В епохата на легендарната „Б“ група на рали автомобилите, историята помни, че това е състезание, което реално успява да конкурира престижната „Формула 1“. И именно в този формат идват майсторите на турбинираните 4-цилиндрови двигатели. Освен създаването на страховита машина, повечето екипи трябва да открият и достатъчно смели пилоти, способни да управляват този кошмар.
Във времето идват големи имена като Audi, Lancia, Peugeot и по-късно пристигат и марки като Citroen, MG, Toyota и още много други. Проблемите на този формат е, че всяка една кола е твърде опасна, а маршрутите са предизвикателство и за най-добрите пилоти. Точно по тази причина, след серия от катастрофи, организаторите решават, че наистина е време да променят изцяло концепцията за рали автомобилите и просто да редуцират силите им.
И както винаги, точно в този момент, съветската автомобилна индустрия е готова да демонстрира своята неспирна мощ. Този път с влизане в рали състезанията и то в едно от най-жестоките такива.
Съветските инженери работят неуморно, за да доставят истинския звяр в автомобилната индустрия – Samara Eva.
Историята на този автомобил е стартирана от естонски инженери в Талин, където повечето хора наблюдават с огромно удоволствие въпросните престижни състезания.
Тъй като нямат много ресурси, а и повечето работници в тракторната фабрика нямат време за тестове, решават да използват свободното време за разработка на рали автомобил. Наричат го „Лада Турбо“ и според мнозина, избраният модел е Lada Samara. Тъй като е ясно, че Лада не обичат олекотяването и аеродинамиката, прототипната кола използва само вратите, светлините и прозорците.
Всичко останало се разработва от фибростъкло и здрави стоманени тръби за скелет. Благодарение на това, теглото пада значително и отговаря на основните изисквания.
Логично е, че теглото е ключово, но с него идва и изискването за разпределението му.
Машината работи със задно предаване, а двигателят е поставен в средата на купето. Тъй като няма време за разработка на друг по-сериозен двигател, както и тестване, механиците от тракторния завод решават да модифицират стандартния 1.6-литров двигател и да шлифоват чугунения двигател до 1.9 литра. Сменят главата и поставят два разпределителни вала с общи 16 клапана.
Следващата стъпка е обвързана с турбинирането на двигателя, за да се охлажда въздуха, механиците монтират и интеркулер. Най-изненадващо за повечето фенове е, че вместо карбуратор, инженерите успяват да монтират електронна инжекция. Samara получава официалното подобрение едва през 1996 г.
Тези леки промени успяват да поставят Samara в доста добра категория. Страничният инженерен проект разполага с около 300 конски сили и 282 Nm ускорение.
Проблемите в този случай са, че макар и това да се смята за една от най-бързите модели на Samara, машината е все още далече от гигантите в този шампионат. И въпреки това не може да се отрече, че е доста добро постижение, когато се използва тракторен завод, докато повечето конкуренти имат цели дивизии за разработка.
Участието в популярни рали състезания изисква доста сериозно финансиране, следователно работниците искат помощ от партията и финансиране, за да могат да стартират състезателната програма. Литвенския пилот Стасис Брундза е призован, за да представи изобретението, тъй като е печелил няколко ралита в СССР.
Под негово ръководство и внимание, концептът се премества в Латвия, променят се някои структорни подробности, проектът получава и друго име – Samara EVA.
Добавят се средства за производството на още 200 такива автомобила – изискване от рали асоциацията и всичко останало е история.
Очевидно е, че подобен проект наистина има добри шансове не само да се появи на световната сцена, но и да започне да трупа опит. А това наистина е впечатляващо, особено след като говорим за проект, стартирал от тракторен завод.
Защо тази машина никога не влиза в състезание. Докато литовците произвеждат около 30 автомобила, в самото състезание започват да се случват серия от фатални катастрофи, костващи живота на редица състезатели.
В резултат на това WRC официално закриват групата и оставят Samara Eva директно в историята, както и нейните опоненти в незнание относно съществуването на такава.
Критиците и до днес смятат, че Samara Eva щяла да остане на дъното, тъй като има много по-ниска мощност, както и липса на 4х4 задвижване. Най-доброто представяне, което повечето биха посочили е близко до това на Lancia 037. Проблемът е, че дори тя е била твърде остаряла за модерната конкуренция.
Протестиращите читатели могат да бъдат спокойни, когато се променят правилата и се изискват по-малко мощни коли, литовците вече са готови с друг секретен проект – Samara S-Proto.
Тя е трябвало да влезе в световния шампионат през 1987 г. и впрочем го прави. Мнозина може би знаят, че Samara S-Proto участва на представяне във Финландия.
До днес само литовския пилот Стаси притежава двата прототипа и ги запазва като една доста дръзка идея. Без съмнение ще признаем, че това е една от най-добрите и бързи Lada, които някога може би са съществували.
Впрочем е лесно да открием, че Lada Samara е била част и от Париж-Дакар, но както може да се забележи, пилотът не е бил истински джентълмен.