Първият патент на Томас Едисън е пълен провал
Томас Едисън със сигурност може да се похвали с невероятна история и редица присвоени патенти, както и заличаването на Никола Тесла. Тази свещена битка и до днес може да разпалва духовете на физиците, но ще я разгледаме подробно скоро. Интересен факт е, че първото патентовано изобретение на Едисън е машина за гласуване, която трябва да влезе в Конгреса. Според университета Рутгърс, Томас бил на 22 години, когато прочел във вестника, че кметството във Вашингтон, както и щатът Ню Йорк търсят машина, с която да автоматизират процеса на гласуване.
В същия момент се използва добрата практика на викане – с положителни и отрицателни крясъци, господата можели да изразят своето мнение, следователно демокрацията в онзи момент напомняла повече на шоу, отколкото на каквото и да било средство за управление. И така Едисън решава да помисли за евентуално по-цивилизован начин.
Неговото предложение се нарича „електрографична машина за запис на гласа“. Вместо викове, всеки може да използва превключвател, с който може да маркира съответно желанието си – „Да“ или „Не“. Когато го завърти, същият подава сигнал по електрическата мрежа до машината и ще маркира мнението си, същата ще отчете името на гласоподавателя и съответното желание. Накрая служителят поставя лист химически обработена хартия и поставя печат, с който се копира цялото гласуване и чрез матален ролер ще попълни цялото преброяване.
Предложението се оказва очарователно и привлича телеграфния оператор Деуит Робъртс, който дава 100 долара или около 1754 долара днес. Сътворената машина дори получава патент, при това доста бързо. В бюрото може да се открие под номер 90 646 на 1 юни 1869 г.
За съжаление, средството за гласуване не се радва на особени успехи, макар и до днес да стои като музеен експонат в столицата на САЩ. Всички членове на Конгреса, включително и онези, които са настоявали за въвеждането, официално заявяват, че от всички възможни машини, тази определено няма място в сградата. Къде е основният проблем? Едисън никога не помислил за въздържателите. Опциите били точно две, следователно тук се появява първия пропуск. Вторият идва с факта, че в епохата на Едисън, може да се запишат само виковете, следователно никой не вярва, че този уред може да спести главоболията и най-вероятно по-ранното оглушаване.
В следващите 10 години, отчитането на гласове ще продължи по стария традиционен метод, като към него трябва да добавим и обяснението, че политиците не искат останалите гласоподаватели да бъдат повлиявани при упражняването на техния глас. Друго притеснение било, че най-вероятно някой може да злоупотреби и да промени позицията на превключване. Едва през 1881 г. Антъни Беранек ще предложи първата машина за гласуване, с която ще спечели вниманието на властите.
По една или друга причина, първият патент на Едисън никога не успява да намери място в политиката. Впрочем машината на Антъни продължава да се използва и до днес, макар и да живеем във време, където дигиталните технологии продължават да впечатляват с развитието си. Очевидно първият провал е един от 10-те хиляди опита, които не са проработили за популярния американски изобретател.
