1. Така Анджи Нани бързо стига до ядрото на кодираното съобщение.
„Не знам как го направих“, казва тя в интервю години по-късно. „Просто си казах: „О, това ще стане лесно.“ Квесторът се приближава и вижда, че тя е приключила пред всички останали. „Точно така, Анджи! Това е напълно вярно!“ – извиква той, след което изтича от стаята, за да каже на началниците си, че имат нов кандидат за руския проект за разбиване на кодове.
Този момент и инстинктивното разбиране на Енджи Нани на необичайната математическа форма, променя траекторията на нейния живот. Тя също така ще реши съдбата и на другите американци, като например Юлий и Етел Розенберг, екзекутирани през 1953 г. за предаване на ядрени тайни на Съветския съюз. Залавянето им се дължи в основата си на работата на Анджелин Нани и група други необикновени американски жени.
Тяхната упоритост и талант довеждат до един от най-големите триумфи в контраатаката в Студената война: Венона, строго секретното действие на САЩ за разбиване на шифровани съветски шпионски съобщения. В продължение на почти 40 години Анджи и няколко десетки нейни колеги помагат да се идентифицират и заловят онези, които предават американски и съюзнически тайни на Съветския съюз по време и след Втората световна война. Работата им разкрива скандални шпиони като британския разузнавач Ким Филби, британският дипломат Доналд Маклеан, родения в Германия учен Клаус Фукс и много други. Те предоставиха жизненоважна информация за съветските търговски апарати. Работата им беше толкова високо класифицирана, че вероятно дори президентът Хари Труман не знаеше за това.
Клаус Фукс
През 1995 г., когато Венона е разсекретена, публичното лице на проекта е на мъж. Най-известното име беше името на Мередит Гарднър – лингвист, който дешифрира имена и думи и работи в тясно сътрудничество с агента на ФБР Робърт Дж. Лампър. Но в криптоаналитичния отдел – където се прави тежката аналитична математика, където посланията се подготвяха и съпоставяха, къде се случваха пробивите – лицето на Венона беше различно: „Повечето от хората, работещи там, бяха жени“, казва Робърт Л. Бенсън, пенсиониран историк от Агенцията за национална сигурност.
Историята на жените разбивачи на кодове на Венона никога не е била публично разказвана изцяло. Бенсън интервюира някои от тях за класифицирана вътрешна история на Венона, само части от която са разсекретени и пуснати онлайн. По-важното е, че подвизите на Гарднър и други мъже са били в центъра на вниманието на цели книги, самите жени не са говорили за работата си – не на приятелите си, не на семействата си, и дори една на друга. Повечето отнасят тайната в гробовете си.
